Определение № 973 от 26.03.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 973 гр. София, 26.03.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Петрова

Членове:

Десислава Добрева

Мария Бойчева като разгледа докладваното от М. Бойчева Касационно търговско дело № 20248002902781 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от ищците П. М. А. и С. М.

Р. срещу решение № 235/05.08.2024 г. по в.т.д. № 244/2024 г. на Апелативен съд – Варна, с което след отмяна на решение № 103/29.02.2024 г. по т.д. № 760/2022 г. на Окръжен съд – Варна в обжалваната уважителна част, са отхвърлени предявените от настоящите касатори против ответника ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС” АД, ЕИК 203066057, осъдителните искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за сумата от по 100 000 лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на брат им М. М. А. на 02.11.2018 г. в гр. Провадия, причинена при управление от М.С.М. на автомобил автокран “Мерцедес 814”, рег. № В4358ВХ, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната лихва от 16.09.2022 г. до окончателното й плащане.

С касационната жалба са въведени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ГПК. Оспорва се изводът на въззивната инстанция, че макар тримата братя да са имали общ бит и да са се подкрепяли взаимно след смъртта на детето на пострадалия, не се констатира наличието на особено близка и трайна житейска връзка между всеки от ищците и пострадалото лице. Поддържа се тезата, че крехката възраст, на която тримата започват да живеят без родител, съответно фактът, че имат малка разлика помежду си, не изключва възможността точно тези фактори да 1 доведат до по-голяма близост и издигане на фигурата на най-голямото момче в семейството като подкрепяща и обединяваща за ищците, а липсата й да им причини значителни болки и страдания. Изтъква се, че независимо че двамата преживели братя имат семейства, те са изградили трайна емоционална близост с пострадалия, надхвърляща обичайната, тъй като са приемали по-големият си брат в различни периоди да живее с всеки един от тях и постоянно да ги посещава. Оспорва се като необосновано заключението на решаващия състав, че техният родственик е изтърпял наказание лишаване от свобода, тъй като по делото не са събрани допълнителни доказателства относно периода и продължителността на такова наказание. Счита се, че този факт би следвало дори да ги сближи с оглед полагане на обща грижа за тяхната майка, а не да ги разедини. Подчертава се, че в обжалваното решение бланкетно е посочена липсата на изключителна близост между ищците и техния брат и недоказаността на претенцията относно преживените болки и страдания. Не са отчетени свидетелските показания, според които братята тежко са понесли загубата на родственика си, както и че са били обременени от страданията на тяхната майка след инцидента. Изразява се несъгласие и с приетото от апелативния съд, че не следва да се зачита постановената от ОС - Варна присъда на водача и да се ползват събраните в наказателното производство доказателства, които са приложени по настоящото дело. Иска се отмяна на въззивния съдебен акт и уважаване на предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвреда на претърпените от всеки от ищците неимуществени вреди от смъртта на брат им. Претендират се и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите релевират доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и съответно т. 3 ГПК, като са поставени следните въпроси:

1. “Общото съжителство през различни периоди от време и негативните емоционални общи преживявания между ищците и пострадалото лице, изразяващи се под различна форма, в това число изтърпяване на присъда лишаване от свобода и загубата на близък родственик, могат ли да бъдат водещ фактор при формирането и определянето на наличието на особено близка и трайна житейска връзка по смисъла на Тълкувателното решение № 1/2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС?”.

2. “Какви могат да бъдат случаите на конкретни житейски обстоятелства, които да водят до извод, че привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка?”.

3. “При установяване на наличието на особено близка и трайна житейска връзка по смисъла на Тълкувателното решение № 1/2018 г. по т.д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, предполага ли се наличие на прояви на морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за 2 съответната родствена връзка?”.

4. “Каква следва да бъде продължителността на скръбта, за да се твърди, че същата се различава съществено от присъщата за близките лица траурна скръб?”.

5. “Счита ли се промяната на семейното положение на някой от ищците към момента на водене на делото и след повече от 6 години след смъртта на пострадалия като фактор за бързото преодоляване на загубата на своя близък и липсата на силна емоционална връзка с него?”.

По така поставените въпроси се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие на въззивното решение със задължителната практиката на касационната инстанция - Тълкувателното решение № 1/2018 г. по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, както и казуалната такава, обективирана в решение № 375/18.06.2024 г. по гр.д. № 3327/2023 г. на ВКС, ГК, III г.о. Твърди се, че така формулираните питания са от значение за точното развитие на правото и за развитие на правото съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като отговорите им ще допринесе за правилното прилагане на закона в сходни случаи за в бъдеще. Не са изложени доводи във връзка с визираната хипотеза по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Иска се достъп до касационна проверка и поради очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с аргумента, че в обжалвания съдебен акт грубо са нарушени правилата на логиката, като е прието, че при създадени отделни семейства съжителството на пострадалия с всеки от ищците през различни периоди от време попада в рамките на нормалното общуване и този факт не води до наличието на по-силна емоционална връзка между пострадалото лице и всеки от братята му.

От ответника по касация ЗАД “АСЕТ ИНШУРЪНС” АД е депозиран отговор, в който се оспорва искането за достъп до касационен контрол и подадената жалба като неоснователни. Поддържа се, че не са налице сочените в изложението основания за осъществяване на касационна проверка. Изтъква се, че правилно е преценено от въззивната инстанция, че в разглеждания случай не са установени специалните предпоставки за пораждане по изключение на право на компенсация на ищците – не са установени нито изключителна привързаност и емоционална връзка, надхвърлящи обичайните за този вид родство, нито интензитета и степента на негативни емоционални преживявания от загубата на техния родственик.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК третите лица помагачи - Т. В. Т. и “ПРЕСИЯНСТРОЙ” ЕООД не са подали отговор на касационната жалба.

Настоящият състав на Първо търговско отделение на ВКС, след като обсъди доводи на страните и прецени данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл. 288 ГПК, намира следното:

Съвместната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежни 3 страни, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт в законоустановения преклузивен срок и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

Апелативният съд, сезиран с въззивна жалба на застрахователя срещу първоинстанционното решение в уважителната част, е приел, че по делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че е налице застрахователно правоотношение между ответното дружество и собственика на автомобил-автокран марка “Мерцедес”, модел “814”, с рег. № В4358ВХ, учредено при сключване на договор за застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите със срок на покритие от 26.03.2018 г. до 25.03.2019 г. Не е спорно, че тази машина е била управлявана от водача М.С.М., като след движение на заден ход на автокрана с неприбрана стрела е установена смъртта на работника М. М. А., премазан от съборен от стрелата зид. Не се спори и се установява от представеното по делото удостоверение за наследници, че починалият е в родствени връзки с ищците С. М. и П. М. А. – братя на пострадалия, като наред с тях в същата степен на родство са и три сестри, а по-близките по степен – низходящ и единствен възходящ родител, са починали, съответно детето преди, а майката близо две години след смъртта му.

Като спорни пред въззивната инстанция са очертани обстоятелствата, които определят причиняването на смъртта като резултат от действия на автомобилиста М.С.М., конкретното съдържание на съществувалата приживе емоционална връзка между родствениците, както и интензитета, обема и продължителността на страданията на ищците, причинени от внезапното прекъсване на тази връзка.

Решаващият състав на апелацията е посочил, че липсват данни за повдигнато обвинение, проведено разследване и осъждане на водач на МПС за престъпно причиняване на смърт с нарушаване на правила за движение по пътищата (транспортно престъпление) и затова няма акт, който да подлежи на задължително зачитане по отношение на установени в наказателен процес обстоятелства от фактически състав, пораждащ гражданска отговорност като застрахован риск (чл. 300 ГПК). Счел е, че квалифицирането на смъртоносното деяние като немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност при налагането на наказание на краниста М.С.М. с присъда № 42/13.07.2022 г. по НОХД № 407/2022 г. по описа на Окръжен съд – Варна, само по себе си не може да изключи последиците от нарушаване и на други правила и норми, но и не обвързва съда, тъй като тези обстоятелства са извън фактическия състав на противоправно поведение на водач на МПС, пораждащо покрит риск по сключената задължителна застраховка. Намерил е, че не е необходимо съпоставяне на показания на свидетели, събрани по повод на административното разследване на трудова злополука и разпитвани в наказателното следствие, доколкото значение за покритата от застрахователя отговорност могат да имат само събраните в процеса с негово участие 4 доказателства, поради което оплакването за необсъдени противоречия между тях е намерено за неоснователно.

Въз основа на анализ на събраните по делото гласни доказателства на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели и заключението на съдебно-техническата експертиза, което е кредитирано от въззивната инстанция като достоверно, изчерпателно и компетентно изготвено, апелативният съд е приел за установени фактите досежно противоправното поведение на водача, причинило непосредствено и пряко смърт на родственика на ищците. За да стигне до заключението, че конкретното увреждане е настъпило именно при ползване на автомобила за транспорт, която функция се покрива от обективните предели на задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, въззивният състав е изложил подробни мотиви: че част от товара в каросерията на автокрана е била разтоварена; дейността по ползване на подемната сила на съоръжението, монтирано на товарния автомобил, е била временно прекъсната от предприето преместване на автокрана до друго “работно” място, където разтоварването е следвало да продължи; на този етап от използването на машината, тя не се счита за подемна, а за превозна, тъй като е необходимо специалният автомобил да се придвижи (заедно с монтирания върху него кран и още неразтоварения палет) по автомобилния път покрай строежа. При тези данни и като се е позовал на съдебни актове на СЕС и практика на касационната инстанция, съотнасяйки ги към конкретиката на разглеждания случай, апелативният съд е намерил, че злополуката следва да се квалифицира като резултат от ползване на МПС, дори и конкретното място, на което да се е намирал пострадалия, да не е част от пътя. Акцентирал е, че налице е придвижване по път и ползване на машината за транспортиране на товар, при което са нарушени правилата за движение в чл. 5, ал. 1, т. 1 и чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Посочените правила са нарушени от дееца, при проявена непредпазливост, доколкото същият като водач на превозното средство в хода на маневра на заден ход, е следвало да държи сметка за габаритите на превозното средство, вкл. размерите на неприбраната стрела, и за наличието на препятствията по планираната траекторията на движението и намиращи се в близост до тях физически лица. Решаващият състав е преценил, че премазването на тялото на работника в строителния обект като резултат от пряко въздействието върху стената с неприбраната стрела, довело до несъвместимото с живота му телесно увреждане, е резултат от транспортно произшествие с превозно средство, а не само трудова производствена злополука.