Протокол № 696 от 17.11.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ПРОТОКОЛ

№ 696 гр. Пазарджик, 17.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Димитрова

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова

Сложи за разглеждане докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500702 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:45 часа се явиха:

За жалбоподателя Д-Р Н. И ПАРТНЬОРИ ЕООД, редовно призован, се явява адв. Б. Н., редовно упълномощен.

За ответника А1 България ЕАД, редовно призован, не се явява представител. От адв. Л. Р. е постъпила писмена молба в която сочи, че не възразява да бъде даден ход на делото в тяхно отсъствие. Оспорва подадената въззивна жалба и поддържа отговора. Не сочи нови доказателства и не прави доказателствени искания. В случай, че на делото бъде даден ход, моли въззивния съд да постанови съдебен акт, с който да остави без уважение подадената въззивна жалба като неоснователна и недоказана и да потвърди Решение № 674 от 04.06.2025 по гр. д. № 20245220101743/2024 по описа на РС - Пазарджик като правилно, законосъобразно и обосновано по съображенията изложени в отговора на въззивна жалба. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски за адвокатско възнаграждение, в случай че се претендира такова над минималния размер съгласно Наредба № 1 от 2004 на ВАдвС.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142, ал. 1 от ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО

1

С Решение № 674 / 04.06.2025 г. постановено по гр.д. № 20245220101743 по описа на Районен съд – Пазарджик Е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че ответникът „Д-р Н. и партньори“ ЕООД, с ЕИК 822145846, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Р. А.“ № **, ет. *, дължи на ищеца „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К.” № *, представлявано от А. Д. и М. М., с пълномощник – адв. Л. Р. от САК, сумата от 346,44 лева, представляваща цена на месечни абонаментни такси и предоставени електронни съобщителни услуги по договор № 502486951, партида 102487051, ID на договор Ф0000035 от 13.02.1998 за периода от 07.04.2023 г. до 06.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 06.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 21,88 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.05.2023 г. до 05.03.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 951/2024 г. по описа на РС Пазарджик, като Е ОТХВЪРЛЕН иска за съществуване на вземане за неустойка в размер на 995,58 лева за неизпълнение на договор № 502486951, партида 102487051, ID на договор Ф0000035 от 13.02.1998, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и иска за съществуване на вземане за мораторна лихва в размер на 75,75 лева върху вземането за неустойка за период от 04.05.2023 г. до 05.03.2024 г.

ОСЪДЕНО Е „Д-р Н. и партньори“ ЕООД, с ЕИК 822145846, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Р. А.“ № **, ет. *, с пълномощник – адв. Б. И. Н. от САК ДА ЗАПЛАТИ на „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К.” № *, представлявано от А. Д. и М. М., с пълномощник – адв. Л. Р. от САК, разноски в исковото производство в размер на 185,59 лева и разноски в заповедното производство в размер на 108,58 лева.

ОСЪДЕНО Е „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „К.” № *, представлявано от А. Д. и М. М., с пълномощник – адв. Л. Р. от САК ДА ЗАПЛАТИ „Д-р Н. и партньори“ ЕООД, с ЕИК 822145846, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Р.

А.“ № **, ет. *, с пълномощник – адв. Б. И. Н. от САК, разноски в исковото производство в размер на 632,57 лева за адвокатско възнаграждение.

2

В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от ответника по първоинстанционното дело, чрез адв. Н. с подробно изложени оплаквания за незаконосъобразност. Основните твърдения са, че договора от 1998 г. не съдържа дата на сключване и не може да се установи неговото съществуване, тъй като е бил оспорен пред районния съд и ищецът е заявил, че не може да представи оригинал на договор, съдържащ всички реквизити. По отношение на договора от 2018 г. се твърди, че в него е дописано, че е подписан от управителя И. Н., който е починал още през 2007 год., за което са представени доказателства, поради това, в случая не можело да става дума за приложение на разпоредбата на чл. 300 от ТЗ, защото ставало дума за неподписан договор, т.е. несъществуващ договор. Възпроизведени са във висока степен твърденията, които са поддържани пред РС, още с отговора на исковата молба и със становището изразено с писмената защита пред РС. Оспорени са общите условия с отговора на исковата молба, за които се твърди, че не може да се установи по какъв начин са били представени на потребителя и дали той ги е приел. Искането е решението на РС да бъде отменено, вместо което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло с присъждане на разноските по делото пред въззивната инстанция. Няма формулирани доказателствени искания пред въззивния съд.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от А1 България ЕАД с изложени доводи по съществото на спора в подкрепа на мотивите на РС. Цитирана е съдебна практика, която е цитирана още в писменото становище пред РС. На практика доводите в отговора пред въззивната инстанция преповтарят доводите изложени пред първата инстанция. Няма доказателствени искания.

Адв. Н.: Уважаеми окръжни съдии, поддържам подадената въззивна жалба. Моля да отмените първоинстанционното решение в обжалваната му част. Нямам доказателствени искания. Представям списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРИЕМА списък на разноските по чл. 80 от ГПК, представен в днешното съдебно заседание от адв. Н..

Съдът счете делото за изяснено, затова

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

Адв. Н.: Уважаеми окръжни съдии, изложил съм подробни съображения във въззивната жалба, относно незаконосъобразността на първоинстанционното решение в обжалваната му част, като най същественото от тях е, че съгласно чл. 228 от ЗЕС, договора с потребителите на електронни съобщителни услуги е формален, като на частната писмена форма е приравнен електронния документ. Нито за единия, нито за другия договор се представиха такива валидни договори, нито в частна писмена форма, нито като електронни записи. Тези, които бяха представени, бяха своевременно оспорени, като самият ищец е направил съдебно признаване на факт по смисъла на чл. 175 от ГПК, като е казал, че не разполага с първия договор. Просто няма такъв договор. Той твърди, че има разбира се, но не може да го представи. За втория договор, също е направил такова изявление, че той не е подписан от управителя и не знае от кой е подписан 2018 год. ССчЕ изцяло потвърждават тези факти, като на вещите лица не са представени такива договори. В същото време са издавали и осчетоводявали фактури и на база на тези фактури, издадени от ищеца, претендират тази сума, за което е уважен иска им, като счетоводните записвания са абсолютно незаконосъобразни, тъй като липсва първичен счетоводен документ. В случая този формален договор за електронни услуги. Т.е. те не би следвало да взимат тези счетоводни операции и да начисляват тези суми, тъй като нямат основание за това. РС незаконосъобразно е приел, че договора от 2018 г. е бил потвърден по реда на чл. 301 от ТЗ, което не е така, тъй като договорът е безспорно документ с фалшифициран подпис, тъй като е подписан, има някакъв подпис, но този подпис не може да бъде на лицето, описано в договора, тъй като то е починало 11 години по-рано. Доколкото това е безспорно съставяне на неистински документ и за това действие се носи наказателна отговорност, няма никакъв начин то да бъде потвърдено по реда на чл. 301 от ТЗ. Няма никакви доказателства, че ответникът е узнал за съществуването на този договор и не го е оспорил своевременно след узнаването. Той беше представен за пръв път към исковата молба и беше своевременно оспорен. Този договор от 2018 г. изобщо не фигурира в обстоятелствената част на исковата молба. Ищеца черпи претенцията си към ответника, единствено въз основа на този договор от 1998 г. за който той самия, в писмено изявление представено по делото, в казал, че не разполага и няма в архива такъв договор. Този от 2018 г. се появи като претенция, едва след като първия се оказа, че не съществува. Въз основа на тези факти, които съм изложил подробно, както и с коментар на събраните доказателства във въззивната жалба, смятам, че няма нужда да представям писмено становище.

Моля да отмените решението в обжалваната му част и да ни присъдите 4 извършените по делото разноски. часа.

Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което ОПРЕДЕЛИ:

ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.

ОБЯВИ че ще се произнесе с решение в едномесечен срок от днес.

Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:00 Председател: _______________________

Секретар: _______________________

5