Определение № 1035 от 02.10.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1035 гр. Пловдив, 02.10.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станислава Бозева

Членове:

Светлана Методиева

Борис Попов като разгледа докладваното от Станислава Бозева Въззивно частно наказателно дело № 20265300601964 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 243, ал.8 от НПК.

С определение № 544/10.09.2026г. по ЧНД № 4773/2026г. по описа на Районен съд Пловдив, 24 н.с., е потвърдено Постановление на РП Пловдив от 26.06.2026г., с което е било прекратено наказателното производство по ДП № 705/2025г. по описа на 06 РУ при ОДМВР Пловдив, образувано и водено за престъпление по чл. 194, ал.1 от НК.

Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от „***“ ЕООД, представлявано от *** Р. В. Ф., чрез пълномощник – адв. А. К. от ***. В жалбата се възразява, че съдебният акт е необоснован и незаконосъобразен и се отправя искане за неговата отмяна, както и на постановлението на РП Пловдив, с което производството по делото е било прекратено, като същото се върне на РП Пловдив за продължаване на разследването за извършване на процесуално следствени действия - експертно изследване на техническото състояние на апарата, доказване на предходната му функционалност, определяне на действителната пазарна стойност на мобилния телефон и цялостна нова преценка относно материално-правните предпоставки по чл. 194, ал.3 от НК и чл. 218б от НК.

Пловдивският окръжен съд, като обсъди материалите по делото, доводите в жалбата и извърши проверка за законосъобразност и обоснованост на обжалваното определение, намира за установено следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, които разполага с процесуална легитимация /собственик на отнетата вещ/.

Разгледана по същество е неоснователна.

В това производство въззивният съд има задължението да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, който е предмет на въззивната проверка. Доколкото предмет на проверявания акт е постановлението на прокурора за прекратяване на 1 наказателното производство, въззивният съд дължи проверка и на това постановление.

Досъдебно производство № 705/ 2025г. по описа на 06 РУ при ОД на МВР- Пловдив е било образувано на 21.10.2025г. за престъпление по чл.194 ал.1 от НК, за това, че на 27.08.2025г. в гр. Пловдив е отнета чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон с марка „Айфон“ от владението на Р. Ф. от ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да се присвои. В хода на разследването няма лице привлечено в качеството на обвиняем. Прокурорът е приел след проведено разследване, че има извършено престъпление от лицето Н.С. и то е такова по чл. 194, ал.3 вр. с ал.1 от НК и доколкото са налице формалните предпоставки на чл. 218б от НК е прекратил производството по делото, като е постановил изпращане на материалите по делото на Началника на съответното РУ за реализиране на административно-наказателната отговорност на С..

Районният съд е приел да сподели изцяло фактическата установеност, изложена в атакуваното пред него постановление. Накратко: На 27.08.2025г. около 17.00 часа, *** на свид. Р. Ф. – свид. Д.Ф. била в МОЛ Плаза гр.

Пловдив, като играела на игра в детски център, като била оставила мобилния телефон марка „Айфон“ 15, който й бил предоставен за ползване от *** й отстрани на игралния автомат. След като приключила играта Д.Ф. си тръгнала, като забравила мобилния телефон. Няколко минути по – късно се върнала на мястото в детския кът, но не го открила. Преглед на камерите установил, че мъж, жена и дете минали покрай играта, където играела Д.Ф. и жената взела процесния телефон, след което си тръгнала. В хода на производството жената, взела мобилния телефон, била установена като Н.А.

С., която върнала с протокол за доброволно предаване. От изготвената по досъдебното производство оценителна експертиза се установявало, че процесният мобилен телефон е на стойност 900.00 лева ( 460.16 евро).

Съдът не е сгрешил, като е подложил на собствен анализ събраните доказателства, като правилно е приел, че както показанията на детето Д.Ф., така и на нейния *** – свид. Ф., показанията на А.С. и Н.С., тези на свид. Н., ангажиран пряко с оперативни действия по установяване на извършителя, протоколът за оглед на предадено веществено доказателство - диск със записи от охранителните камери, съдържат доказателства, които кореспондират помежду си и не разкриват противоречия в така установената фактическа обстановка. Протоколът за доброволно предаване на вещта от свид. С. е от 22.12.2025г., а както в нейните показания, така и тези на съпруга й, се установява, че причината, поради която вещта е върната няколко месеца покъсно, е пребиваването им в чужбина, където преимуществено живеят и след като са разбрали, че биват търсени от полицията. Показанията им са в унисон, като те остават неопровергани и правилно районният съд, а и прокурорът преди него не са имали основание да не ги намерят за отговарящи на истината.

Неоснователни са отправените в частната жалба критики относно процесуалната активност на органите на разследването, а и оценъчната 2 дейност на първия съд, че не били положени усилия за установяване на действителното функционално състояние на вещта преди деянието и направена съпоставка със състоянието й след последвалото блокиране и предаване в полицията. В тази връзка искането за събиране на данни и разпечатки за осъществен гласов и интернет трафик до момента на деянието, за активни потребителски акаунти и облачни услуги на телефона, ползван от свид. Д.Ф., е без значение за правилното изясняване на делото.

Доказателствата по делото не дават основание да се счете, че телефонът не е бил в работещо състояние към момента на неговото отнемане и доказателствата в тази насока не са противоречиви. Именно като работеща вещ е оценено и според заключението на вещото лице.

Отправя се критика в тази връзка и към изготвеното заключение на вещото лице, като се възразява за необоснованост, тъй като в заключението липсвали данни за извършен непосредствен визуален и софтуерен оглед на иззетото устройство, нито точната фабрична модификация, вграден капацитет на паметта и други характеристики на процесната вещ, включително е игнорирано съдържанието на документа, удостоверяващ стойността, на която вещта е била закупена. Първо следва са се посочи, че към момента на изготвяне на заключението, вещта все още не е била върната. Поради това и вещото лице е работило изцяло по писмени данни, включително съобразно представените от свид. Ф. копие от касов бон за закупуване на телефона и приложени доказателства за модификация на същия, като е съобразено времето на закупуване на апарата, както и индивидуалната модификация /вкл. изрично е посочена паметта/. Нямало е причина прокурорът и след това съдът да поставят под съмнение правилността или обосноваността на така депозираното заключение. Не е необходимо и назначаването на повторна експертиза, защото единственото ново обстоятелство е възможността за физически оглед на телефона, но това очевидно не е било пречка за експерта да изготви своето заключение – в противен случай това обстоятелство изрично би било отразено в неговото заключение. Следва да се има предвид и следното – искането за назначаване на повторна експертиза се мотивира и с разликата между посочената в касовия бон за закупуване на вещта стойност и дадената от вещото лице експертна оценка, респективно – съотнася се и към крайния извод на прокурора /споделен от РС/ относно стойността на вещта съобразно законовия праг по чл. 218б от НК. Следва обаче да се има предвид, че след като самият жалбоподател сочи стойност на вещта при нейното закупуване една година преди инкриминираната дата -1679 лева, то дори да се игнорира времето на ползване на телефона, то тази стойност също е значително по-ниска от определения за страната към инкриминираната дата размер на две минимални работни заплати /бел. с ПМС № 359/23.10.2024г. за 2025 година МРЗ за страната е в размер на 1077,00 лв., т.е. две МРЗ към 27.08.2025г. са 2154 лв./ .

Не намира основание с оглед предмета на делото и събраните доказателства искането за назначаване и на съдебно-техническа /компютърно3 техническа експертиза/ на телефона. Установяването на неговото софтуерно състояние понастоящем, дали е бил блокиран, причините за заключването, възможността за отблокирване - стоят напълно извън предмета на разследване на конкретното престъпление. Изясняване на стойността на необходимите сервизни разходи за евентуално отблокирване на апарата също нямат каквото и да било отношение към предмета на делото. И да са необходими някакви допълнителни разходи, те не стоят в пряка причинно-следствена връзка с престъплението „кражба“, а биха могли да се дължат на последващи действия на лице/лица.

Макар в частната жалба да се отправя критика към оценъчната дейност на първия съд и сторения от него анализ на събраните доказателства, всъщност от цялостното изложение в жалбата става ясно, че жалбоподателят се съгласява като цяло с приетата за установена фактическа обстановка /изключая стойността на телефона, което се обсъди по-горе/, но не и с направеното от съда съотнасяне на фактите към правото. И това възражение се намери за неоснователно. Първият съд е изложил подробни съображения, споделяйки тезата на прокурора защо счита, че деянието разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Действително няма данни за настъпили вредни последици извън тези, които съставът на престъплението визира вещта е върната, същата е на стойност, която не надхвърля определената за страната към онзи момент минимална работна заплата, начинът на отнемане на вещта не се характеризира с особености, които да го отличават като необичайно, или драстично. Дори обаче и стойността на вещта да бе повисока, то съдебната практика отдавна е приела, че размерът на засегнатото имущество не е единственият критерий, от който се изхожда, за да се определи дали случаят е маловажен или не. Липсват данни за личността на дееца, които да я охарактеризират негативно, като същата е и неосъждана.

При така установеното от формална страна, законосъобразно първият съд е приел да сподели и оценката на прокурора, че са налице законовите основания за налагане на наказание на лицето по административен ред, съобразно нормата на чл. 218б, ал.1 от НК – касае е за престъпление по чл.

194, ал.3 от НК, стойността на предмета е до две минимални работни заплати за страната, установен към датата на извършване на деянието. Наред с това С. е неосъждана за такова престъпление, както и няма данни да й е налагано административно наказание за такова деяние. Не се установяват и посочените в чл. 218б, ал.2, т.1 и т. 3 от НК пречки. Т.е. налице са предпоставките за декриминализиране на деянието и наказването му по административен ред.

Ето защо, правилно прокурорът е приел да прекрати воденото наказателно производство на посоченото от него основание, като материалите по делото бъдат изпратени на съответния административно-наказващ орган, който да реализира правомощията си.

Неоснователно е и възражението, че в хода на воденото досъдебно производство са били нарушени правата на собственика на вещта – „***“ 4

ЕООД – жалбоподател в настоящото производство. Вярно е, че единствено от представените писмени доказателства – касов бон за закупуване на телефона – се установява, че същият е закупен на името на дружеството, което е *** и се *** от свид. Ф., макар нито в жалбата до полицията, нито в проведения му разпит като свидетел Ф. да посочва, че вещта е собствена на дружеството „***“ ЕООД. Проверка в търговския регистър /посредством достъп през ЕИСС/ показва, че свид. Р. Ф. е не само ***, но и **** на дружеството, поради което и фактът, че в лично качество е посочен като адресат на постановлението за прекратяване на досъдебното производство, в никакъв случай не накърнява правата на собственика, след като именно на представляващия го пред трети лица субект е връчен по надлежния ред прокурорския акт, а жалбата е била подадена в законовия срок.