Решение № 558 от 18.02.2020, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 558

18.02.2020г.

Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд ХІ граждански състав

На осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година

В открито заседание на двадесет и седми януари 2020 г. в следния състав:

Председател:ДЕСИСЛАВА

КАЦАРОВА

Секретар: Каменка

Кяйчева

Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гражданско дело № 2485 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск чл.357, ал.1 вр. с чл.188, т.2 от

Кодекса на труда.

Ищецът Е.Д.Д., ЕГН **********,*** заявява, че по силата на Споразумение № ******** г., сключено между ищцата Е.Д. в качеството й на ******** и **********, представляван от ******** му А.П. - в качеството й на по-горестоящ на работодателя орган по смисъла на чл.61 ал.2 от КТ, както и във вр.с чл. 107, чл.89 и чл.96 ал.1 от КТ след проведен конкурс, Е.Д. е заела длъжността „*****“ при работодател **********.

Последното Допълнително споразумение № ***** година, сключено между страните, е за определяне допълнително месечно възнаграждение, което доказва съществуването на ТПО.

Със Заповед № ***** г. на ******** на

Регионално управление на образованието – П. -/РУО, преди РИО/ И.К. е наредено извършване на проверка за ефективността на управленската дейност на ***** при работодателя **********.

За целта е изготвен и утвърден План за извършване на проверка на дейността на ***** на ********** - П. от ******** на РУО-П.

След извършване на проверката, проверяващата комисия издава Констативен протокол с изх.№ **********г. на РУО и вх.№ ********** г. в училището със съдържание 80 страници, от който се препраща към 114 броя Приложения, които не са връчени на ищцата.

По повод Констативния протокол /КПУ, Е.Д. подава с вх.№ ************г. в РУО и изх.№ *********** в **** Възражение по констатациите в размер на 8 страници и 46 броя Приложения.

С изх.№ ******** г. на РУО и вх.№ ******** г. ******** на РУО-П. иска от ищцата в Писмо с обем на 13 стр. на осн.чл.193 ал.1 КТ писмени обяснения по 24 точки.

С искане вх.№ ******** г. ищцата иска от ******** на РУО да й бъде удължен срока за даване на писмени обяснения.

С писмо изх.№ ******** г. в РУО и вх.№ ******** г. в училището, ******** на РУО удължава срока за даване на писмени обяснения.

С придружително писмо вх.№ ******** г. в РУО и изх.№ ******** г. от училището Е.Д. представя писмени обяснения на ******** на РУО, обективирани в Доклад с обем 4 стр. и 25 броя приложения към него.

Със Заповед № ******** г. на ******** на РУО, входирана в училището с вх.№ ******** г., същата дава задължителни предписания на *****а на ********** - П. с различни срокове за изпълнение.

Със Заповед № ******** година на ******** на РУО-П. И.К. на Е.Д. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение", обективирано в 24 точки, всяка от които съдържа изредени няколко деяния, разпрострени на 14 стр., които дисциплинарно-наказващият орган квалифицира като нарушения на трудовата дисциплина.

Нарушения:

В законоустановения двумесечен срок по чл.358 ал.1 т.2 от КТ, недоволна от наложеното наказание «предупреждение за уволнение» Д. обжалва същото пред настоящия съд с искане същото да бъде признато за незаконно и отменено, заедно с процесната Заповед № ******** г.

Поддържайки изцяло изложеното във

Възражението и Писмените обяснения на ищцата, твърди, че същата не е извършила нито едно от деянията, които са й вменени и квалифицирани като нарушения от ******** на РУО-П. И.К..

Твърди, че някои от деянията са извършени от други ********, подчинени на ищцата, като контролът за тяхното изпълнение е бил възложен на *********, като контролът върху тяхната дейност е бил предвиден в Плана за контролната дейност на ***** и е бил планиран.

Поради напускане на ********, на които е било възложено изпълнение на дадени дейности, на първите не е могло да се ангажира дисциплинарна отговорност. Също така е налице и доказателство, че системата ******** е била блокирана по технически причини, което е препятствало въвеждането на свидетелствата за основно образование в срока до ******* година.

Твърди, че отговорността за всички деяния, сочени в заповедта за дисциплинарното наказания, е ангажирана извън сроковете по чл.194 ал.1 от КТ - една година от извършването и два месеца от откриването.

Твърди, че Е.Д. е осъществявала контрол и същият е бил планиран, съгласно Плана за контролна дейност на *****, а по време на проверката не е изминал и 1 месец от началото на учебната 2018/2019 година, стартирала на ***** г. /арг.чл.101 ал.З изр.2 от ЗПУО/, така както новелата на чл.101 ал.З изр.1 от ЗПУО повелява, че учебната година е с продължителност 12 месеца и започва на 15 септември.

Твърди, че всички деяния, за които е ангажирана отговорността на Д., са отстранени, за което ******** на РУО-П. е била своевременно уведомена, посредством Възражението по КП и Писмените обяснения /Доклад/, към които са били инкорпорирани множество приложения, доказващи това.

Твърди, че ******** на РУО при налагане на наказанието не се е съобразила с Възражението по КП, Писмените обяснения /Доклад/ и приложенията към тях, не ги е взела предвид и е наложила несъразмерно на деянията дисциплинарно наказание, т.е. прекалено тежко.

Твърди, че ******** на РУО е извършила злоупотреба с право по чл.8 ал.1 от КТ и превратно упражняване на права/власт, тьй като е знаела, че Д. не е извършила нарушения, че е отстранила всички констатирани пропуски, но въпреки това е наложила прекалено тежко наказание с цел противоправно да я увреди.

Твърди, че от констатираните деяния не са настьпили никакви вреди в сферата на работодателя.

В Определение 490 от 30.05.2016 г. по гр. д. №A 1521 / 2016 г. на ВКС, IV ГО, с ***************************, е застъпено, че:

«Тежестта на нарушение/по принципно се обуславя от това, какво задължение е нарушено, дали нарушението е извършено умишлено или по небрежност, има ли вредни последици от него за работодателя и какви са те по размер, поправими ли са или не, дали нарушението е извършено еднократно или многократно и пр.

В Определение № 355 от 08.04.2016 г. по гр. д. № 610 / 2016 г. на ВКС, IV ГО, с ************************* е прието, че:

„За тежестта на нарушението от значение е преди всичко значимостта на неизпълненото задължение, както и поведението на работника и ********"

В конкретния случай, поведението на ищцата е било добросъвестно, а именно в насока да отстрани бързо и своевременно констатираните пропуски, както е и сторено.

Твърди, че дори хипотетично да се приеме, че са съществували някакви административни пропуски, същите са чисто технически/формални и са могли да бъдат отстранени винаги, както се е случило.

Така и практиката на ВКС:

„Настоящият съдебен състав намира, че наложеното на ищеца дисциплинарно уволнение е несъразмерно тежко спрямо неголямата тежест на извършеното от него нарушение на трудовата дисциплина, предвид и конкретните обстоятелства в случая и поведението на ищеца.

Действително, кредитът, чието усвояване и ползване ищецът е разрешил преди да е подписал договора за кредит от името на банката, не е мальк по размер, а и разпоредбата на чл. 430, ал. 3 от 73 изисква писмена форма за действителността на договора за банков кредит, както се изтъква от касатора по делото. От друга страна, обаче, след като договорът за банков кредит (който е консенсуален - чл.

430, ал. 1 от ТЗ) в случая е бил подписан от страна на дружеството-клиент и последното, в качеството си на кредитополучател, е учредило надлежното обезпечение (за което по делото са представени доказателства от ЦРОЗ, както беше посочено по-горе), то неподписването на договора от ищеца от името на банката е чисто технически пропуск, който е могъл да бъде отстранен във всеки един момент, чрез полагането на подписа на ищеца и завършването по този начин на писмената форма.

"

РЕШЕНИЕ № 77 / 13.03.2014 г., на BKC V

ГО, I о гр.дело№3229/2013 г. с *******************

Е.Д. няма налагани предишни действащи наказания, които да утежняват дисциплинарното й положение, което е още един факт, доказващ, че наложеното наказание е прекалено тежко.

Твърди, че заповедта за дисциплинарно наказание не е мотивирана и е издадена в противоречие с чл,195 ал.1 от КТ.

Не е установено кой, кога и къде е извършил сочените деяния, а същите са вменени неоснователно на ищцата. Твърди, че описаните деяния не представляват дисциплинарни нарушения.

Мотивирането на заповедта за наказание не е самоцел. Напротив - това има съществено отражение не само към правото на защита, но и към други основни принципи па санкционното производство:

Според Решение № 142 от 03.05.2016 г. по гр. д. № 6286/2015 г. на ВКС, IV ГО, с ********************:

„ Задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране за заповедта за уволнение е въведено с оглед изискването на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; с оглед съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал, 1, т. 1 КТ. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195 КТ. " А това, че подобна заповед е незаконосъобразна и само на това основание е ясно, като изрично в Решение № 372/2013 от 17.03.2014 г. по гр. д. № 3731/2013 г. на ВКС, IV ГО, с ******************* по този повод се казва следното:

„Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или ******** в положение на изненада, т. к. той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда. "