Решение № 7224 от 27.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7224 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

П. Ив. М.

Анна Кофинова при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно гражданско дело № 20221100501634 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.

С решение № II-55-20159539/19.07.2021 г. СРС, 55 с-в, по гр.д.№ 40243/2018 г. е отхвърлил като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД срещу В. И. М., Е. И. М., Д. И. С., П. И. С., Г. И. С., Д. И. С., И.

И. К. и Я. И. А. искове по чл.149 ЗЕ за заплащане по равно на сумата от 1 325,02 лв. за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 40, находящ се в гр.****, за периода 01.05.2014 г.-31.07.2015 г., както и за потребена топлинна енергия , отразена в общи фактури от 30.09.2015 г. и от 31.07.2016 г. и за заплащане на сумата от 11,90 лв.-цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2015 г.-31.07.2015 г. със законната лихва от 19.06.2018 г. до окончателното изплащане, както и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане по равно на сумата от 281,76 лв.-лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и на сумата 3,25 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2015 г.-27.04.2018 г.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищеца-„Топлофикация София“ ЕАД с оплаквания, че същото е неправилно и постановено в 1 нарушение на материалния закон.Въззивникът излага доводи, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че наследниците на С. С. не дължат претендираните суми и че задълженията за топлинна енергия не са част от наследствената маса.Твърди, че същите касаят периода м.05.2014 г.-30.04.2016 г. за топлоснабдения имот, който е бил собственост на наследодателката.Позовава се на рпазпоредбата на & 1, т.42 от ДР на ЗЕ.Твърди, че съгласно ОУ за продажба на топлинна енергия за процесния период при настъпила смърт или обстоятелства, които водят до промЯ. в собствеността, страните следва да уведомят дружеството, като представят съответните документи, поради което ответниците не могат да черпят права от собственото си неправомерно поведение.Моли съда да отмени решението и да уважи исковете.Претендира разноски.

Ответницата по въззивната жалба-И. И. К. чрез назначения й особен представител оспорва същата.Изразява становище, че оплакванията във въззивната жалба са неоснователни и че първоинстанционният съд правилно е приел въз основа на събраните по делото доказателства, че предявените искове са неоснователни.Моли съда да потвърди решението.

Ответницата по въззивната жалба-Е. И. М. чрез назначения й особен представител оспорва същата.Твърди, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано и че районният съд правилно е приел, че наследодателката на ответниците е починала преди процесния период и не притежава качеството на потребител на топлинна енергия за жилището след 21.11.2012 г.Моли съда да потвърди обжалваното решение.

С определение от 29.06.2023 г. въззивният съд на основание чл.227 ГПК е конституирал на мястото на починалата въззиваема Е. И. М. наследниците й по закон: И. Я. М., С. И. М., К. И. А., Р. Л. К., И. Л. К. и П. Л. К., които не вземат становище по въззивната жалба.

Ответниците по въззивната жалба- В. И. М., Д. И. С., П. И. С., Г. И. С., Д. И. С., Я. И. А.,

Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.Ищецът-„Топлофикация-София” ЕАД твърди, че В.

И. М., Е. И. М., Д. И. С., П. И. С., Г. И. С., Д. И. С., И. И. К. и Я. И. А. в 2 качеството им на наследници на С. И. С. са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ за следния топлоснабден имот, представляващ апартамент № 40, находящ се в гр.****.Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от ищцовото дружество и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.Съгласно Общите условия в сила от 12.03.2014 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача.Твърди, че ответниците са използвали доставЯ.та от дружеството топлинна енергия през периода 01.05.2015 г.м.07.2015 г. и не са погасили задълженията си.Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят поравно /по 1/8 част/ сумата от общо 1 325,02 лв. за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот-апартамент № 40, находящ се в гр.****, за периода 01.05.2014 г.31.07.2015 г., както и за потребена топлинна енергия , отразена в общи фактури от 30.09.2015 г. и от 31.07.2016 г., сумата от 11,90 лв.-цена на услугата дялово разпределение за периода 01.05.2015 г.-31.07.2015 г. със законната лихва от 19.06.2018 г. до окончателното изплащане, сумата от 281,76 лв.-лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и сумата 3,25 лв.-лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 15.11.2015 г.27.04.2018 г.

Ответниците Г. И. С., Е. И. М. и И. И. К. чрез назначените им особени представители са оспорили исковете.

Останалите ответници не са изразили становище по предявените искове.

Видно от представеното удостовеР.е за наследници № 2832/14.06.2023 г. на СО-р-н „Красна полЯ.“ Е. И. М. е починала на 15.07.2019 г.Устните състезания пред СРС са проведени на 20.04.2021 г., като правоприемниците на починалата страна са конституирани пред въззивната инстанция.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна 3 страна следното:

Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като е постановено спрямо несъществуващ правен субект.Процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята на съда и е без значение дали това обстоятелство е станало известно на съда.Наличието на процесуалната правоспособност е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск и на постановеното по него съдебно решение, за която съдът следи служебно и липсата й е процесуална пречка за постановяване на решение по спора.Смъртта слага край на процесуалната правоспособност на физическото лице.Когато юридическият факт е настъпил по време на висящ процес, починалата страна се замества от нейните правоприемници /чл.227 ГПК/.Когато страната е починала в течение на процеса преди приключване на съдебното дирене и решението е постановено преди съдът да е конституирал и обезпечил участието на нейните правоприемници в процеса независимо от причините за това, решението е процесуално недопустимо като постановено при липса на абсолютна положителна процесуална предпоставка за неговата допустимост и подлежи на обезсилване, а делото-на връщане за ново разглеждане от първоинстанционния съд, който следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, но вече с участието на процесуалните й правоприемници /решение № 9/21.01.2011 г., гр.д.№ 1821/09 г., I ГО на ВКС; решение № 86 по гр.д.№ 5563/14 г., IV ГО на ВКС; решение № 23/16.02.2021 г., гр.д.№ 2564/19 г., II ГО, ВКС; решение № 10 от 04.02.2020 г. по гр.д.№ 884/19 г. на ВКС, II ГО; определение № 425/16.10.2019 г., гр.д.№ 884/19 г., II ГО и др./.Този извод следва и от разпоредбата на чл.229, ал.2, изр.2 ГПК, съгласно която ако страната е починала след завършване на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на съдебното решение.

В случая Е. И. М. е починала преди устните състезания пред първата инстанция, като наследниците й не са били конституирани като страни към този момент и решението е постановено спрямо страна, която е загубила процесуалната си правоспособност вместо спрямо правоприемниците й и същото е недопустимо, тъй като липсва произнасяне спрямо надлежната страна правоприемник.Този порок не може да бъде саниран с конституиране впоследствие от първоинстанционния или въззивния съд на наследниците на 4 починалото лице.

Поради изложените съображения обжалваното решение следва да се обезсили, а делото да се върне на СРС за ново произнасяне по отношение на всички страни от фазата на връчване на преписи от исковата молба на наследниците на Е. И. М..

Разноските по делото следва да се определят при решаване на спора по същество.

Водим от горното и на основание чл.270, ал.3, пр.3 ГПК съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № II-55-20159539/19.07.2021 г. на СРС, 55 с-в, по гр.д.№ 40243/2018 г.

ВРЪЩА ДЕЛОТО на СРС за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5