Решение № 138 от 19.10.2023, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 138 гр. В., 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ СЪСТАВ ВЪЗЗИВНИ МНО И УБДХ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В. Й. М.

В. Р. Г. при участието на секретаря И. С. К. като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно гражданско дело № 20231300500286 по описа за 2023 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето.

Делото е образувано по въззивна жалба от Н. Д. П. ЕГН: **********, против Решение № 572 от 21.07.2023 г. по гр.д № 1015/2023 г по описа на РСВ.

По делото са постъпили две жалби в рамките на 5 дни. В тях жалбоподателката изразява несъгласието си с постановеното решение.

Твърди, че е изписана здрава от ДПБ-Карлуково и иска да бъде прекратено настаняването на детето в кризисния център, детето да и бъде върнато и сама да полага грижи за неговото отглеждане. Втората депозирана жалба, допълва първата и отстранява допуснатите в нея нередовности, като жалбоподателката твърди, че има възможност да се грижи за детето си, заедно с нейния съпруг П. П., като не са посочени данни за неговата индивидуализация, освен че работи в РПУ-В. Посочва, че не е могла да вземе активно участие в първоинстанционното производство, поради лечението й в ДПБ-К. Моли 1 съдът да и назначи служебен адвокат, поради липса на финансови средства, като при възможност това да бъде адвокат С. Л. от АК-В. Иска от съда да бъде допуснат до разпит един свидетел при режим на призоваване – Д. Н.. По делото е назначена адвокат Л., която с изрична молба моли да бъде заменена с друг адвокат, поради различия с ответницата по защитата.

Въззивната жалбоподателка е освободена от държавна такса, като за неин защитник бе назначена адвокат Т. К.. В съдебно заседание адвокат К. поддържат подадените въззивни жалби, като прави анализ на доказателствата по делото. Подробно и аргументирано излага становище за дадените показания на свидетеля д-р Н., за социалния доклад, за състоянието на детето и неговите показания за връзката му с майка си.

По делото са постъпили писмен отговор от ответната страна Агенция социално подпомагане-гр.В., в който се иска потвърждение на първоинстанционното решение. Прави се анализ на доказателствата в производството пред РС-В. Твърди се, че малолетното дете е „дете в риск“ и с оглед разпоредбите на закона и интересите на детето, същото следва да бъде настанено в КЦ към КСУДС – гр. В. за предоставянето му на резидентна грижа като социална услуга. В съдебно заседание се поддържа подадения отговор и се иска потвърждаване на съдебното решение. Представят се доказателства за новонастъпили обстоятелства – Заповед № ЗД/Д-ВН127/20.09.2023 г. – с която е прекратено временното настаняване на детето Й.

Н. Д. в социална услуга за резидентна грижа Кризисен център към Комплекс за социални услуги и семейства – гр. В. депозирана жалба от настоящата въззивна жалбоподателка срещу изброената заповед, както и решение на административен орган, с което се потвърждава Заповедта. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Въпреки неучастието на жалбоподателката в производството пред първата инстанция, поради принудителното и лечение в ДПБ К., Окръжен съд – В. счита, че правото й на защита е ефективно упражнено пред настоящата инстанция, като е упражнила правото си на жалба срещу решението на ВРС, била е редовно призована и е явила се е в откритото съдебно заседание, назначен й е адвокат, изложила е своето искане пред съда.

2

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд прие за установено от фактическа страна следното:

Поради настаняване на Н. П. в ДПБ – Карлуково, нейният син Й. Н. Д. е бил спешно настанен по реда на чл. 33 от ППЗЗД , като е издадена Заповед № ЗД/Д-ВН-046/04.05.2023 г. Районен съд – В. е бил сезиран с искова молба от Агенция за социално подпомагане, с искане за постановяване на Решение, с което да се настани при условията на спешност малолетния Й. Д. в социална услуга за резидентна грижа „Кризисен център към Комплекс за социални услуги за деца и семейства – гр. В.. Искането на Агенцията е било изпълнено и детето е настанено в Кризисен център. С жалба пред настоящата инстанция г-жа П. оспорва първоинстанционното решение. В хода на процеса са представени доказателства, от които е видно, че е прекратено временното настаняване на детето Й. Н. Д. в социална услуга за резидентна грижа Кризисен център към Комплекс за социални услуги и семейства – гр. В.

В случая, преценявайки описаната фактическа обстановка, настоящата инстанция намира, че депозираната жалба се явява неоснователна.

Предвид новонастъпилите факти пред Окръжен съд – В. съществува единствена възможност да потвърди решението на районния съд. Причината за това е разликата във времевия период на настаняването и прекратяване на настаняването в на детето в кризисния център и действащия съдебен процес.

Окръжен съд – В., се чувства длъжен да подчертае на г-жа П., че предметът на настоящия процес е само Заповед № ЗД/Д-ВН-046/04.05.2023 г. и последващото (настоящо обжалваемо) решение на Районен съд – В., с което „на практика“ се потвърждава заповедта. Същата в последствие е отменена със Заповед № ЗД/Д-ВН-127/20.09.2023 г. – с която е прекратено временното настаняване на детето Й. Н. Д. в социална услуга за резидентна грижа Кризисен център към Комплекс за социални услуги и семейства – гр. В..

Окръжен съд – В. следва да укаже на г-жа П., че същият не разполага с информация ( и по закон няма как да знае в настоящия процес) за последващото настаняване на малолетния й син в някоя от институциите към Агенцията. От представените доказателства, актуални за производството пред съда е видно, че Агенция за социално подпомагане ще потърси по-трайна мярка за настаняване на сина й, като за тази мярка г-жа П. ще получи нови изрични документи, които ще са обект на друг процес, различен от 3 настоящия.

Предвид съвпадение на крайните изводи на двете инстанции и единствената съществуваща възможност пред Окръжен съд - Видин, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 28, ал. 6 от Закона за закрила на детето, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 572 от 21.07.2023 г. по гр.д № 1015/2023 г по описа на РС- В., с което е настанен Й. Н. Д. с ЕГН: ********** в социална услуга за резидентна грижа „Кризисен център“ към Комплекс социални услуги за деца и семейства - гр. В. за срок от 6 месеца, считано от настаняването му със Заповед № ЗД/Д-ВН-046/04.05.2023 г.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4