Определение № 240 от 26.01.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 240 гр. Пловдив, 26.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Цвета Б. Борисова Въззивно частно гражданско дело № 20245300500178 по описа за 2024 година Производството е по реда на 274, ал. 1, т. 2, вр. чл. 413, ал. 2 от ГПК .

Постъпила е частна жалба от "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК 207172780 против разпореждане № 32233/20.12.2023г. по ч. гр. д. № 17637/2023г. на Районен съд Пловдив, с което е отхвърлено заявление на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за издаване на заповед за изпълнение срещу К. М. К., ЕГН ********** за следните суми:

2138,68 лева – главница; 343,28 лв.- договорна лихва; 359,01 лв.-мораторна лихва, както и законна лихва върху главницата от подаване на заявлението до окончателното изплащане и разноски, произтичащи от договор за кредит от 04.03.2021 г. между „Изи асет мениджмънт“ АД и длъжника, договор за гаранция между длъжника и гарант „Файненшъл България“ ЕООД и договор за цесия от 03.01.2023 г. между заявителя и гаранта.

В частната жалба се излагат съображения за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалвания акт. Сочи се, че районният съд е следвало да откаже издаването на заповед за изпълнение по отношение на вземанията, които се основават на неравноправни клаузи, а клаузите за главница, договорна лихва и законна лихва за забава не произтичат от такива. Твърди се неправилност на извода на заповедния съд по отношение ГПР. Излагат се доводи, че договорът за 1 поръчителство не противоречи на добрите нрави. Искането към въззивния съд е за отмяна на атакувания акт и издаване на заповед за изпълнение за сумите, претендирани в заявлението по чл.410 ГПК.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, при спазване на законоустановения срок, поради което е процесуално допустима.

Производството пред РС – Пловдив е образувано по заявление на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД за издаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против К. М. К. за вземания по договор за кредит от 04.03.2021г., сключен между „Изи асет мениджмънт“ АД и длъжника, както и договор за гаранция между длъжника и гарант „Файненшъл България“ ЕООД за сумите от: 2138,68 лева – главница;

343,28 лв.- договорна лихва, както и законна лихва за забава, които вземания са цедирани на 03.01.2023 г. с договор между заявителя и гаранта.

С уточнителна молба „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД заявява, че преди подаване на заявлението по договора за кредит е имало частично изпълнение от страна на длъжника в размер на 2 242,92 лв.

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК не може да се издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или ако се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че съгласно договора за заем заемателят се е задължил в тридневен срок от сключването му да предостави обезпечение на заемодателя, като едно от предвидените в договора обезпечения е одобрено от заемодателя дружествопоръчител. В изпълнение на това задължение по договора за заем между длъжникът и "Файненшъл България" ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който "Файненшъл България" ЕООД е поело задължението да сключи договор за поръчителство с "Изи асет мениджмънт" АД, а длъжникът да му заплати възнаграждение. Посоченото възнаграждение съгласно уговорките между страните се заплаща на "Изи асет мениджмънт" АД, който е овластен да го приеме, заедно с погасителните вноски по договора, като размерът на същото не е бил взет предвид при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по 2 кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя " са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

Независимо че възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство се дължи на друго лице, различно от кредитодателя, разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Споделя се изводът на районния съд, че не става ясно дали възнаграждението в полза на поръчителя е включено в ГПР, каква е методиката за определяне на ГПР и базата, върху която се начислява лихвеният процент. Ето защо може да се приеме, че договор за паричен заем №**/02.03.2021г. е недействителен, а тъй като, съгласно чл. 138, ал. 3 от ЗЗД, поръчителство може да съществува само за действително задължение, то и договорът за поръчителство № ** също се явява недействителен.

Съгласно чл.23 ЗПК, к огато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Видно от молбата към заявлението, длъжникът е извършил частично изпълнение преди неговото подаване в размер на 2 242,92 лева. Тъй като сумата, предоставена по договора за заем, е в размер на 3 000 лева, остатъкът от 757,08 лева се явява дължим. Ето защо обжалваното разпореждане следва да се отмени за сумата от 757,08 лева, като за същата се издаде заповед за изпълнение в полза на заявителя.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Разпореждане № 32233/20.12.2023г. по ч. гр. д. № 17637/2023г. на Районен съд Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК 207172780 по чл.

410 ГПК К. М. К., ЕГН ********** за сумата в размер на 757,08 лева по 3

Договор за паричен заем № 4077480 с "Изи Асет Мениджмънт" АД, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ВРЪЩА делото на заповедния съд за издаване на Заповед за изпълнение на "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК 207172780 по чл. 410 ГПК в полза на заявителя против К. М. К., ЕГН ********** за сумата в размер на 757,08 лева по Договор за паричен заем № *** с "Изи Асет Мениджмънт".

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 32233/20.12.2023г. по ч. гр. д. № 17637/2023г. на Районен съд Пловдив, в останалата му обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4