Решение № 82 от 21.05.2026, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. гр.Мадан, 21.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Д. Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Д. Ив. Стратиев Гражданско дело № 20265430100165 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от Й. З. Ч. против „*************“ АД и „*********“ ЕООД, с която са предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, както следва:

1. Да бъде признато за установено в отношенията между ищеца и първия ответник „********“, че сключеният между тях договор за паричен заем № ********/******* е нищожен. В условията на евентуалност, да се прогласи за нищожна разпоредбата на чл. 4 от договор за паричен заем № *****/****** сключен между страните.

2. Да бъде признато за установено в отношенията между ищеца и втория ответник „***** ЕООД, че сключеният между тях договор за предоставяне на поръчителство № ******/********г. е нищожен.

В исковата молба се твърди, че ищецът на ******г. е сключил договор за паричен заем № ******с първия ответник „*******” АД, като страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 306,78 евро /600 лева.

Видът на вноската е месечна, броят на погасителните вноски е 5, посочено е ГПР в размер на 54.20%, ГЛП в размер на 45.00 %, а размерът на месечния лихвен процент не е посочен. Размерът на месечната погасителна вноска е следвало да бъде в размер на 68,43 евро/133.83 лв., а общата сума, която ищецът е следвало да върне е в размер на 342,13 евро /669.15 лв. В чл. 4 от процесния договор е уговорено, че потребителят следва да предостави едно от трите обезпечения: 1. Две физически лица – поръчители 2. Банкова гаранция 3. Одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки. На датата на сключване на договора, между „****** АД, ищецът и ответника са сключили договор за предоставяне на поръчителство 1

№ ******, по силата на който „******” ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „****** АД задълженията на ищеца. Обезпечението се изразявало в наличие на парични средства и готовност за изплащане на задълженията на кредитополучателя, като въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 141,04 евро /275.85 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Ищецът сочи, че подписвайки договорът за поръчителство, ежемесечната му вноска на е изменена от 68,43 евро /133.83 лв. на 96,63 евро /189 лв., а общото и задължение по кредита става в размер на 945 /деветстотин четиридесет и пет лв./ вместо първоначално уговорените 342,13 евро /669.15 лв. Съгласно договора за поръчителство, е следвало да предостави дължимите парични думи на „*****“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „******” ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължи в полза на поръчителя „******“ ЕООД, като „*****“ АД единствено е овластено да приеме плащането (фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя), поради което ищецът твърди, че именно „********“ ЕООД е материално легитимирано да отговаря по процесната претенция.

Сочи също, че между „******“ АД като заемодател и ищеца като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 306,78 евро /600 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК. Изхождайки от това, ищецът счита, че с характеристики на потребителски договор е и Договорът за предоставяне на поръчителство № ******, сключен между него и ответника „******“ ЕООД.

Доколкото договорът за поръчителство е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение, предвид на което наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество, е обусловено от валидността на договора за кредит, или отделни негови клаузи, включително и чл. 4, поради което ищецът счита, че следва да се разгледат съвместно и двете правоотношения, имайки и предвид, обстоятелството, че кредиторът „***** АД е едноличен собственик на капитала на „****“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ, също така като седалище и адрес на управление е записано идентичен адрес и за двете дружества.

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът 2 за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Твърди също, че клаузата на чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество - поръчител). Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налагало разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в нисък размер (306,78 евро /600 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова гаранция в размер от сумата по договора (за което съответната банкова институция ще изисква също заплащане) или две лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към., поради което счита, че поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го „насочи“ към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от /и собствено на/ заемодателя „*****“ АД дружество, като това дружество е именно втория ответник в настоящия процес – „******“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем. предвид това, то разходът за потребителя по договора за поръчителство с „******“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовия ресурс, а от друга- условията за другите две обезпечения (две физически лица- поръчители и банкова гаранция) са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.

Сочи, че същевременно, кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Със законови средства, кредиторът цели да заобиколи забраната на чл. 19 ал. 4.

Твърди също, че съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за 3 потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 54.20 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР.

Кредиторът обаче не е включил в ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчител, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати възнаграждение за поръчителство, то същото е с характер на сигурен разход и следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно ( чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора. Седалището и адреса на управление на двете дружества е едно и също, този вид обезпечения са обичайна практика за кредитора, тоест за него е било изначално известно цялото възнаграждение по кредита. В случай, че същият бе посочил верните стойности на ГПР и ГЛП, то те биха били 58.08% ГЛП и 76% ГПР. Посочването в договора на стойност на ГПР и обща дължима сума, които не отговарят на действителните такива, а са пониски, представлява невярна информация, която следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.

68г, ал. 4 от ЗЗП във връзка с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП и тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и изискванията на чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

Ищецът счита, че по този начин, както отразената обща стойност на плащанията, така и годишния размер на разходите в договора за потребителски кредит се явяват некоректни и реално изискванията на чл.11,т.10 от ЗПК не са спазени. Счита, че самият Договор за предоставяне на поръчителство № 5526646 е изначално лишен от основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение, в полза на потребителя не се предоставя услуга, като обезпечението е единствено и само в полза на кредитора „******** АД, за което цялото възнаграждение е поето от потребителя.

Сочи също, че в случай, че поръчителят „******“ ЕООД изпълни и погаси вземането на длъжника, то има право на регрес срещу него за пълната стойност на платеното (чл. 5, ал. 1 от договора за поръчителство).