Определение № 2894 от 25.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2894 гр. Варна, 24.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20233100501270 по описа за 2023 година Производството е образувано по частна жалба вх.№ 38221/ 23.05.2023г на М. П. Д. ЕГН ********** чрез адв.Н. К. от ВтАК, срещу Определението на ВРС-17с-в № 5455/5.05.2023г по ч.гр.д.№ 2530/2023г в частите му, с които по реда на чл.414а ГПК е прието възражението на длъжника по заповедното дело „ЕНЕРГО- ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр.Варна бул.„Вл.Варненчик" № 258, „Варна Тауърс“-Кула Г, срещу Заповед № 1256/2.03.2023г за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 2530/2023г на ВРС-17с-в, за погасяване в срока по чл.412 т.8 ГПК на дължимите по заповедта разноски в размер на 25лв, представляваща държавна такса и присъдената с Разпореждане № 8258/2.03.2023г сума от 400лв–адв.възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на заявителя М. П. Д., на осн.чл.38 ЗАдв, както и в частта, с която е обезсилена издадената Заповед № 1256/2.03.2023 по чл.410 ГПК досежно присъдените разноски.

За да постанови определението си в обжалваните части ВРС е приел, че на заявителя не се следват съдебни разноски за заповедното производство, респ. на процесуалния представител на същия за оказана безвъзмездна адв.помощ, тъй като отв.дружество не било дало повод за образуване на делото. Основният аргумент е, че потребителят имал възможност да отправи покана за доброволно изпълнение до длъжника преди да подаде заявлението, 1 въз основа на което било образувано делото, и след като това не било сторено дружеството не било поставено в забава, респ. не следвало да носи отговорност за разноските в процеса.Според РС именно забавата на длъжника е основанието той да понесе неблагоприятните последици от неизпълнението.

В допълнение са развити съображения, че делото пред него било образувано единствено заради разноските и възможността да бъдат присъдени в полза на заявителя и неговия процесуален представител не следвало да се поощрява.Счита определението в обжалваните части за недопустимо и неправилно. На първо място е налице съществено противоречие между мотивите на съдебния акт и формулирания диспозитив: като краен резултат съдът се е произнесъл по несъществуващо възражение, което обуславя недопустимостта на определението в обжалваната му част. В диспозитива на определението РС посочва, че приема за основателно възражение на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"АД, направено на основание чл. 414а ал.1 ГПК, срещу заповедта по чл.410 ГПК № 1256/2.03.2023г, издадена по същото ч.гр.дело за погасяване в срока по чл.412 т.8 ГПК на дължимите по заповедта разноски в размер на 25лв - държавна такса и присъдената с разпореждане № 8258/2.03.2023г сума от 400лв – адв.възнаграждение за оказана безплатна адв.помощ и съдействие.В тази връзка следва да се отбележи, че с подаденото възражение „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"АД не е навеждало твърдения да е заплащало в срока по чл.412 т.8 ГПК разноските, присъдени в полза на заявителя, както и тези, присъдени в полза на адв.Н.Каров с разпореждането от същата дата. Т.е., по отношение присъдените по делото разноски липсва възражение от длъжника за плащането им по чл.414а ал.1 ГПК. Подадено е само възражение по чл.414а ал.2 ГПК с аргумента, че с поведението си длъжникът не е давал повод за предявяване на вземането, поради което не дължал разноски.Така с диспозитива на постановеното определение, от една страна ВРС се е произнесъл по ненаправено възражение по чл.414а ал.1 ГПК относно разноските, а от друга страна е пропуснал да се произнесе по възражението на длъжника, направено на осн.чл.414а ал.2 ГПК.Това налага обезсилването на определението като недопустимо в посочените части и вместо него да бъде постановено ново, с което възражението на длъжника по чл.414а ал.2 ГПК да бъде оставено без уважение като неоснователно.Макар да липсва произнасянето на съда с изричен диспозитив по възражението на дружеството по чл.414а ал.2 ГПК, в мотивите си РС е разсъждавал кой е 2 станал повод за образуването на делото, което налага да бъдат изложени доводи в настоящата жалба по този въпрос, доколкото имат отношение към заявеното от длъжника възражение срещу присъдените деловодни разноски.Счита доводите на съда за неправилни , правно необосновани и житейски несправедливи. ВРС е постановил съдебен акт, който „поощрява" длъжника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"АД да продължава да начислява и събира наказателни такси, което е в разрез със закона. За РС изглежда да е поважно даден адвокат /в случая този на жалбоподателката/ да не получи възнаграждение за предоставена безвъзмездна услуга, макар да е безспорно доказана основателността на заявената претенция, вместо ответното дружество да понесе неблагоприятните последици, изразяващи в отговорността за разноски по делото като резултата от собственото му недобросъвестно и незаконосъобразно поведение, като излага подробни съображения за това: 1/ при произнасянето по въпроса за разноските РС изобщо не е мотивирал извода си, че с поведението си дружеството-длъжник не е дал повод за предявяване на вземането. Това, на първо място, изисква да бъде изяснен поводът за завеждането на делото. Предмет на спора е вземане, платено без основание от потребител в полза на дружеството. Плащането не е било доброволно, т.е. по желание на потребителя, като напр. за доставена услуга или стока, поради това, че снабдителното дружество е прекъснало подаването на ел.енергия до обекта на потребителя и е отказало възстановяване на ел.захранването докато последният заплати посочената такса за възстановяване доставката на ток. Така е очевидно, че повод за заплащането на недължимата сума са действията на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД. Несъстоятелно е да се мисли, че веднъж задължен да плати таксата, потребителят бил проявил недобросъвестност, тъй като не бил поканил дружеството-длъжник да му възстанови недължимо събраната сума, а бил потърсил защита от съда. „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ"АД дължи връщане на полученото без основание, без да е необходимо да бъде поканвано, тъй като изискуемостта настъпва от момента, в който паричната сума е била заплатена от потребителя. Както подробно е изложено в заявлението по чл.410 ГПК, претендираната сума представлява недължимо платена от потребител такса за възстановяване на ел.енергия, начислена без основание по фактури с горепосочените номера, всяка една на стойност 19лв. Още в момента на получаването на сумите е липсвало основание за 3 преминаване на благата от имуществото на потребителя в това на дружеството и затова е изпълнен фактическият състав на чл.55 ал.1 предл.1во ЗЗД. Съгласно задължителните разясненията, дадени в ТР № 5/21.11.2019г по тълк.д.№ 5/2017г на ОСГТК на ВКС, изискуемостта на дадено вземане обуславя възможността на кредитора да иска реално изпълнение - било като отправи извънсъдебна покана до длъжника, било като предяви иск за реално изпълнение в защита на своето право. Посочено е още, че е налице повод за съдебно предявяване на дадено вземане, когато е настъпила неговата изискуемост, като е указано кога става това в хипотезата на чл.55 ал.1 предл.1-во ЗЗД. Задължението за връщане на дадено при начална липса на основание (какъвто е процесният случай) в хипотезата на чл.55 ал.1 предл.1во ЗЗД е безсрочно.След като е такова, то може да се иска от кредитора веднага - чл.69 ал.1 т ЗЗД. Или, задължението за връщане възниква от момента на получаване на недължимото и от този момент става изискуемо, както е изяснено и в т.7 на ППВС № 1/1979г. В TP е прието още, че: „при връщане на дадено при начална липса на основание, от момента на разместване на имущественото благо, вземането е изискуемо", както и че „началото на изискуемостта е начало и на погасителната давност", както и че нормата на чл.114 ал.1 ЗЗД „изрично свързва началото на давностния срок с момента на престирането, извършено без основание". Съдът е извел извода, че падежът се определя като момента, в който задължението трябва да бъде изпълнено от длъжника, още и като момента, в който настъпва неговата изискуемост. Така според ВКС падежът и изискуемостта на вземането по чл.55 ал.1 предл. 1-во ЗЗД настъпват в момента на получаване на недължимото, а забавата да се изпълни настъпва след получаване на покана и има отношение единствено към дължимостта на обезщетение за забава. От мотивите на ТР личи, че настъпването на изискуемостта и падежа на дадено парично вземане са основание за съдебното му предявяване, а поканата до длъжника има значение единствено при определяне на периода, за който се дължи обезщетение за забава. Още към датите на издаване на процесните фактури дружеството-длъжник е било наясно, че начислените от него наказателни такси не му се следват и липсва основание да бъдат изисквани и събирани от потребителите. Освен това, към датата на издаването на фактурите е било постановено Решение № 125/7.08.2015г по т.д.№ 990/2015г ВКС, с което е прието, че клаузите, въз основа на които се събира такса за 4 възстановяване преноса на електричество, са неравноправни. В същия смисъл е и последователната и непротиворечива практика на ОС-Варна и ОСВТърново /Опр. от 22.03.2022г по в.ч.гр.д.№ 106/2022г на ВТОС; Опр.№ 386/28.04.2022г по в.ч.гр.д. № 184/2022г на ВТОС; Опр. № 266/25.03.2022г по в.ч.гр.д.№ 185/2022г на ВТОС; Опр.№ 236/ 17.03.2022г по в.ч.гр.д.№ 183/2022 на ВТОС; Опр.№ 454/17.05.2022г по в.ч.гр.д.№ 142/2022г на ВТОС; Опр.№ 384/28.04.2022г по в.ч.гр.д.№ 141/2022г на ВТОС; Опр.№ 218/09.03.2022г по в.ч.гр.д.№ 143/2022г на ВТОС; Опр.№ 239/18.03.2022г по в.ч.гр.д.№ 144/2022г на ВТОС; Опр.№ 684/25.07.2022г по в.ч.гр.д.№ 300/2022г на ВТОС; Опр.№ 743/25.02.2021г по в.ч.гр.д.№ 20213100500439 на ОС-Варна; Опр.№ 1095/25.03.2021г по в.ч.гр.д.№ 20213100500611 на ОС-Варна; Опр.№ 2178/10.06.2022г по в.ч.гр.д.№ 252/2022г на ОС-Варна; Опр.№ 2179/10.06.2022г по в.ч.гр.д.№ 458/2022г на ОС-Варна. Посочените съдебни актове са общодостъпни на електронните интернет-страници на съответните съдилища. Позицията на българския съд, обаче, се е оказала недостатъчна да мотивира

„ЕНЕРГО-ПРО

ПРОДАЖБИ"АД да преустанови незаконосъобразната си практика. Възползвайки се от господстващо си положение спрямо абонатите на електричество и преследвайки користната цел да получи неследващо му се финансово предимство, дружеството стига по-далеч, като отказва да възстанови захранването с ел.енергия на потребителите, докато същите не заплатят начислената им такса. При тези обстоятелства потребителите са поставяни в безизходна ситуация практически пред тях няма право на избор дали да платят или не, тъй като електричеството до обектите им не се възстановява до момента на плащането на тази такса. Недобросъвестността на дружеството-доставчик на ел.енергия е очевадна. Основавайки се на гореизложеното счита, че с поведението си /неоснователното начисляване и събиране на такса за възстановяване на електричеството, както и неплащането й преди завеждане на настоящото дело/ ответното дружество е дало повод за предявяване на вземането по съдебен ред и затова е негова отговорността за разноските по делото. С оглед горното моли за обезсилването, евентуално за отмяната на постановеното от ВРС определение в горепосочените части, като бъде постановено друго за оставяне без уважение подаденото от длъжника възражението по чл.414а ал.2 ГПК.Моли, след отмяната на определението в посочените части, за връщане на делото на ВРС с указание да бъде издаден ИЛ за присъдените в полза на 5 заявителя съдебни разноски.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК насрещната страна „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ“АД е депозирала писмен отговор, с който оспорва изцяло подадената жалба, като излага съображения за нейна неправилност и моли за потвърждаване на акта на ВРС в обжалваната му част. Поддържа, че длъжникът не е станал повод за заповедното дело, защото след като е получил без основание главниците за такси спиране на ел.енергия на заявителя-потребител, последният не е отправил извънсъдебно искане за връщане на недължимо платените такси.В този случай кредиторът е следвало да обяви на своя длъжник, че иска да получи изпълнение - връщане на сумите, едва след което и след срока за изпълнение на което, длъжникът би бил причина за делото. Освен това, заявителят бил злоупотребил с права, подавайки заявлението по чл.410 ГПК, тъй като чрез него целял само да му бъде присъден адв.хонорар.