Решение № 18378 от 13.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18378 гр. София, 13.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело № 20241110102265 по описа за 2024 година

Производството е образувано по предявени от И. ********** П., чрез адв. Л. Г., против „**********“ АД и „*************“ ЕООД искове:

1. Искове за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № *********** г., сключен между ищцата и „**********“ АД, предвиждаща задължение за заемателя да предостави на заемодателя обезпечение, както и нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № *********** г., сключен между ищцата и „*************“ ЕООД, неразривно свързан с договора за паричен заем № *********** г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – като поредица от сделки, сключени с цел заобикаляне на императивни законови разпоредби – на императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максимално допустимия от закона размер на ГПР по договори за потребителски кредити, както и на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване в договора за паричен заем на действителния размер на ГПР.

2. Предявен срещу „*************“ ЕООД иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на дружеството да възстанови на ищцата сумата 885,80 лв. (с протоколно определение от 08.11.2024 г. е допуснато, на основание чл. 214 ГПК, изменение размера на иска от сумата 50 лв. на сумата 885,80 лв., представляваща пълния размер на вземането), получена без основание – по нищожен договор за поръчителство, от „*************“ ЕООД, чрез овластения от последното представител „**********“ АД, ведно със законната лихва върху посочената сума от 11.01.2024 г. (датата на предявяване на иска) до окончателното й изплащане,.

Твърди се, че с договор за паричен заем № *********** г., сключен с 1

„**********“ АД, ищцата е получила потребителски кредит в размер 1250 лв., усвоен чрез предоставяне на сумата в брой, при годишен лихвен процент 35% и уговорено погасяване на 20 вноски, с краен падеж 06.06.2022 г., с ГПР 40,70%, като общата дължима сума е в размер на 1434,20 лв. В чл. 4 от договора е предвидено, че кредитополучателят следва да предостави на кредитодателя обезпечение, представляващо банкова гаранция или поръчителство от две физически лица, одобрени от заемодателя. Във връзка с тази клауза, на 27.08.2021 г. между ищцата и „*************“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на поръчителство № *********** г., по силата на който на дружеството се дължи възнаграждение в размер на 885,80 лв., платимо разсрочено, заедно с месечните вноски по договора за кредит, на кредитодателя „**********“ АД, в полза на „*************“ ЕООД. С възнаграждението за поръчителство общо дължимите суми възлизат на 2320 лв., а не на 1434,20 лв., както е посочено в договора за паричен заем. Твърди се, че клаузата на чл. 4 от договора за кредит, както и договорът за поръчителство са нищожни, тъй като със сключването на двете сделки, свързани помежду си, се цели не да се обезпечи договора за кредит, а да се генерира допълнително възнаграждение за кредитодателя, като се преодолее забраната на ч. 19, ал. 4 ЗПК и не се спази изискването на чл. 11, ал.

1, т. 10 ПК. Твърди се, че ищцата е заплатила уговореното с договора за поръчителство възнаграждение от 885,80 лв., която сума е платена при начална липса на основание и подлежи на връщане. Иска се уважаване на предявените искове и присъждане на разноски по делото.

С отговори на исковата молба, подадени от „**********“ АД на 04.04.20204 г. и 08.04.20204 г., с идентично съдържание, подадени чрез юрк. М. К., се поддържа неоснователност на предявения срещу него установителен иск, с твърдение, че изискването за предоставяне на обезпечение на кредит е напълно допустимо и законно, съгласно чл. 11, т. 18 ЗПК, чл. 5, ал. 1, б. „н“ от Директива 2008/48/ЕО и от ЗЗД. Това е стандартна практика в сферата на кредитирането и не противоречи на добрите нрави. Твърди се, че дружеството е действало добросъвестно, тъй като е предоставил стандартен европейски формуляр, в който са описани параметрите и условията на кредита. След като ищцата се е запознала с него и е изразила съгласие за сключване на договора при тези условия, то е налице индивидуално уговорена клауза.

Иска се отхвърляне на предявения срещу него иск и присъждане на разноски. Прави се възражение по чл.78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

С отговора на исковата молба, подаден от „*************“ ЕООД, чрез юрк.

******* К., се твърди недопустимост на установителния иск за нищожност на договора за поръчителство, тъй като е предявен при липса на правен интерес от предявяването му, с оглед възможността да се предяви иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, в рамките на който да се установи и нищожност на договора. Излага се, че 2 установителният и осъдителният иск имат идентичност на предмета на спора, поради което съединяването им е недопустимо. Поддържа се, че договорът за поръчителство е действителен, тъй като нееквивалентността на престациите не води до нищожност на договора, а е основание за унищожаването му, като сключен при крайна нужда, в едногодишен срок. Твърди се, че клаузите на договора са формулирани ясно и разбираемо, поради което не са неравноправни, съгласно чл. 145, ал. 2 ЗЗП. Иска се отхвърляне на предявения срещу него иск и присъждане на разноски. Прави се възражение по чл.78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие следното:

Исковете са допустими.

Възражението на „*************“ ЕООД за недопустимост на предявения срещу него установителен иск, е неоснователно. Възможността в рамките на осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД да се въведе и установи възражение за нищожност на сделката, на основание на която е дадена престацията, чието връщане се иска, не лишава ищеца от правен интерес да прогласи нищожността на целия договор на заявеното основание със сила на пресъдено нещо. По осъдителния иск ще се приеме за установено със сила на пресъдено нещо, че даденото по договора е при начална липса на основание, тоест при липса на облигационно отношение между страните, като само в мотивите към решението ще бъде посочено защо е налице липса на основание за извършване на престацията, а по установителния иск за нищожност на договора ще се реши със сила на пресъдено нещо спорът нищожен ли е целият договор, което ще създаде установеност в отношенията между страните относно действителността на цялата сделка, а не само на клаузата, във връзка с която е извършено плащането на сумата, предмет на иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл няма дублиране на предмета на двата иска.

От фактическа страна:

О т договор за паричен заем № *********** г. и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, се установява, че между ищцата И. Б. П., като заемател, и ответника „**********“ АД, като заемодател, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът й предоставил назаем 1250 лв., със срок на погасяване 40 седмици – до 06.06.2022 г., при лихвен процент за кредита 35%, ГПР 40,70 % и обща сума за връщане – 1434,20 лв. В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/. две физически лица, които да отговарят на специалните условия на заемодателя, посочени в чл. 4, т. 1 от договора; 2/. банкова 3 гаранция с бенефициер – заемодателя, при посочените в чл. 4, т. 2 от договора условия; 3/. одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От договор за предоставяне на гаранция № *********** г. се установява, че между ищцата И. Б. П., като потребител, и ответника „*************“ ЕООД, като гарант, е сключен договор, по силата на който гарантът се е задължил да гарантира изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали към „**********“ АД във връзка с договора за паричен заем № *********** г., както и изпълнението на всички задължения, възникнали вследствие на неизпълнението на задълженията на потребителя по посочения договор за заем. В чл. 3 от договора е предвидено, че потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 885,80 лв., платимо разсрочено, на вноски, по начина за плащане, предвиден в договора за паричен заем, к а т о „**********“ АД е овластено да приема вместо „*************“ ЕООД изпълнението на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението на гаранта.

Видно от погасителния план към договора за паричен заем № *********** г., ищцата е следвало да плаща на заемодателя, на посочените в плана падежни дати, вноски по 116 лв. (общо 20 бр.), с които същата да погасява задълженията си за връщане на главница и заплащане на възнаградителна лихва по договора за заем и задължението си за заплащане на възнаграждение по договора за гаранция.

От заключението на приетата по делото съдебносчетоводна експертиза се установява, че предоставеният заем е бил усвоен, като ищцата е погасила задълженията си по договора за заем в общ размер на 1434,20 лв. (1250 лв. – главница и 184,20 лв. възнаградителна лихва), както и задължението си по договора за гаранция – 885,80 лв. Установява се и че максимално допустимият ГПР към сключване на договор за кредит и договора за гаранция – 27.08.2021 г. е бил 50%, а ГПР по процесния договор, с включено възнаграждение по договора за поръчителство, е в размер на 111,59 %.

При тези данни съдът намира следното от правна страна:

1. По исковете за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем № *********** г., сключен между ищцата и „**********“ АД, предвиждаща задължение за заемателя да предостави на заемодателя обезпечение, както и нищожността на договор за предоставяне на поръчителство № *********** г., сключен между ищцата и „*************“ ЕООД, неразривно свързан с договора за паричен заем № *********** г., на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД – като поредица от сделки, сключени с цел заобикаляне на императивни законови разпоредби – на императивната забрана на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максимално допустимия от закона размер на ГПР по договори за потребителски кредити, както и 4 на императивното изискване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване в договора за паричен заем на действителния размер на ГПР.

Исковете са основателни.

Процесните договори – за паричен заем от 27.08.2021 г. и за предоставяне на гаранция от 27.08.2021 г. са сключени при действието на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите и представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, тъй като е сключен с физическо лице потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13 ДР към ЗЗП. Ето защо са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да бъде изготвен на разбираем език и да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Според практиката на ВКС, неточното посочване на ГЛП и/или ГПР, представляващи задължително съдържание на договора за потребителски кредит, има същата последица, както и непосочването им (решение № 50013 от 5.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г., II т. о. на ВКС и др.).

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит (чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК). Според разпоредбата на § 1, т. 1 ДР ЗПК, „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.