Решение № 260360 от 01.12.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№…….../...........12.2020 г. гр. Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на тринадесети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря Христина

Атанасова, като разгледа докладваното от съдията, т.д. № 191/2020 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от И.И.М. с ЕГН ********** с адрес *** срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и здраве“АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Д-р Г.М.Димитров“1, в условията на кумулативно обективно съединяване искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 60000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 25.02.2017 г., в гр. Варна, причинено виновно от водача на л. а. „Фиат Браво“ с per. № * **** **, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/50/117000483419, с период на действие 07.02.2017г. – 07.02.2018г., ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на застрахователната претенция – 05.06.2019г., до окончателното изпащане на задължението.

Ищецът твърди, че за описаното по-горе ПТП отговорността на виновното лице е ангажирана, като му е наложено наказание по НАХД № 696/2019 г., по описа на ВРС, НО, с влязло в сила решение №470/13.03.2019г., с което на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е наложено административно наказание. В резултат от удара на ищеца са причинени телесни повреди, изразяващи се в счупване на дясна бедрена кост, счупване на дясна раменна кост, охлузвания по главата и комоцио. Проведена е операция за метална остеосинтеза на дясна бедрена кост, като след окончателно приключване на оздравителния процес и зарастване на костта следва да бъде проведена повторна операция за отстраняване на металния остеосинтезиращ материал. След болничен престой в продължение на 12 дни ищецът е изписан за лечение в домашни условия при непрекъснат прием на обезболяващи и други предписани медикаменти.

Възстановителният процес бил бавен и болезнен. Вследствие на фрактурите засегнатите крайници са с по-слаба подвижност, което наложило да извършва рехабилитационни процедури. Болезненост в увредените крайници е налице и понастоящем при минимално физическо усилие. Лекият автомобил, управляван от виновния водач, е застрахован към ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица №

BG/50/117000483419, с период на действие 07.02.2017г. – 07.02.2018г. Ищецът е предявил писмена застрахователна претенция №0801-002116/2019-01, по която застрахователят постановил отказ с писмо изх. №3423/05.09.2019г.

По тези съображения обективира искане за осъждане на ответника да компенсира претърпените от него неимуществени вреди посредством заплащането на застрахователно обезщетение в посочения по-горе размер, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя – 05.06.2019г.

Ответникът, по реда на чл. 367 ГПК, оспорва предявените искове по основание и размер. Признава факта на сключен валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност” за процесния автомобил и на предявяването на извънсъдебна застрахователна претенция на 05.06.2019г. Оспорва всички останали елементи от фактическия състав на отговорността на застрахователя - механизма на ПТП, вината на застрахования водач, противоправността в действията му, причинно следствената връзка между действията му и настъпилите вреди. Твърди, че водещата причина за настъпване на вредоносния резултат са действията на ищеца, а не на водача на застрахования автомобил, който е допринесъл за настъпване на ПТП в толкова ниска степен, че е на границата на хипотезата на случайно деяние. Поддържа, че ПТП е настъпило при неблагоприятна пътна обстановка – в тъмната част на деня, при мокра настилка и дъжд, което попречило на застрахования водач да възприеме своевременно пешеходеца, който бил с тъмни дрехи, излязъл внезапно на пътното платно, на необозначено и неразрешено за това място, без да се огледа и ослуша и да прецени разстоянието и скоростта на приближаващите автомобили. Към момента на ПТП пешеходецът се е намира в средата между две широки пътни ленти и между две регулирани със светофарна уредба кръстовища. В лявата лента непосредствено пред застрахования автомобил се е движило друго МПС, което е ограничавало в значителен период от време видимостта към пешеходеца. Пешеходецът обаче е имал възможност да забележи движещия се автомобил, който е бил с включени фарове, много по-рано и по-лесно и следователно е могъл да предотврати ПТП. С поведението си пострадалият е нарушил разпоредбите на чл.108, ал.1, чл.113, ал.1 и чл.114, ал.1 от ЗДвП, поради което е налице съпричиняване на вредоносния резултат поне с 80%. Независимо възражение за съпричиняване се релевира и във връзка с поведението на ищеца след инцидента, с аргумента, че не е провел антитромботична профилактика и контролни прегледи и не е изпълнил останалите лекарски препоръки, което е допринесло за увеличаване на вредите. Размерът на претендираното обезщетение се оспорва като прекомерен. Поддържа се, че при лечението на ищеца не са настъпили никакви усложнения и същият се е възстановил в обичайния период за тези травми. Претенцията за законна лихва се оспорва за периода до 05.09.2019г., като се твърди, че приложим е 3-месечният срок от получаване на последния документ по преписката.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът е депозирал допълнителна искова молба, в която възраженията на ответника се оспорват като неоснователни. Позовава се на задължителната сила на присъдата по отношение на механизма на ПТП, вината и причинната връзка с вредите, като се оспорват твърденията за съпричиняване по съображения за завишената отговорност на водачите на МПС спрямо тази на пешеходците съгласно чл.20 от ЗДвП. Оспорват се възражението за съпричиняване поради поведението на пострадалия след изписването му от болница и твърденията, че пострадалият се е възстановил напълно в обичайния период за този вид травми.

В депозирания в срока по чл.373, ал.1 от ГПК допълнителен отговор на искова молба ответникът поддържа предприетите с отговора оспорвания. Излага, че задължителната сила на присъдата не обхваща приноса на пострадалия, изправността на МПС, пътната настилка и пр.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и се установява от материалите по приобщеното НАХД № 696/2019 г., по описа на ВРС, НО, че с Решение №470/13.03.2019г. обвинаяемият М.В.А. е признат за виновен за това, че на 25.02.2017г. в гр.Варна, при управление на МПС – л. а. „Фиат Браво“ с per. № * **** **, нарушил правилата за движение: чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП и с това по непредпазливост причинил средни телесни повреди на И.И.М., изразяващи се в пертохантерно счупване на дясна бедрена кост, обуславящо трайно затруднение на движенията на долния десен крайник за период от около 7-9 месеца и счупване на дясната раменна кост в областта на главата и тялото й, обуславящо трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за около 3-4 месеца – престъпление по чл.343, ал.1, б.

„Б”, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание.

Не е спорно между страните, че л.а. „Фиат

Браво“ с per. № * **** **, управляван от М.В.А., е бил застрахован по риска „Гражданска отговорност”, по застрахователна полица №BG/50/117000483419, сключена със „ЗАД ДаллБогг:

Живот и здраве“АД, гр.София, със срок на действие 07.02.2017г. – 07.02.2018г.

Видно от представеното известие за доставяне ищецът е депозирал пред застрахователя извънсъдебна застрахователна претенция, получена от последния на 05.06.2019г. С уведомление изх. №3423/05.09.2019г. застрахователят се е произнесъл с изричен отказ поради непредставени доказателства за актуалното здравословно състояние на ищеца и наличие на данни за съпричиняване на вредоносния резултат.

Предвид релевираното от ответника възражение за съпричиняване са допуснати гласни доказателства и съдебно автотехническа експертиза.

От показанията на свид. М.А., разпитан в качеството му на водач на застрахования автомобил, се установява, че към момента на ПТП ищецът е бил в средата на пътното платно между средна и дясна лента за движение. Инцидентът настъпил около 20.00 ч. в тъмната част на денонощието при лек дъжд. Към този момент уличното осветление все още не било включено, а автомобилът се движел с включени къси светлини. Ищецът бил облечен изцяло в черно и свидетелят го забелязал непосредствено преди сблъсъка, няма наблюдения за начина, по който същият се е движил по пътното платно преди достигане на точката на ПТП.

От заключението по допуснатата

САТЕ, коригирано в о.с.з. с оглед събраните гласни доказателства, се установява, че ПТП е настъпило в тъмната част от денонощието, в условията на мокро пътно платно. В конкретния пътен участък е нямало хоризонтална или вертикална маркировка за пешеходна пътека, знаци за конкретна пътна опасност и светофарна уредба. В началния момент пешеходецът е бил ударен в дясно бедро от предна лява част на автомобила, след което дясната му раменна част се е опряла в горната странична част на предел ляв калник, а главата спрямо предна лява колонка при ръба на челно панорамно стъкло. С оглед методиката, оценяваща точката на достигане на главата на пешеходеца спрямо челната повърхност на автомобила, скоростта на автомобила към момента на удара с пешеходеца е била около 73 км./ч. Методиката е приложима, предвид данните, че пешеходецът е със счупена бедрена кост, характеризираща се с голяма здравина, откъдето следва, че се касае до сблъсък иницииран от скоростта на автомобила, а не от скоростта на пресичане на пешеходеца. Технически съобразената с далечната на видимостта скорост на движение на МПС при налични светлини на фаровете е била около 56.9 км./ч., по-висока от максималното позволената за района на ПТП от 50 км./ч. И при двете скорости на движение - 50 км./ч. или 73 км./ч., ПТП е било предотвратимо, ако водачът е реагирал в момента на стъпване на пешеходеца на пътното платно в случай на добра видимост. В случай на намалена видимост ПТП е било предотвратимо с аварийно спиране при скорост от 50 км./ч., но непредотвратимо при скорост 73 км./ч. Пътното платно на улицата в процесното платно се характеризира с добра видимост, без налични изкуствени или естествени прегради, с права част – над 65 м. взаимна видимост както от водача към пешеходеца, така и от пешеходеца към водача. На мястото на ПТП пътният участък е с изключително добра осветеност независимо от наличието или липсата на включено улично осветление, поради близостта на МОЛ-Варна и излъчваното от него интензивно осветление. Разстоянието, което пешеходецът е изминал по ширината на пътното платно е 7.6 м., т.е. времето, в което същият е бил видим за водача на автомобила е около 5 секунди. Категоричната видимост за най-ранно забелязване на обект на пътното платно е била за пострадалия с оглед разположените в предната част на автомобила светлини. Видимостта на фаровете при автомобила на къси светлини е до 75 м., като с оглед дъждовното време, тя може да се редуцира до 30%. Водачът е имал възможност да забележи пешеходеца в зоната на късите светлини на автомобила при движение с 50 км./ч. Изчислената безопасна скорост е близка до максимално позволената 56 км./ч., което означава, че при движение с 50 км./ч. и своевременна реакция на водача, той е имал възможност да предотврати ПТП посредством аварийно спиране и маневра, различно от конкретното му поведение, предвид липсата на установен в досъдебното производство спирачен път. В случай, че пешеходецът е установил скоростта на движение на автомобила като по-голяма от разрешената, последният е имал възможност да предотврати ПТП като прекрати пресичането си. Автомобилът е бил видим за пешеходеца, но последният не го е разпознал като опасност, тъй като от позицията му надлъжно на пътното платно преценката за скоростта на насрещно движещ се автомобил е затруднена.