Решение № 556 от 09.02.2026, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 15768/2025
- Вид
- Решение № 556
- Подписан
- 09.02.2026
- В сила
- 09.02.2026
- Състав
- Росица Илиева Василева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 530 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 537, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.13 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 14 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 14, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 19 · Закон за гражданската регистрация
- чл. 19, ал. 1 · Закон за гражданската регистрация
РЕШЕНИЕ
№ 556 гр. Пловдив, 09.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20255330115768 по описа за 2025 година намира следното:
Производството е по реда на чл. 530 и сл. от ГПК във вр. чл. 19 от ЗГР.
Образувано e по молба на С. А. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „******“ № **, чрез адв. В. Т., с правно основание чл. 19, ал.1 от ЗГР, за допускане промяна на бащиното и фамилното му име съответно от „А.“ на „****“ и от „Я.“ на „****“.
В молбата се твърди, че молителят живее в Република България и счита себе си за българин. Сочи се, че бащата на молителя се казва А. С. К., а майка му А. С. К.. Молителят бил в граждански брак с лицето М. П. Я., като двамата имали син, носещ имената А. С. К. Молителят излага, че в миналото в много официални документи е фигурирал с имената С. А.К., както и че настоящите му бащино име „А.“ и фамилно име „Я.“ са с турски произход, докато личното му име „С.“ е с български произход. Това съчетание създавало объркване и неудобство в ежедневието му – често предизвиквало въпроси, недоразумения и дори подигравки, които му създавали емоционален дискомфорт и проблеми в общуването с околните. Турските имена на молителя му създавали значителни неудобства, тъй като го причислявали към 1 определено малцинство в Р. България, което го карало да чувства пренебрежение от страна на другите. Заявява, че иска бащиното и фамилното му име да отразяват българския му произход и принадлежността към семейството на баща му, с когото поддържа близки отношения и се идентифицира.
По изложените съображения молителят счита, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗГР и моли за допускане на исканата промяна в бащиното и фамилното му име. В подкрепа на твърденията си молителят представа писмени доказателства и прави доказателствено искане за разпит на един свидетел.
В срока по чл. 131 ГПК от контролиращата страна - Районна прокуратура - Пловдив е постъпило становище за допустимост на депозираната молба, в което се правят и доказателствени искания с оглед преценката за нейната основателност.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на молбата от заинтересованата страна Община Пловдив.
В съдебно заседание молителят се представлява от адв. В. Т., която поддържа молбата и моли съда да я уважи.
Заинтересованата страна Община Пловдив и контролиращата страна Районна прокуратура – Пловдив не изпращат представители в съдебно заседание.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на събрания доказателствен материал и като съобрази становищата на страните и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
От представения дубликат на удостоверение за раждане от *****, издаден от Община Пловдив, въз основа на Акт за раждане № ****/****** г., съставен в гр. П., се установява, че молителят С. А. Я. е роден на***** в гр. П. и негови родители са А.С.К., ЕГН ********** – майка и А.С.К., ЕГН ********** – баща.
От представения дубликат на удостоверение за сключен граждански брак се установява, че на ***** молителят е сключил граждански брак с лицето М.. П. А..
Видно от представеното удостоверение за идентичност на лице с 2 различни имена (на л. 3 от делото ), имената С. А. Я., Ю. А. Я. и С. А.К. са имена на едно и също лице, което е с ЕГН **********.
От приетото като писмено доказателство по делото писмо от Национална следствена служба при Прокуратура на Република България се изяснява, че след извършена проверка в Централизирана информационна система на следствените служби е установено, че по отношение на молителя няма данни за образувани и водени досъдебни производства. В тази насока са и приобщените по делото: писмо от ОДМВР Пловдив, писмо от Районна прокуратура – Пловдив и писмо от Окръжна прокуратура – Пловдив.
Видно от приетото като доказателство по делото писмо от ОДМВР Пловдив, Сектор „Български документи за самоличност“, спрямо молителя няма наложени принудителни административни мерки по Закона за българските лични документи.
От приобщената справка съдимост на молителя, издадена от Районен съд - Пловдив, се установява, че същият е неосъждан.
По делото в качеството на свидетел е разпитана И.М. С. – тъща на молителя, която заявява, че познава молителя с имената С. А. К., с които той се представя. Всички в обкръжението му го познавали с тези имена. Бащата на молителя се казвал А. и рода му бил известен с фамилията К.. Молителят се срамувал от турските си бащино и фамилно и име и заради тях бил обект на подигравки. Тъй като същият бил българин, той искал да носи български имена, съответстващи на имената на баща му.
Съдът кредитира показанията на свид. И.С., преценени при условията на чл. 172 от ГПК, доколкото намира същите за обективни, логични и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Молбата се явява процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна и е депозирана пред местно и родово компетентен за разглеждането й съд.
Правото на име е субективно, лично и неотчуждимо право, което е уредено с императивни правни норми и представлява основен индивидуализиращ белег на всеки гражданскоправен субект. Промяната на име е регламентирана като потестативно право, което се упражнява по 3 предвидения в закона ред и в случаите, изчерпателно предвидени в закона, с оглед принципа за стабилност на носените имена.
Съгласно чл.13 от ЗГР бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.
Съгласно чл. 14, ал. 1 ЗГР , фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.
Съгласно чл. 19, ал. 1 о т З Г Р промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.
В съдебното производство по реализацията на правото да се промени името решаващият съд следва да съобрази, наред с обективните основания, и личните субективни основания на лицето, неговото желание за промяна. В тази насока е константно и разбирането на ЕСПЧОС, че определянето на името, пола и сексуалната ориентация попадат в личната сфера, защитена по чл. 8 от ЕКЗПЧОС.
В ЗГР няма легална дефиниция на понятието „важни обстоятелства“ по смисъла на този закон, с което законодателят предоставя на съда преценката дали изложените пред него обстоятелства, въз основа на които се иска промяната на името, са важни по смисъла на закона или не. Трайно установената съдебна практика приема, че „важни“ по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива обстоятелства, които правят лично или обществено неудобно или неподходящо за лицето да носи името, промяна на което се иска.
Съдът намира, че в процесния случай от събраните по делото доказателства се установиха важни обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗГР за промяна на бащиното и фамилното имена на молителя. Същият желае да промени бащиното и фамилното си имена не със случайно избрани, а с бащино име, съответстващо на собственото име на баща му и с фамилно име, съответстващо на фамилното име на баща му. Посочената промяна е в 4 съответствие и с разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от ЗГР.
Предвид гореизложеното и доколкото в производството се събраха доказателства, че по отношение на молителя не са налице висящи наказателни производства, съдът счита, че исканата промяна на бащиното и фамилното име на молителя следва да бъде допусната.
На основание чл. 537, ал. 1 от ГПК решението не подлежи на обжалване.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР, ПРОМЯНА на бащиното име и на фамилното име на С. А. Я., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „****“ № **, съответно от „А.“ на „*****“ и от „Я.“ на „*****“.
Да се изпрати препис от решението на Община Пловдив за отразяване в регистрите на населението, до Служба „ГРАО“ на Област Пловдив и до Бюро „Съдимост“ при Районен съд – Пловдив за отразяване на допуснатата промяна.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5