Решение № 153 от 13.02.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Бургас, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20232100501988 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Подадена е въззивна жалба от Областна дирекция на МВР-Бургас, БУЛСТАТ 129009742, с адрес гр. Бургас, ул.„Христо Ботев” № 46, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Гергана Владимирова срещу решение № 2130/19.10.2023 год. по гр.д.№ 4685/2023 год. по описа на Бургаския районен съд, с което е признато за незаконно и е отменено дисциплинарното наказание „уволнение”, наложено на А. В. А. от гр. Б., ж/к „Б. М.“, бл. **, вх. *, ап. **, ЕГН **********, на основание чл.187, ал.1, т.3 във вр. с чл.188, т.3 и чл.190, ал.1, т.7 от КТ със заповед № 251з - 2908 / 08.06.2023 год. на директора на ОД на МВР - гр.Бургас. Осъдена е ОД на МВР-гр. Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, представлявана от ст.комисар Емил Павлов, да заплати на А. В. А., деловодни разноски в размер на 800 лв. Осъдена е ОД на МВР – гр.Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, представлявана от ст.комисар Емил Павлов, 1 да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 80 лв.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано.

Оспорен е извода на районния съд за неспазване от работодателя на срока по чл.194, ал.1, пр.2 от КТ за налагане на дисциплинарното наказание. Твърди се, че изводите на съда за неспазен двумесечен срок от откриване на нарушението е необоснован и не съответства на събраните по делото доказателства. Изложени са подробни съображения, че в случая този срок тече не от момента на депозиране на докладните – т.е. от 02.03.2023 год., а от момента в който е приключила проверката назначена от работодателя, завършила със справка рег. №251р-23268/31.05.2023 год. Твърди се, че към този момент работодателят е узнал всички индивидуализиращи признаци на нарушенията, поради което срокът за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата е спазен. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на съдебните разноски за заплатена държавна такса за въззивно обжалване, както и на юрисконсултско възнаграждение по 100 лв. за всяка съдебна инстанция. Заявено е евентуално оспорване поради прекомерност, на размера на заплатено от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата А. В.

А. чрез процесуален представител адв. Мария Овагемова. Изложени са подробни съображения в подкрепа на изводите на съда, че работодателят не е спазил преклузивния двумесечен срок за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като за твърдяното бездействие на ищцата той е узнал още с депозиране на докладната. Изложени са и съображения по същество за незаконосъобразност на заповедта за уволнение поради неизвършване на сочените нарушения на трудовата дисциплина от ищцата. Твърди се, че няма данни, че ищцата лично е получила документите за които е отразено, че не е обработила в срок. Поддържани са възраженията, че наложеното дисциплинарно наказание е акт на злоупотреба с право от страна на работодателя, и за неправилна преценка на работодателя за тежестта на описаните нарушения. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните разноски във въззивното производство.

2

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е ДОПУСТИМА.

С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ.

В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат изразените становища.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказатателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на правомощията му, по допустим иск, поради което е валидно и допустимо.

С предявения иск от ищцата А. В. А., ЕГН ********** против Областна дирекция на МВР-Бургас, ищцата е поискала след като бъде признато за незаконно уволнението й, да бъде отменена заповед № 251з 2908 / 08.06.2023 год.на директора на ОДМВР-Бургас, с която й е наложено дисциплинарното наказание „уволнение” от длъжността „с. о.“ в група „А.“ на В. РУ при ОДМВР-Бургас. Твърди, че заповедта е незаконосъобразна на няколко основания: защото е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл.194, ал.1 от КТ, защото обяснения са й поискани само формално и не относно висички посочени в заповедта нарушения, поради което не е спазен чл.193, ал.1 от КТ, защото не е извършила посочените в запоиведта 15 нарушения, тъй като не е установено, че точно тя е следвало да регистрира описаните пощенски пратки, за които не е установено кога са били доставени, защото при налагане на дисциплинарното наказание не е съобразена тежестта на нарушенията, а наложеното й наказание е акт на злоупотреба с право от страна на работодателя. Поискана е отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание и присъждане на направените по делото разноски.

С писмения си отговор ответникът е оспорил предявения иск. Твърди, че всички изисквания на закона са спазени, а възраженията на ищцата са неоснователни. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на съдебните разноски.

От събраните по делото доказателства се установява, че със със заповед № заповед № 251з - 2908 / 08.06.2023 год., връчена на 09.06.2023 год., на 3 ищцата по делото А. В. А. работеща по трудово правоотношение при ответника - „с. о.“ в група „А.“ на В. РУ при ОДМВР-Бургас, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение”.

Установено е по делото, че органът на дисциплинарна власт Директорът на ОДМВР-Бургас на 01.03.2023 год. е бил уведомен с две докладни съответно с peг. № 434р-6439/01.03.2023 год. и peг. №434р6399/01.03.2023 год. на началника на В. РУ-Бургас / л.108 и сл./ , че началникът на В. РУ-Бургас, съвместно с гл. инспектор - началник сектор „Охранителна полиция“ при В. РУ-Бургас и ст. Инспектор-началник група ПКП „Б. М.“ към сектор „Криминална полиция при В. РУ-Бургас на 28.02.2023 г. са установили на бюрото на с. о. А. А., постановление с изх.

№ 1898/08.02.2023 г. по описа на Районна прокуратура - Бургас за отказ за образуване на досъдебно производство и налагане на административно наказание по смисъла на чл.218Б от НК, пристигнало в деловодството на В.

РУ-Бургас на 09.02.2023 г., което в интервала от пристигането на 09.02.2023 г. до 28.02.2023 г. не е било регистрирано и че от м. октомври 2022 г. до м. февруари 2023 г. от Районна прокуратура - Бургас в деловодството на В.

РУ-Бургас са изпратени 32 бр. спрени досъдебни производства, които не са били деловодно обработени. Същите е трябвало да бъдат регистрирани от с. о. А. А., съгласно вменените й служебни задължения със заповед с peг. № 434з-1124/04.10.2022 г. на началник В. РУ- Бургас.

Върху докладните е поставена резолюция от Директора на ОДМВРБургас на 02.03.2023 год.

Съз заповед №251з-1324/20.03.2023 год. на директора на ОДМВРБургас е назначена комисия за извършване на дисциплинарната проверка по случая.

С обжалваната заповед органът на дисциплинарна власт е приел, че ищцата е допуснала нарушения на т.1- да изпълнява качествено и в срок поставените задачи и т.3- да регистрира и обработва явни документи, от длъжностна характеристика за заеманата от нея длъжност, на чл.46, ал.1 - да регистрира входящите документи в деня на получаването им, и на чл. 48, ал.1 - да докладва входящата кореспонденция на началника на В. РУ найкъсно до следващия работен ден след получаването й в деловодството на районното управление, от Вътрешните правила за организацията на 4 документооборота в МВР, утвърдени със заповед p e г . № 8121з1013/08.08.2017 г., изм. и доп. със заповед peг. № 8121 з-164/03.02.2023 г. , осъществени чрез бездействие, тъй като:

1.ДП с Вх. № 9732/25.10.2022г. - 434 ЗМ 338/2022г.- е изпратено на 27.10.2022, получено до 01.11.2022 и е трябвало да бъде регистрирано на 01.11.2022 и докладвано най-късно до 02.11.2022 г., 2.ДП с Вх. № 13502/04.11.2022г. - 434 ЗМ 527/2022г. изпратено на 07.11.2022 г. - получено до 10.11.2022г. и е трябвало да бъде регистрирано на 10.11.2022 г. и докладвано най-късно до 11.11.2022г., 3.ДП с Вх. № 11449/07.11.2022г. - 434 ЗМ 402/2022г. изпратено на 08.11.2022г. - получено на 09.11.2022 г.- в колет с баркод PS800002UOSGH, и е трябвало да бъде регистрирано на 09.11.2022 г. и докладвано най-късно на 10.11.2022г., 4.ДП с Вх. № 13955/08.11.2022г. 434 ЗМ 583/2022г. изпратено на 10.11.2022 г. - получено до 15.11.2022 г. и е трябвало да бъде регистрирано на 15.11.2022 г. и докладване най-късно на16.11.2022г., 5.ДП с Вх. № 15217/08.11.2022г. - 434 ЗМ 597/2022г. изпратено на 10.11.2022 г. - получено до 15.11.2022 г. и е трябвало да бъде регистрирано на 15.11.2022 г. и докладвано най-късно до 16.11.2022г., 6.ДП с Вх. № 13396/09.11.2022г. - 434 ЗМ 523/2022г. изпратено на 10.11.2022г. получено до 15.11.2022г. и е трябвало да бъде регистрирано на 15.11.2022 г. и докладвано най-късно до 16.11.2022г., 7. ДП с Вх. № 8017/17.11.2022Г. - 434 ЗМ 367/2022г. изпратено на 18.11.2022г. - получено до 23.11.2022 г., и е трябвало да бъде регистрирано на 23.11.2022г. и докладвано най- късно до 24.11.2022г., 8.ДП с Вх. № 5172/22.11.2022г. - 434 ЗМ 157/2022г. изпратено на 24.11.2022г. - получено до 29.11.2022г., и е трябвяло да бъде регистрирано на 29.11.2022г. и докладвано най- късно до 30.11.2022г., 9. ДП с Вх. № 1291/22.11.2022г. - 434 ЗМ 662/2022г. изпратено на 24.11.2022г. - получено до 29.11.2022г. и е трябвало да бъде регистрирано на 29.11.2022г. и докладвано най-късно до 30.11.2022г., 10.ДП с Вх. № 6478/23.11.2022г. - 434 ЗМ 220/2022г. изпратено на 25.11.2022г. - получено до 30.11.2022г. и е трябвало да бъде регистрирано на 30.11.2022г. и докладвано най-късно до 01.12.2022г., 11. ДП с Вх. № 16097/23.11.2022г. - 434 ЗМ 626/2022г. изпратено на 25.11.2022г. – получено до 30.11.2022г. и е трябвало да бъде регистрирано 30.11.2022г. и докладвано най-късно до 01.12.2022г., 12.ДП с Вх. № 11199/23.11.2022г. - 434 ЗМ 452/2022г. изпратено на 25.11.2022г. - получено до 30.11.2022г. и е трябвало да бъде регистрирано на 30.11.2022г. и 5 докладвано най-късно до 01.12.2022г., 13.ДП с Вх. № 15424/29.11.2022г. - 434 ЗМ 548/2022 г. изпратено на 30.11.2022г. - получено до 05.12.2022г. и е трябвало да бъде регистрирано на 05.12.2022г. и докладвано най-късно до 06.12.2022г., 14.ДП с Вх. № 13805/29.11.2022г. - 434 ЗМ 547/2022г. изпратено на 30.11.2022г. - получено до 05.12.2022г. и е трябвало да бъде регистрирано на 05.12.2022г. и докладвано най-късно до 06.12.2022г., а постановление с изх. № 1898/08.02.2023г. по описа на Районна прокуратура - Бургас за отказ за образуване на досъдебно производство, получено във В. РУ не покъсно от 15.02.2023г. е трябвало до 15.02.2023г. да бъде регистрирано в деловодната система, и най-късно до следващият работен ден - 16.02.2023 г. да е докладвано на началника на В. РУ-Бургас.

В заповедта е посочено, че към датата на проверката извършена от началника на В. РУ-Бургас, съвместно с гл. инспектор - началник сектор „Охранителна полиция“ при В. РУ-Бургас и ст. Инспектор - началник група ПКП „Б. М.“ към сектор „Криминална полиция при В. РУ-Бургас на 28.02.2023г. е консатирано, че горепосочените документи не са своевременно регистрирани в деловодната система и не са докладвани на началника на В. РУ за поставяне на резолюция. За твърденията на ищцата в писмените й обяснения по повод на образуваната дисципилнарна проверка, в които тя е посочила, че има много работа и не може да обработи цялата възложената и кореспонденция, както и че просрочената такава е пристигнала в срока на нейното продължително отсъствие и е трябвало да бъде обработена от служителка, която е определена да я замества, е прието, че не кореспондират с констатациите от проверката относно обема на работа и отсъствията на ищцата.