Решение № 1 от 08.01.2025, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Административно наказателно дело 344/2024
- Вид
- Решение № 1
- Подписан
- 08.01.2025
- Състав
- Николай Захариев Петров
Цитирани разпоредби
- чл.50, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 185, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- параграф 1, т. 41 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 99, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ
- чл. 93, т. 9 · Наказателен кодекс
- чл.27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№1 гр. С., 08.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Е.Д.Н. като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20241870200344 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН .
Обжалвано е Наказателно постановление № 776288 – F759256/ 27.06.2024г., издадено от Началник отдел Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, с което на Община С. ЕИК 000776491, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6 000,00 /шест хиляди/лв.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление с доводи за незаконосъобразност и необоснованост на същото.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител ангажира становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, респективно обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
От фактическа страна съдът установи следното:
АУАН и НП са издадени за нарушение със следните фактически параметри:
На 03.03.2024 г. в 11:30 часа е била извършена проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - платен паркинг „Ч.З.", находящ се в к,к. Б., пред ски лифт „С.", стопанисван от „Община С." с ЕИК 000776491.
При проверката се установило, че „Община С." с ЕИК 000776491 е избрало да отчита продажбите от дейността си за платено паркиране по чл. 4 т.3 от Наредба Н - 18 от 2006 г, на МФ чрез издаване на талони за паркиране в зоните за платено паркиране по смисъла на чл. 99, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, като към момента на проверката в търговският обект - платен паркинг „Ч.З.", пред ски лифт „С." в к.к. Б. не се съхранявала книгата (регистърът) и копие от документ за получените ценни книжа, издаден по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа. Същите били изискани от Д.П.Щ. ЕГН ********** - отговорник „синя зона" и не са представени до края на проверката.
От констатацията следвало, че „Община С." с ЕИК 000776491 не е изпълнило задължението си да съхранява книгата (регистърът) и копие от документ за получените ценни книжа, издаден по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол върху ценни книжа с което е нарушило разпоредбите на чл. 39 а, ал. 2 от Наредба Н - 18 на МФ от 2006 г.
Като доказателство за резултатите от проверката на основание чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК е бил съставен Протокол за извършена проверка в обект с номер 0107542/03.03.2024 г. платен паркинг „Ч.З.", пред ски лифт „С.", находящ се в к.к. Б., стопанисван от „Община С." с ЕИК 000776491.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства, включително разпита на актосъставителя – свид. Д., който изцяло потвърди изложеното в акта.
Горната фактическа обстановка, по която не се спори, съдът прие за установена въз основа на събрания по делото доказателствен материал- АУАН, оправомощителна заповед, удостоверение за връчено съобщение по електронен път, пълномощно, регистри, както и от показанията на свидетеля, които изцяло кредитира.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Не е оспорена по делото, а и от приложената по делото Заповед се установява компетентността на административно наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени 2 процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатите нарушения и нарушените правни норми.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.39а, ал.2 от Наредба Н18/13.12.2006г. на МФ.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 185, ал.2 ЗДДС, която словесно и числово препраща именно към нарушението по чл.39а, ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ. Наложената глоба съответства на тежестта на нарушението.
Не е налице и хипотезата на чл. 28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл. 93, т. 9 от НК , като се приеме, че маловажен случай на административно нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид.
Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол.
Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално. Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието "вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест, преценката за степента на обществена опасност 3 на нарушението, изисква да се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на посегателство. За маловажния случай административно наказващия орган не налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на извършителя.
В настоящия случай съдът намира, че такива обстоятелства, които да обуславят маловажност на случая не са налице и случаят не се отличава по нищо от останалите.
На следващо място липсва един от типичните белези на маловажния случай, а именно своевременно отстраняване на нарушението.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва на Национална агенция по приходите да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 150лева.Производството по делото, след даване на ход на съдебното следствие продължи в две съдебно заседание, с разпит на един свидетел, делото не е с фактическа или правна сложност поради което следва да се присъди възнаграждение около минимума в размер на 100лева.
Ето защо съдът счита, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено и жалбоподателя осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение, поради което и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 776288 – F759256/ 4
27.06.2024г., издадено от Началник отдел Дирекция „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, с което на Община С. ЕИК 000776491, на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 6 000,00 /шест хиляди/лв.
ОСЪЖДА Община С. ЕИК 000776491 да заплати на Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – С. област.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________ 5