Решение № 224 от 21.04.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 224 гр. гр. Хасково, 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА З. ЖИСОВА при участието на секретаря Михаела Кр. Стойчева като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело № 20225640102958 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал.1, вр. чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) от Т. Д. А., ЕГН **********, непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Д. Т. К., ЕГН **********, двамата с адрес: ********, съдебен адрес: **********, адв. М. Т. от АК – Хасково, против М. С. М., ЕГН **********, с адрес: *****************, съдебен адрес: **********, адв. Т. Н. от АК – Хасково, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди - физически болки и морални страдания в резултат на настъпило по вина на ответника на ******г. в гр.Хасково ПТП, ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.11.2019г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че на ******г., в град Хасково, Община Хасково, Област Хасково, на бул.********, до Общинска полиция – Хасково, на пешеходна пътека до училище „******“ станало пътно-транспортно произшествие /ПТП/ по вина на ответника като водач на лек автомобил марка „******“ с рег.№ ********, собственост на А. Г. М., ЕГН **********.

Същият нарушил правилата за движение по пътищата, като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС, не се съобразил с пътните знаци, обозначаващи пешеходна пътека и пресичане на деца и пътната маркировка - ясно обозначена пешеходна пътека, с това, че на пешеходната пътека, на пътя и около него имало деца, не спрял на пешеходната пътека в момент, в който пресичат много деца и блъснал ищеца с автомобила. Към този момент ищецът бил на 12 г., ученик в училище „******“. В резултат на това на ищеца били причинени седем леки телесни повреди, от което той претърпял неимуществени вреди, 1 както и имуществени вреди, изразяващи се в разходи за закупуване на лекарства за лечение в размер на 67, 27 лв.

Посочено е още в исковата молба, че управляваният от виновния водач автомобил бил застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Олимпик клон България“ КЧТ, ЕИК 200737120, валидна към датата на събитието.

От издадено Съдебно-медицинско удостоверение №521/17г. от 01.12.2017г. на д-р Е. началник отделение по Съдебна медицина-Хасково се установявало, че при процесното ПТП на ******г. ищецът получил следните травматични увреждания: Контузия на главата.

Разкъсно контузна рана в устната кухина. Разкъсно контузна рана на долната носна мида.

Разкъсно контузна рана на брадичката ведно с охлузване. Охлузване на дясната тазобедрена област. Допълва се, че освен тях ищецът получил и две охлузвания на китките на двете ръце до дланите, които макар да не били отразени в медицинските документи, били видими на представените снимки и съществували обективно.

Поддържа се в исковата молба, че в резултат на тези травматични увреждания ищецът претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в силни и нетърпими постоянни физически болки, неразположение и неудобства от претърпяната операция на носа и устатаотвътре и отвън, и медицински манипулации, включително зашиване с множество шевове на горна и долна устни, прегледи и престой в потискаща болнична обстановка, прием на лекарства, слагане на абокат и системи, ограничаване на движението, промяна на динамиката и начина му на живот и други такива. Детето било преживяло неприятни изживявания, силен стрес, шок и притеснение. Твърди се, че в „Бърза помощ“- Хасково пострадалият бил пребледнял, стресиран и много изплашен, треперел и почти не говорел.

Носа и устата му кървели непрекъснато и това ужасявало както самото дете, така и неговия баща Д. Г. А. като родител, който след като бил извикан от работа първи пристигнал в болницата, а след това втора пристигнала и неговата майка. Сочи се, че първите думи на детето били: „Никога повече няма да излезна от къщи и да ходя на училище!“. Опитите на родителите да го успокоят били безуспешни, като същото гледало втренчено, уплашено и стресирано и не говорело. То трябвало да изживее и изтърпи неприятните медицински манипулации в спешна помощ, снимки на рентген на носа, снимки на скенер на главата, вземане на кръв, поставяне на абокат, препускането от спешна помощ до рентгена, после до отделението УНГ, обратно в спешна помощ, до скенера, оттам обратно до спешна помощ, за да се изключат съмнения за вътрешни увреждания, след това настаняване в отделение УНГ, където било оперирано, като му е поставен тампон в носа за изправяне на смачканата носна преграда, което било изключително неприятно, тъй като детето не можело да диша нормално през носа, а трябвало да диша през устата, което му създавало значителни неудобства. Поставени му били много шевове на горна и долна устна отвътре и отвън, което също било много неприятно, болезнено и стресиращо за детето. Стресиращата и травмираща била за него и болничната обстановка, като от първата минута ищецът питал кога ще се прибира в къщи и не е искал да стои в болница, въпреки, че било наложително.

През целия му престой в болницата му били вливани многократно системи чрез поставения 2 абокат, което също го стресирало и напрягало, и от което не му е било изобщо приятно.

Посочва се, че ищецът изпитвал силни болки в областта на брадата, устатата и носа, тазобедрената област, дланите, тъй като имал множество натъртвания, охлузвания, подувания и разкъсвания. Освен това, поради нараняванията в устата, той не можел да си я отваря и не можел да приема никаква храна освен малко вода със сламка и то с много трудности, което било изключително болезнено, тъй като му било неудобно, болезнено и неприятно да преглъща и не е можел да диша нормално. Пострадалият оказвал да пие и да се храни, чувствал се отвратително и почти не комуникирал. От липсата на храна се чувствал отпаднал и неразположен от глада. След изписването му от болницата една седмица ищецът бил на домашно лечение, което му създавало още дискомфорт и неудобства, тъй като се притеснявал, че било края на срока, че ще изостане с учебния материал и че няма след това да се справи с предстоящите класни и контролни, което допълнително го притеснявало. В същото време му липсвали приятелите и преживяванията от училище, с които бил свикнал да бъде ежедневно, в нормалната за него среда и обстановка, от която бил отделен. Когато тръгнал на училище той се притеснявал от белезите по брадата, устните и носа, които го загрозявали и от това се чувствал неудобно и се притеснявал, че ще му се подиграват. Освен това, ищецът не трябвало да играе физическо един месец и да се движи активно, въпреки, че това бил един от любимите му предмети и много обичал спорта и движението, което също го потискало и му създавало допълнително неудобство и дискомфорт.

Изложени са твърдения в исковата молба, че преди инцидента ищецът бил жизнен и енергичен, постоянно бил навън, а след произшествието бил променен, уплашен и стресиран, без желание да излиза, което продължавало и до момента. Спомена за случилото се го съпътствал и щял да го травмира цял живот. Имал усещането, че е жертва и че това отново ще се случи. От всичко това ищецът търпял сериозни физически болки и морални страдания, които щели да продължат и за в бъдеще. Поддържа се, че към момента травмите и последиците от тях все още не били отшумели, същите щели да останат за цял живот, което създавало у него допълнителни страхове, притеснения, напрежение, неудобства и др.

Той продължавал да се притеснява да излиза и се страхувал да пресича, тъй като не бил сигурен, че дори на пешеходна пътека това ще бъде безопасно. Стресирал се от шума на приближаващи автомобили дори и на безопасно място, което му създавало голям дискомфорт и неудобства. Наред с това, ищецът имал белег на брадата-долната устна, който щял да остане завинаги и за цял живот и който според него го загрозявал, което го притеснявало много, карало го да се чувства изключително неудобно и да се срамува да излиза и да се показва, което от своя страна му пречело във всекидневното общуване. След изписването от болницата всекидневно се налагало да нанася лекарство за заздравяване и изчистване на белезите, което всекидневно му припомняло за преживяното, създавало му значителни неудобства и било свързано с неприятни изживявания и отрицателни емоции, като белегът продължавал да си личи. В допълнение се посочва, че след претърпяната травма на носа ищецът много по-често получавал хрема и запушване на носа и синусите почти постоянно и особено вечер, което налагало честа употреба на спрейове за отпушване на носа и му пречело да спи спокойно и нормално.

3

Според ищеца, за обезщетяване на претърпените от него вследствие на процесното ПТП неимуществени вреди - болки и страдания, следвало да му бъде заплатено обезщетение в размер на 10 000 лв. Сочи, че по предявена по административен ред претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗК „Олимпик - клон България“ КЧТ, ЕИК 200737120, му било заплатено изцяло обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение и част от дължимото обезщетение в размер на 5 000лв. за неимуществени вреди, като неизплатена оставала останалата част от дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5 000 лв. Предвид фалита на застрахователната помпания обаче, не му били заплатени други суми от застрахователя и той не бил обезщетен за причинената му вреда, поради което единствената възможност за обезщетяване на пълния размер на претърпените неимуществени вреди била предявяване на иск по чл. 45 ЗЗД против ответника като пряк причинител на вредата. Посочва се, че ищецът имал правото да избира против кой да предявява иска-против прекия причинител или против застрахователя, като по предявен против него иск за прекия причинител било налице правото да привлече като трето лице-помагач застрахователя.

Тъй като при непозволено увреждане длъжникът изпадал в забава от датата на причиняване на вредата, той дължал законната лихва върху главницата от тази дата. В тази връзка и след дадените от съда указания, с молба вх. рег.№19552/02.12.2022г. ищецът прави уточнение, че доколкото вземанията за лихви се погасявали с изтичането на 3-годишна погасителна давност съобразно чл. 111, б. „в“ ЗЗД, в конкретния случай следвало да му бъде присъдена законна лихва върху претендираното обезщетение считано от 21.11.2019г. – 3 години преди датата на предявяване на иска, а не считано от датата на настъпване на деликта ******г.

По изложените съображения, иска от съда да постанови решение, с което ответникът бъде осъден да му заплати сумата в размер на 5 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди - физически болки и морални страдания, в резултат на настъпило по вина на ответника на ******г. в гр.Хасково ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2019г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените разноски по делото, както и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗАдв. на оказалия безплатна правна помощ на ищеца адвокат, за което е представен списък по чл.80 ГПК.

Ответникът оспорва иска по основание и размер, считайки го за неоснователен и недоказан.

На първо място релевира възражение за погасяване по давност на исковата претенция за неимуществени вреди, тъй като същата била предявена след изтичане на предвидения в чл.110 от ЗЗД 5 - годишен срок от датата на увреждане – ******г.

Ответникът признава обстоятелството, че на ******г. в гр.Хасково в 10.00 ч. в гр.Хасково, общ.Хасково, обл.Хасково на бул. „********“, до сградата на Общинска полиция и училище „******“ е настъпил пътен инцидент.

4

Във връзка с това излага насрещни твърдения, че управлявайки автомобила си в посока от бул.“************“, той спрял пред пешеходната пътека, където пропуснал преминаващи по нея хора и след като пешеходната пътека била освободена, потеглил с бавна скорост. В този момент ищецът А. бил дошъл от училище „******“ бягайки и изскочил внезапно на пешеходната пътека, при което ответникът нямал възможност да реагира, но въпреки това се опитал да спре и натиснал спирачки. Твърди се, че последвал удар между ищеца и автомобила, ищецът паднал на пътната настилка и получил охлузвания, но именно поради поведението на ответника, който управлявал с много ниска скорост и успял да спре, не се било стигнало до по-тежък резултат. Той веднага слезнал от автомобила с цел да окаже помощ. Ищецът се бил изправил веднага на краката си, но въпреки това ответникът го бил качил на автомобила си и веднага го отвел в „Спешно отделение“ на МБАЛ - Хасково за преглед. Там пристигнали два полицейски патрула и бащата на детето, след което полицаите отвели ответника в РУ - Хасково за установяване на обстоятелствата по инцидента, а ищецът и баща му били останали в МБАЛ - Хасково. Твърди, че се обадил на бащата на ищеца, за да се интересува за здравето му и има ли нужда от помощ, като последният му бил заявил, че детето било добре и нямал нужда от помощ. Наред с това се посочва, че ответникът съдействал изцяло на органите на реда и от негова страна липсвало управление на автомобила след употреба на алкохол, наркотични или упойващи вещества.