Решение № 30 от 01.03.2023, Районен съд - Чирпан

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Чирпан, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧИРПАН, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тихомир К. Колев при участието на секретаря Донка Д. Василева като разгледа докладваното от Тихомир К. Колев Гражданско дело № 20225540100671 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба от адв. М. В. М. от АК Пловдив, с адрес на съдебен адресат: **, в качеството му на пълномощник на К. Т. Г. против „ Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК: 202527341. Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В с.з. съдът е конституирал като ищец по делото „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с ЕИК: 207172780, представлявано от Изпълнителния директор Янислав Янакиев, на мястото на първоначалния ищец Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД. с ЕИК:202527341.

Твърди се в ИМ, че на 11.01.2022г., ищцата е получила Покана за доброволно изпълнение от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД с която Покана е уведомена, че задължението й във връзка с Договор за кредит А1 № 844401 сключен Аксес Файнанс АД е платено от Файненшъл България ЕООД, съгласно условията на подписания договор за гаранция. Наред с това, вземането което Файненшъл България ЕООД е придобило е прехвърлено на Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, по силата на договор за цесия. В Поканата се търсили суми по прехвърленото задължение в размер на:

300 лева-главница, 21.88 лева-лихва, 42.38 лева-възнаграждение за гаранционна сделка и 30 лева-разходи. В Поканата бил предоставен и срок в който ищцата да се свърже с ответното дружество и да започне плащане по сумите. На 03.02.2021г., ищцата получила Покана за незабавно плащане от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕАД. В Поканата се търсили суми по прехвърленото задължение. В Поканата бил предоставен и срок в който ищцата следвало да се свърже с ответното дружество и да започне плащане по сумите. През 1 следващите няколко месеца, ищцата получава Покани, Уведомления и др. писма от „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, с които бил предоставен и срок в който ищцата да започне плащане към тях, в противен случай, щели да следват съдебни дело и прехвърляне на ЧСИ и запор на банкови сметки, запор и продажба на МПС и т.н. Ищцата счита, че не дължи така претендираната й сума от 42.38 лева- възнаграждение за гаранционна сделка, дължими въз основа на сключения Договор за предоставяне на гаранция № 844401 сключен Файненшъл България ЕООД , вземанията по който са прехвърлени на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, тъй като в правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемаЛО, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, предл. 3 то, вр. от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавалправен принцип било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практика на ВКС /Решение№4/2009г. по т.д.№395/2008г., Решение №1270/2009г. по гр.д.№5093/2007г., определение№877 по т.д.№662/2012г. и др/. Такъв основен принцип бил добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, бил да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип бил чл.289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл.8, ал.2 и чл.9 от ЗЗД. Според задължителната практика на ВКС преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се правила от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните водило до накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1,предл.З от ЗЗД.

Поради накърняването на принципа на „добри нрави" по смисъла на чл. 26, ал.1, пр. 3 от ЗЗД се достигало до значителна не еквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до злепоставяне на интересите на подзащитния му с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Така сключеният Договор за предоставяне на гаранция № 844401 сключен Файненшъл България ЕООД бил нищожен като противоречащ на добрите нрави и неравноправен по смисъла на чл.143 от ЗЗП.

На следващо място, Договор за поръчителство бил неравноправен по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Същият бил във вреда на потребителя и не отговарял на изискванията за добросъвестност и справедливост и водил до неравновесие в правата на страните, като по този начин бил в ущърб на доверителя му като потребител / чл.143 ал.1 ЗЗП / . Посоченият по-горе Договор за предоставяне на гаранция № 844401 сключен Файненшъл България ЕООД не бил разбираем и не позволявал на потребителя да прецени икономическите последици от сключване на договора - чл.143 ал.2 т.19 ЗЗП. В допълнение, Договор за поръчителство бил нищожен като противоречащ на добрите нрави и принципа на съразмерността, тъй като сумата която се претендирала чрез него в размер несъразмерно голяма. По този начин безспорно се нарушавал принципа на добросъвестност и справедливост. Принципът на добросъвестността бил застъпен в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, бил да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на 2 другата. Наред с това Договор за предоставяне на гаранция № 844401 сключен Файненшъл България ЕООД бил нищожен и поради това, че чрез включване на възнаграждението по него към сумата дължима по Договора за паричен заем, ще се наруши разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, тъй като сумата която се претендирала чрез него за гарант не е включена в ГПР и ГЛП. Чрез включването на възнаграждението предвидено по Договор за предоставяне на гарант/поръчителство към ГПР и ГЛП, то действителните такива биха нараснали двойно, та дори и повече, с което потребителят бил въведен в заблуждение относно стойността на разходите, които ще прави по обслужването на кредита. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя , настоящи и бъдещи / лихви, други преки или косвени разходи, комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/ , изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Не бил установен механизма, по който бил изчислен този процент и по-конкретно какви други разходи освен възнаградителна лихва са включени в него. Също така, предвидената сума в договора за гарант била скрит добавък към възнаградителната лихва и като такава следвало да бъде включена в годишния лихвен процент и в годишния процент на разходите съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК. Налице бил заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК , като с уговорката да се заплаща поръчителство се нарушавало изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на императивната норма на чл.19, ал.4 от ЗПК и при несъблюдаване на основния правен принцип, забраняващ неоснователно обогатяване се калкулирала допълнителна печалба към договорената възнаградителна лихва. Поради невключване на уговорката за заплащане на поръчителство в посочения потребителския договор размер на ГПР, последният не съответствал на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не бил реално прилагания в отношенията между страните представлявал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2 ,т.1 от Закона за защита на потребителите. С преюдициално заключение по дело С-453/10 било прието , че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл.ЗЗП. В тази насока била последователната и непротиворечива практика на съдилищата в страната:

Решение № 353 от 31.01.2018 г. на РС- Пловдив по гр. д. № 8333/2017 г., Решение № 1445 от 07.06.2019 г. на РС- Бургас по гр. д. № 6370/2018 г., Решение № 373 от 14.11.2018 г. на РСГаброво по гр. д. № 1114/2018 г., Решение № 1081 от 24.07.2019 г. на РС- Пазарджик по гр. д. № 3618/2018 г., Решение № 1411 от 15.04..2019 г. на РС- Пловдив по гр. д. № 18339/2018 г., Решение № 425 от 04.05.2018 г. на РС- Шумен по гр. д. № 51/2018 г., Решение № 95 от 12.03.2020 г. на ОС- Пазарджик по в.гр. д. № 88/2020 г. Същевременно - посочването на по - нисък от действителния ГПР, представлявала невярна информация относно общите разходи по кредита и следвало да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска 3 практика по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Това от своя страна означавало, че Договора за поръчителство е неравноправен по смисъла на член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО /Решение № 1510/13.12.2019 г. по в.гр.д № 2373/2019 г. на ПОС/.

Също така имало и нарушение на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. На следващо място, възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора, била регламентирана в разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК (нов ДВ, бл.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.). Законът не допускал кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.10а, ал.2 ЗПК. Oт разпоредбата на чл.10а от ЗПК следвало, че чрез включване на възнаграждението по Договора за поръчителство към сумата дължима по Договора за паричен заем, ще се доведе до заобикаляне на ограничението на чл. 19, ал.4 от ЗПК, установяващо лимит на годишния процент на разходите и са в явно противоречие с чл.10а от ЗПК . С оглед това обстоятелство можело да се заключи, че със сключване на договора за поръчителство се цели да се заобиколи разпоредбата на чл.19, ал.4 ГПК,. С договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на договора за кредит, а се цели едно допълнително оскъпяване на договора за кредит, допълнително възнаграждение на кредитодателя, което е уговорено по друго правоотношение, единствено с цел да се избегнат ограниченията на чл.19, ал.4 ГПК, което от своя страна води до недействителност на договора за поръчителство.

Ищцовата страна моли съда, да приеме, че не дължи така претендираната й сума от 42.38 лева- възнаграждение за гаранционна сделка, дължими въз основа на сключения Договор за предоставяне на гаранция № 844401 сключен Файненшъл България ЕООД, вземанията по който са прехвърлени на „ Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, поради нарушение на разпоредбите на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, както и да осъди ответната страна да заплати направените в настоящото производство разноски.

В законоустановения срок, е постъпил отговор от ответната страна и насрещен иск с който заявяват, че така предявения иск е допустим, но неоснователен като излагат подробни съображения. Молят съда, да постанови решение, с което да отхвърлите изцяло като неоснователни и недоказани предявените искове от страна на ищеца. Молят съда да постанови решение, с което да осъди К. Т. Г. да заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД сума в общ размер на 375.41 лв., от които главница в размер на 300 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, възнаградителна лихва в размер на 15.08 лв., както и лихва за забава в размер на 60.33 лв., дължима за периода от 10.10.2020 г. - датата, следваща деня на допускане на забава по задължението до 03.10.2022 г. -датата на подаване на настоящия иск.