Определение № 2234 от 05.06.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2234 гр. Варна, 04.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500930 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид, следното:

Производството е по реда чл.418, ал.5 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от Александър Чавдаров Димитров и Николай Георгиев Спасов, действащо чрез юрисконсулт Свилен Стоянов, против Разпореждане №12262 от 22.03.2024г. по ч.гр.д.

№13765/2024г. на PC Варна, в частта, с която е оставено без уважение подаденото от жалбоподателят заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, против длъжника А. З. В., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул.“Ч.“ №**, вх.** за претендираното обезщетение за забава в размер на 94.91лв.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът не съобразил, че с процесния договор за кредит страните са уговорили предоставянето на сума в заем, срещу задължение за връщането й в определен срок, ведно с възнаградителната лихва. Сочи се, че връщането на заетата сума става чрез анюитетни вноски-междинни плащания, определени в погасителен план, преди крайния падеж, с които вноски се погасява част от главницата и начислената към датата на междинния падеж лихва. Поддържа се, че потребителят е забавил плащания по анюитетните вноски, като е извършвал погашения няколко дни след падежа им, поради което размерът на дължимата договорна лихва, не е същият като този предвиден в погасителният план. Твърди се, че забавянето при плащането на вноската води до начисляване на договорна лихва върху непогасената главница за срока на забавата и начисляване на законна лихва за забавяне на плащането върху размера на погасителната вноска. Сочи се, че договорната лихва при банковите кредити, не е мораторна /закъснителна/ лихва, а по своята правна и икономическа 1 природа, е цена /възнаграждение/, която се заплаща на кредитора за ползването на предоставени от него парични средства. Твърди се, че по силата на чл.9.4 и чл.15.1 от договора при просрочие потребителят дължи претендираното обезщетение за забавеното погасяване на главницата, което е съставено от договореният лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва. Сочи се още, че при изпадане в забава, длъжника продължава да ползва отпуснатите му средства като предварително определената и включена в съответната аниютетна вноска възнаградителна лихва не покрива допълнителният период на ползване. Поддържа се, че след падежа на съответната вноска кредитополучателя продължава да дължи възнаградителна лихва, като с оглед просрочието, следва да заплати и обезщетение за забава си, чиито размер е приравнен на законната лихва.

Ето защо се поддържа, че начисляването на обезщетение за забава не противоречи на повелителни норми на закона. Сочи се относима съдебна практика и се моли за отмяна на атакуваната част от съдебният акт, респективно за постановяване на нов, с който да се уважи изцяло заявлението и се издадат исканите заповед за изпълнение изпълнителен лист, ведно с присъждане на деловодни разноски.

Съдът, след като обсъди доводите на заявителя и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна, като съображенията за това, са следните:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление по чл.417 от ГПК подадено от “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, против А. З. В., като се претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата 421.80лв., представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит №720031233805/31.10.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-24.10.2023г. до окончателното й изплащане, сумата 82.68лв., представляваща възнаградителна лихва върху главницата за периода 15.12.2022г.-15.09.2023г.; и сумата 94.91лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 15.12.2022г.10.10.2023г. при лихвен процент 50.73 %, формиран от сбора на размерите на договорната лихва и на законната лихва за забава.

За да отхвърли заявлението в обжалваната му част, заповедният съд е приел, че договорните клаузи въз основа, на които е начислено вземането за наказателна лихва противоречат на нормите на чл.33 от ЗПК, тъй като по силата на закона при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а претендираната лихва е формирана от договореният лихвен процент плюс наказателна надбавка в размер на законната лихва.

Предназначението на заповедното производство, е да замести исковия ред за установяване на безспорни вземания, поради което същото може да има за предмет само 2 съдебно защитими права /арг. от чл.410, ал.3 и чл.422, ал.1 от ГПК/. В този смисъл разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК предвижда възможност за отказ на съдът да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или в условията на т.3 на същата разпоредба, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. За наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка се следи служебно, тъй като съдът още на фаза заповедно производство, следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения, а именно потребителя. П о този начин закона гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да докаже съществуване на вземането си в осъдително исково производство.

В конкретния случай, според наведените твърдения, вземането на заявителят за обезщетение, е породено от просрочие при погасяване на вноските по кредита и съставлява сбор от допълнително начислени възнаградителна лихва и законна лихва за периода на забавата. Тоест претендира се плащането на уговорена компенсация за вредите от неизпълнение на задължения на кредитополучател за погасяване в срок на главница. Вярно е, че макар и начислено като лихва върху главницата по заема, това вземане на кредитора има възнаградителен характер, а не обезщетителен такъв. Вярно е още, че при отсъствие на нормативни пречки, обезщетението за забава може да бъде уговорено предварително от страните по договора в неустоечна клауза. В случая обаче спецификата на потребителското кредитиране, предвижда прилагане на специални императивни правила, изключващи общия закон. По конкретно обемът на обезщетението за забава при потребителски кредити, какъвто е и процесният, е императивно уреден в чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК като е лимитиран до размера на законната лихва. Ето защо всяка договорна клауза за начисляване на обезщетение за неизпълнение, след настъпване падежа на главните задължения, която води до надвишаване на този размер, влиза в колизия със закона, съответно е недействителна и не поражда права и задължения за страните.

В случая, както правилно е констатирал първоинстанционният съд, искането за присъждане на обезщетение за забава, формирано от сбора на размерите на договорения лихвен процент и на законната лихва, противоречи на чл.33, ал.2 вр. с ал.1 от ЗПК.

На първо място, следва да се има предвид, че горецитираните клаузи от договора, не предвиждат плащане на възнаградителна лихва, след настъпване на падежа на задължението, а уреждат единствено размера на лихвата за забава, като я приравняват на законната такава.

Дори обаче да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че въпросните текстове от договора предвиждат продължаващо плащане на договорна /възнаградителна/ лихва и след настъпване на изискуемостта на съответната вноска, то това плащане вече има характер на компенсация /мораторна неустойка/, тъй като покрива вредите от продължаващото след падежа ползване от кредитополучателя /т.е. в отклонение от договорните задължения/ на предоставеният му паричен ресурс. А едновременно кумулиране на посоченото обезщетение /неустойка/ със законната лихва за забава, както бе 3 посочено по-горе противоречи на императивни правни норми, поради което заявлението в тази му част подлежи на отхвърляне.

С оглед горното въззивният състав на съдът намира, че разпореждането на районният съд, с което е отхвърлено заявлението за сумата от 94.91лв., представляваща обезщетение за просрочени погасителни вноски, е правилно и законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №12262 от 22.03.2024г. постановено по ч.гр.д.

№13765/2024г. на PC Варна, в частта, с която е оставено без уважение подаденото от “Ти Би Ай Банк“ ЕАД, с ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, против А. З. В. за сумата от 94.91лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата по Договор за потребителски кредит №720031233805 от 31.10.2022г., за периода 15.12.2022г.-10.10.2023г. при лихвен процент 50.73 %.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4