Решение № 8147 от 04.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8147 гр. София, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря Н. СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110141310 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Н. Б. Т., Г. К. Т. и Л. С. К., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 07.08.2024 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 45204/2024 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответниците, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника К. чрез назначения й от съда особен представител.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. София, жк. Дружба 2, бл. 309, вх. В, ет. 9, ап. 79, аб.№ 274411 за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и имат качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и за присъждане на разноски.

Ответникът Л. К., чрез назначения й от съда особен представител адв. Г. Д., оспорва предявените искове, като счита, че претенциите на ищеца са нередовни, недоказани и неоснователни. Оспорва по делото да е установено ответникът да има качеството потребител на услугите, доставяни от ищеца, вкл. да е собственик на 1 процесния топлоснабден имот. Счита, че исковата молба е нередовна. Въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да извърши справка в особената книга за приемане и отказ от наследство, водена от СРС. Оспорва доставката на ТЕ в имота и количеството на същата да е правилно начислено. Оспорва да е изпаднала в забава и да дължи мораторни лихви. Счита, че ищецът не е легитимиран да претендира цената на услугата за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на исковете, предявени срещу този ответник.

Ответниците Н. Т. и Г. Т. не са подали в срок отговор на исковата молба. В проведеното по делото открито съдебно заседание на 15.04.2026 г. заявяват, че са собственици на 1/2 ид.ч. от имота, признават претенциите на ищеца до размера съгласно заключението на СТЕ и заявяват готовност да погасят същото според припадащите им се части (за 1/2 част от дълга за двамата ответници).

Третото лице помагач на страната на ищеца “Далсия“ ООД е заявило, че не оспорва исковете.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявените искове:

По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, в това число, че облигационното правоотношение е възникнало на соченото от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед настъпило наследствено правоприемство в договорното правоотношение, обема на доставената на топлинна енергия, че са били налице предпоставките ТЕ да бъде начислена по нормативен път, поради неосигурен достъп до имота, че за ищеца е възникнало правото да начисли топлинна енергия в размер именно на спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение. В тежест на ищеца е да установи също, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане. В тежест на ищеца е да установи спиране и/или прекъсване течението на погасителната давност за вземанията срещу ответника К., която единствена е заявила възражение за погасяване на вземанията в срок.

Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

С доклада по делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства относно твърденията си, че ответникът К. притежава идеални части от правото на собственост върху процесния недвижим имот, като въпреки дадените указания такива не са ангажирани.

З а общоизвестно съдът е обявил на страните на основание чл.155 ГПК съдържанието на общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, а з а служебно известен фактът на публикуване на тези ОУ във вестник „Монитор“ и вестник „19 минути“, доколкото печатните издания, в които ОУ са били публикувани, са представени в оригинал в проведеното на 03.07.2025 г. открито съдебно заседание по гр.д. № 17066/2025 г. по описа на СРС, 41 състав.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през 2 процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора между страните по същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК, например с представяне на доказателства за откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема, че по отношение на ответника Л. К., ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че последната се явява пасивно материално легитимирана да отговаря за процесните вземания. Като доказателство е представено удостоверение за наследници, изх. № РИС23-УГ51-8704/24.10.2023 г. на Стефан Атанасов Тодоров, починал на 01.04.2010 г. и оставил за свои наследници след смъртта си дъщерите си Л. С. К. и Татяна Стефановна Тодорова, последната починала на 25.11.2015 г. От представения в производството нотариален акт № 40, том II, рег. № 6693, дело № 219/2015 г. не се установяват каквито и да било права върху процесния недвижим имот за ответницата К.. Както се посочи и по-напред, съдът изрично е указал на ищеца с доклада по делото, че не сочи доказателства за твърденията си, че този ответник е съсобственик в процесния имот, но до приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция страната, която носи тежестта да установи по делото този правнорелевантен факт, не е ангажирала доказателствени искания в тази насока.

Отделно от изложеното, по делото не са ангажирани и доказателства лицето Стефан Атанасов Тодоров, починал на 01.04.2010 г., да е било собственик на имота, К.

3 да е придобила част от него по наследяване от своя баща, чието наследство да е приела. Ето защо и по отношение на този ответник претенциите на ищеца следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Що се отнася до предявените срещу Н. Т. и Г. Т. искове за останалата 1/2 част от вземанията, следва да се посочи, че тези ответници са признали качеството си на собственици на имота, признали са задължението си към ищеца до размера съгласно заключението на СТЕ и са изявили готовност да го заплатят.

Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, настоящата инстанция приема, че за процесния период количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда, в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер. Дяловото разпределение е осъществявано от „Далсия“ ООД. През исковия период поради неосигурен достъп за сезони 2021/2022 г. и 2022/2023 г. ТЕ е начислен по нормативен път. Топлинна енергия за подгряване на вода е начислявана на база, но в занижени количества (за помалко от един потребител съгласно изявлението на вещото лице, записано в протокола от ОСЗ). Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислена по нормативен път, съобразно отопляемия обем на имота /142 куб.м./. Дължима за процесния период (съгласно издадената заповед за изпълнение 05.2021 г. – 04.2023 г.) съгласно заключението на СТЕ е сума в размер на 1588,20 евро. Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативните изисквания за начисляване на ТЕ за периода. Общите топломери са преминавали метрологични проверки редовно, с оглед което и съдът приема, че през процесния период същите са били годно средство за търговско измерване на преминаващата през тях ТЕ.

Кредитирайки заключението на съдебно-техническата експертиза, както и с оглед направеното от ответниците Т.и признание на иска за главница до размера, посочен от вещото лице (1588,20 евро), съдът намира, че исковете срещу тези ответници са установени по основание и размер до сумата 794,10 евро (1/2 част от цялото задължение, респ. по 397,05 евро за всеки от двамата). За разликата до пълните предявени размери от по 781,17 лева (399,41 евро) тези искове следва да бъдат отхвърлени, доколкото не е установена тяхната основателност.

По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода: