Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3593 от 01.10.2026, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 11753/2025
Вид
Решение № 3593
Подписан
01.10.2026
В сила
01.10.2026
Състав
Димитър Димитров

Цитирани разпоредби

  • чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 3593 гр. Варна, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Димитър Димитров като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело № 20253110111753 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 247 ГПК, образувано служебно въз основа на констатирана очевидна фактическа грешка, съобразно изложените мотиви в Определение № 4634/16.09.2026г., постановено по в.ч.гр.д. № 1990/2026г. по описа на ВОС.

Съобразно изложените мотиви на въззивната инстанция по контрол на допустимостта на производството и редовността на депозираната въззивна жалба срещу постановеното решение, е прието че:

1.) не е индивидуализирана акцесорна претенция досежно претендираната законна лихва чрез посочване на началния момент;

2.) липсва конкретизация касателно заявения иск за главница, доколкото същият е във връзка с договор за потребителски кредит № 611104/07.05.2020 г., сключен между „****** АД и Н. Г. А., вземанията по който са прехвърлени на „*********” ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г.;

3.) исковите суми са посочени в лева, вместо в евро, каквото е изискването на ЗВЕРБ;

4.) по отношение на квалификацията на иска е посочен само чл.422 от ГПК, уреждащ процесуалните предпоставки за предявяването му, но не и материалноправното основание на претенциите.

Съдът, като разгледа изложените на въззивната инстанция мотиви, намира че по отношение на индивдуализацията на акцесорната претенция досежно претендираната законна лихва чрез посочва на началния й момент следва да се посочи датата 16.06.2025г.

Следва да се конкретизира също заявения иск за главница, доколкото 1 същият е във връзка с договор за потребителски кредит № 611104/07.05.2020 г., сключен между „****** АД и Н. Г. А., вземанията по който са прехвърлени на „*********” ЕООД по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024 г.

Отделно от изложеното сумата за главница по договора следва да се посочи, че е в размер на 102.26 евро вместо сумата в лева /200 лв./, както и законната лихва за забава върху главницата по Договора за паричен заем следва да се посочи в евро, а именно: 65.27 евро.

По отношение на квалификацията на иска също така е посочен само чл.

422 от ГПК, уреждащ процесуалните предпоставки за предявяването му, но не и материалноправното основание на претенциите, предвид което следва да бъде добавено и конкретното правно основание на претенциите, а именно: чл.

422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предвид горепосоченото, съдът намира, че допуснатата очевидна фактическа грешка следва да бъде санирана от първоинстанционния съд чрез постанявяване на акт по чл. 247 ГПК.

Воден от изложения по – горе смисъл, съдът

РЕШИ:

ДОПУСКА ПОПРАВКА на очевидна фактическа грешка в Решение № 2814 от 13.07.2026 г., постановено по гр.д. № 11753/2025г. по описа на ВРС, 49 с-в, като вместо диспозитива:

„ОТХВЪРЛЯ предявените от "*********" ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. "*********, против Н. Г.

А., ЕГН:********** с адрес: Варна, 9000, ж.к. ********** искове с правно основание на чл. 422 ГПК, за установяване дължимостта на вземанията по Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №3855/01.07.2025г. по частно гражданско дело № 7883 по описа на Районен съд Варна за 2025 г., а именно сумата в общ размер от 327.66лв., формирана както следва: - главница в размер на 200 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията; - законна лихва за забава върху главницата в размер на 127.66 лв.

За период от 06.06.2020 г. до 31.05.2025 г.“

ДА СЕ ЧЕТЕ:

„ОТХВЪРЛЯ предявените от "*********" ЕООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. "*********, против Н. Г.

А., ЕГН:********** с адрес: Варна, 9000, ж.к. ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземанията по Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК №3855/01.07.2025г. по частно гражданско дело № 7883 по описа на Районен съд Варна за 2025 г., а именно сумата в общ размер от 167.53 евро /стошестдесет и седем евро и петдесет и три евроцента/, 2 равняваща се на левовавата равностойност на 327.66лв., формирана както следва: - главница в размер на 102.26 евро /сто евро и двадесет и шест евроцента/, равняваща се на левовавата равностойност на 200 лв., произтичаща от Договор за потребителски кредит № 611104/07.05.2020г., сключен между „********“ АД, ЕИК ******** и Н. Г. А., вземанията по който са прехвърлени на „*********“ ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.03.2024г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 16.06.2025г. до окончателно изплащане на вземанията; законна лихва за забава върху главницата в размер на 65.27 евро /шестдесет и пет евро и двадесет и седем евроцента/, равняваща се на сумата от 127.66 лв., за периода от 06.06.2020 г. до 31.05.2025 г.

РЕШЕНИЕТО съставлява неразделна част от Решение № 2814 от 13.07.2026 г., постановено по гр.д. № 11753/2025г. по описа на ВРС, 49 с-в и подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаването му.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 3