Определение № 6646 от 23.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6646 гр. София, 23.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Божана Желязкова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502440 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1 вр. чл. 423, ал.1, т.2 от ГПК.

Образувано е по възражение /ч.жалба/ от Д. Г. Ф., ЕГН **********, чрез адвокат М.Р., САК, ул."********, срещу разпореждане, постановено по ч.г.дело № 20514/2023 г. по описа на СРС, 55 състав, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по силата на която е разпоредено Д. Г. Ф., ЕГН **********, да заплати на кредитора Етажна собственост с адрес: гр.София, ул. ********, сумата 1177 лева, представляваща главница за незаплатени вноски за поддръжка на етажна собственост и за фонд ремонт и обновяване за период 01.01.2016г. до 31.03.2023г., ведно със законна лихва за период от 20.04.2023г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на-25 лева и 50 лева юрисконсулгско възнаграждение..

По делото в законоустановения срок не е постъпил отговор от кредитора- Етажна собственост с адрес: гр.София, ул. ********.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и обсъди изложените във възражението доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред СРС е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, депозирано от Етажна собственост с адрес: гр.София, ул.

********, срещу Д. Г. Ф., ЕГН **********, относно посочените по-горе суми.

С разпореждане е постановена заповед относно претендираното от заявителя вземане.

До длъжника е изпратено съобщение на адреса, посочен от заявителя. Същото се е върнало по делото в цялост с отбелязване от връчителя, че адресът е бил посетен в различно време- в него е посочено, че лицето не е открито на адреса. Съдът е разпоредил да се постави уведомление по реда на чл.47 от ГПК.

1

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Нормата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК предоставя възможност на длъжника, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно. Упражняването на това субективно право длъжникът може да извърши в рамките на определен преклузивен срок - едномесечен срок от узнаване на заповедта от длъжника. С оглед данните по делото съобщение за образуване на изпълнително дело е получено на 27.11.2025г., видно от представено удостоверение на ЧСИ С.П., рег.№921, Район на действие СГС, а възражението е депозирано на 09.12.2025г., поради което съдът приема, че възражението е депозирано в рамките на законоустановения срок.

Разгледано по същество, възражението е основателно.

В ГПК липсва легална дефиниция на термина обичайно местопребиваване, поради което настоящият съдебен състав намира, че следва да приложи по аналогия легалната дефиниция на чл.48, ал.7 от КМЧП, където под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване.

За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки. Видно от представените писмени доказателства-четливи преписи на Швейцарски паспорт № ********, удостоверение от Служба „Население" на гр.Веве, Швейцария по установяване -длъжникът е имал обичайно местопребиваване в държава, различна от Република България. При това положение следва да се приеме за доказано обстоятелството, че към датата навръчване на съобщението, последната не е имала обичайно местопребиване в България, а това означава, че е налице основанието по чл.423, ал.1, т.2 от ГПК.

По изложените съображения въззивният съд счете възражението, с което е сезиран и с което се упражнява извънинстанционен контрол върху акт в заповедното производство, за основателно, поради което същото следва да бъде прието.

Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ВЪЗРАЖЕНИЕТО от Д. Г. Ф., ЕГН **********, чрез адвокат М.Р., САК, 2 ул."********, срещу разпореждане, постановено по ч.г.дело № 20514/2023 г. по описа на СРС, 55 състав, за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на която е издаден изпълнителен лист, като:

ОБЕЗСИЛВА заповед №16187 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 07.06.2023 г. по ч.гр. д. № 20514/2023г. по описа на СРС, 55 състав, издадена в полза на Етажна собственост с адрес: гр.София, ул. ********, за сумата 1177 лева, представляваща главница за незаплатени вноски за поддръжка на етажна собственост и за фонд ремонт и обновяване за период 01.01.2016г. до 31.03.2023г., ведно със законна лихва за период от 20.04.2023г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на-25 лева и 50 лева юрисконсулгско възнаграждение, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3