Решение № 2027 от 03.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2027 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ...... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20241110127847 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на С. Г. В. срещу ...... и ......., както и по насрещен иск на ....... срещу С. Г. В..

Ищецът С. Г. В. твърди, че на 26.01.2022 г. е сключил с ...... договор за паричен заем № ....... за сумата 600 лева. Поддържа, че в договора са включени клаузи, които са неравноправни, противоречат на добрите нрави и заобикалят закона, като визира уговорките за възнаградителна лихва и за неустойка при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение. Твърди, че тези уговорки създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните във вреда на потребителя и че годишният процент на разходите по кредита надхвърля допустимия законов предел. Твърди още, че вземането е прехвърлено по силата на договор за цесия на ....... и че е надлежно уведомен за това. Моли съда да прогласи нищожността на клаузите за възнаградителна лихва и за неустойка, и да признае за установено по отношение на ......., че сумите за лихва и неустойка не се дължат.

Ответникът ...... оспорва иска, като поддържа, че договорът е валидно сключен, че условията му са ясни, а всички елементи на цената на кредита, включително годишният процент на разходите, са коректно изчислени и оповестени на потребителя преди сключването.

Ответникът ....... оспорва предявените искове като неоснователни, като твърди, че договорът е подписан доброволно от заемателя и че клаузите му са ясни и съобразени със закона.

Дружеството е предявило насрещен иск срещу С. Г. В. за заплащане на сумата 600 лева главница по договора, сумата 71.84 лева договорна лихва и сумата 396.16 лева неустойка за неосигуряване на поръчител или банкова гаранция, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното изплащане.

1

Предявените от С. Г. В. искания за прогласяване нищожност на договорни уговорки и за установяване недължимостта на претендирани суми по договор за потребителски кредит се разглеждат като искове за нищожност поради противоречие със закона и добрите нрави, във връзка с приложимия специален закон, уреждащ потребителския кредит, и като установителни искове за недължимост на вземанията спрямо цесионера, при настъпило частно правоприемство.

Насрещният иск на ....... е с осъдителен характер за парично вземане, произтичащо от договор за заем, за главница и допълнителни вземания, които според насрещния ищец се дължат по силата на договора.

При предявените искове за нищожност и недължимост ищецът следва ищецът да установи наличието на договорното правоотношение, съдържанието на атакуваните уговорки, приложимостта на режима на потребителския кредит и обстоятелствата, от които извежда противоречие със закона и добрите нрави, включително релевантните параметри на цената на кредита и реалния годишен процент на разходите, доколкото същите са определящи за санкцията по специалния закон. Ответниците носят тежест да установят фактите, на които основават възраженията си, включително че цената на кредита е законосъобразно формирана и че потребителят е получил необходимата преддоговорна информация по установения ред, доколкото се позовават на това.

По насрещния иск насрещният ищец ....... носи тежестта да установи основанието и размера на претендираните вземания, включително предоставянето на заемната сума, настъпването на изискуемостта и начисляването на договорна лихва и неустойка по валидни клаузи, както и настъпването на предпоставките за неустойка. Ответникът по насрещния иск С. Г. В. носи тежестта за доказване на твърденията си за погасяване чрез плащане или други погасителни основания, както и на възраженията си за нищожност на клаузите, от които произтичат договорната лихва и неустойката.

От твърденията на страните и становищата им по делото, както и от съвпадащото им процесуално поведение, съдът приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между С. Г. В. и ...... е сключен договор за паричен заем № ....... на 26.01.2022 г. за сумата 600 лева, както и че впоследствие вземането по договора е прехвърлено на ......., за което длъжникът е уведомен.Я

По делото са приети писмени доказателства, включително договор за паричен заем № ....... от 26.01.2022 г. От съдържанието на договора се установява предоставянето на заемната сума в размер на 600 лева, както и наличие на уговорка за възнаградителна лихва и уговорка за задължение на заемателя да предостави обезпечение в кратък срок, при неизпълнение на което се начислява неустойка. От договора се установява и размерът на претендираната договорна лихва 71.84 лева и размерът на неустойката 396.16 лева, които насрещният ищец претендира.

По делото е прието и не е оспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза, изготвено от вещото лице Д. В.. Съдът кредитира заключението като компетентно, пълно и 2 обосновано, изготвено след проверка на счетоводството на ответника и съобразяване на данните по договора. От експертизата се установява, че заемателят не е извършвал плащания по договора, поради което главницата 600 лева е изцяло непогасена. Вещото лице е извършило изчисления на цената на кредита и на реалния годишен процент на разходите, като е посочило, че при включване на всички дължими суми, включително възнаградителната лихва и начислената неустойка, реалният годишен процент на разходите възлиза на 68.00 процента, като изчислението е направено при база 365 дни в годината.

Въз основа на съвкупната преценка на доказателствата съдът приема за установено от фактическа страна, че С. Г. В. е получил сумата 600 лева по договор за паричен заем № ....... от 26.01.2022 г., че не е погасил главницата, че по договора са уговорени възнаградителна лихва 71.84 лева и неустойка 396.16 лева за непредоставяне на обезпечение, и че при включване на тези разходи реалният годишен процент на разходите достига 68.00 процента.

Установява се и настъпило частно правоприемство по силата на цесия в полза на ......., при надлежно уведомяване на длъжника.

От установеното по делото съдът приема, че договорът е договор за потребителски кредит по смисъла на специалния закон, тъй като е предоставена парична сума на физическо лице за цели извън търговската или професионалната му дейност, при възмездност и при предварително определени разходи. За този вид договори законът въвежда императивни изисквания относно съдържанието и пределите на цената на кредита, като въвежда ограничение на годишния процент на разходите.

Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит установява императивен максимален предел, според който годишният процент на разходите не може да надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения. По делото, въз основа на приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът установи, че реалният годишен процент на разходите, изчислен при включване на договорната лихва и начислената неустойка като разходи за потребителя, възлиза на 68.00 процента. Тази величина значително надхвърля законовия предел. Нарушаването на императивното ограничение поражда предвидената от закона санкция, която изключва възможността кредиторът да черпи права от уговорки, обуславящи заплащане на разходи над допустимото, включително лихви, такси, комисиони и други възнаграждения, тъй като законът преследва целта да предотврати скрито или прекомерно оскъпяване на потребителския кредит и да защити икономически по-слабата страна.

Наред с това съдът намира, че клаузата за неустойка в размер 396.16 лева за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение следва да бъде преценена и самостоятелно с оглед общите принципи на гражданското право. Неустойката по своето предназначение има обезпечителна и обезщетителна функция, като следва да бъде съразмерна на възможните вреди и да не служи като средство за неоснователно обогатяване. В конкретния случай размерът на неустойката, съпоставен с главницата 600 лева, е изначално уговорен още с подписване на договра, не е свързана с неизпълнение на главното задължение и представялва скрит разход, който е следвало да бъде определен в ГПР.

3

Наред с горното, след като се вземе предвид, че съгласно даденото от СЕС разрешение, чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения чл. 3, б. И, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. Ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор както непосочването на този процент. При тези съображения е прието, че чл. 10, § 2, б. Ж и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. Ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Освен това СЕС е постановил, че чл. 4, § 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават право на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.

От горните задължителни указания по тълкуването на Директива 2008/48, както и от цитираната в решението по дело С- 714/22 предходна практика на СЕС следва, че преценката за неравноправност и поради това – за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочените ГПР и ГЛП в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Установената недействителност (нищожност) на съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в частност на посочените в договора ГЛП или ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване на тези компоненти от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит има същата последица, както и непосочването им. / така Решение № 50013/05.08.2024 г. по т.д. № 4

1646/2022 г. на ВКС, II т.о./

С оглед горното, главният иск следва да бъде увжен в цялост.

По насрещен иск за осъждане на ищеца - ответник по насрещния иск да заплати на ищеца по насрещния иск - ответник по главния сумата в размер на 600лв. , главница, 71.84лв. - договорна/възнаградителна лихва и 396.16лв. неустойка.