Определение № 9 от 06.01.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№9 гр. София, 03.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Татяна Костадинова като разгледа докладваното от Росица Божилова Касационно търговско дело № 20248002901814 по описа за 2024 година

, съобрази следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на всяка от страните против решение № 6/05.01.2024 г. по тд.№ 128/2023 г. на Апелативен съд Варна, както следва :

Касаторът – ищец Д. С. Х. оспорва въззивното решение в частта му, с която, след частична отмяна на решение № 74/11.11.2022 г. по т.д.№ 111/2021 г. на Окръжен съд – Силистра, са отхвърлени предявените от същата искове, за обезщетяване на имуществени вреди в причинност с ПТП от 19.06.2016 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество , по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, лек автомобил: 1/ в размер на 15 000 лева – обезщетение за закупуване на приспособено стандартно МПС, за управление от лице с пълна парализа на долните крайници; 2/ в размер на 1 500 лева месечно / разликата между присъдените от първоинстанционния съд 3 500 лева и приетото от въззивния съд за дължимо обезщетение от 2 000 лева месечно / – за покриване разходи за придружител, за периода от датата на исковата молба, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото за получаване на това обезщетение ; 3/ в размер на 3 000 лева месечно – разходи за рехабилитатор, за периода от датата на исковата молба, до настъпване на обстоятелства, обуславящи изменение или погасяване на правото за получаване на това обезщетение. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 236, ал. 2 ГПК, чл. 269 , пр. второ ГПК и чл. 162 ГПК, както и като необосновано. Относно отхвърлената претенция за обезщетяване на бъдещи сигурни вреди от разходи за рехабилитация, страната счита, че по начало мотивите на въззивния акт, в тази им част, са 1 неясни, доколкото съдът коментира необходимостта от рехабилитация, потвърдена и от вещото лице – неврохирург, достатъчно да се приеме, че разходи за същата са сигурни бъдещи вреди за ищцата. Ако въпреки това претенцията се приеме отхвърлена, като недоказана по основание, то следва да се съобрази, че в нарушение на чл. 236, ал. 2 ГПК, съдът не е обсъдил относими към тази претенция доказателства по делото - заключението на СМЕ в цялост, обясненията на вещото лице при разпит в открито съдебно заседание, епикризите от отделенията по физикална и рехабилитационна медицина към ВМА – Варна и Болница „Токуда„ от 19.07.2016г., 22.02.2018г. и 15.07.2019г., в които лекуващите екипи са препоръчали на ищцата целогодишно да провежда поддържаща рехабилитация в домашни и амбулаторни условия. По начало, в нарушение на чл. 269, пр. второ ГПК, въпреки невъведени с въззивната жалба доводи, за недоказаност на основанието на тази претенция, съдът е изложил съобраЖ.я за такава, макар липсата на конкретно предписание за съдържанието на нужната рехабилитация да е относима, според касатора, не към основанието, а към размера на претенцията. По отношение на размера, съдът , в нарушение на чл. 162 ГПК, не е проявил нужната активност за доказването му – било определяйки го сам, ако прецени че разполага с нужните знания, или с допускането на експертиза. Съдът не е имал правото да отхвърли иск, доказан по основание и недоказан само по размер.

Относно претенцията за обезщетяване на разходи по закупуването на МПС, специално пригодено за управление от лице с пълна парализа на долните крайници, се поддържат идентични доводи , за нарушение на чл. 269, пр. второ ГПК, тъй като въззивната жалба не съдържа доводи срещу правилността на извода на първоинстанционния съд, за необходимостта на ищцата от такъв автомобил, а такива единствено срещу присъдения размер от 15 000 лева, вместо сумата от 12 400 лева – посочения от СИЕ среден ценови диапазон на леки автомобили от съответния клас.

Относно претенцията за обезщетяване на разходи за болногледач / придружител, частично отхвърлена, за разликата над 2 000 лева и до присъдените от първоинстанционния съд 3 500 лева месечно, касаторът оспорва правилността на въззивния акт, като необоснован / нелогичен / в извода на съда, че доказателствата по делото не установяват необходимост за ищцата от постоянно и непрекъснато наблюдение и грижи и през нощта.

Съвкупната преценка на събраните доказателства, според страната, навежда на обратен извод. В разрив с постановките на т. 4 от ППВС № 4/1975 г., съдът е приел за релевантно обстоятелството, че ищцата живее при родителите си и майка й е назначена за нейн личен асистент, като получава възнаграждение за това, докато Постановлението предвижда , че и в хипотеза на полагани грижи от близък на пострадалия, на последния се дължи обезщетение, в размера на дължимото възнаграждение за болногледач. При това, получаваното от майката възнаграждение е за 4 – часово полагани грижи, далеч по-малко от помощта, която тя трябва да оказва на пострадалата през цялото денонощие.

Твърди се и допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като, след отстраняване нередовностите 2 на исковата молба, не е указал на ищцата за кои факти и обстоятелства носи доказателствената тежест и съответно не е посочила доказателства.

Ответната страна - „ИФ Скадерфорсикринг“ – Кралство Дания – не е депозирала становище по касационната жалба на ищцата.

Касаторът - „ИФ Скадерфорсикринг“ – Кралство Дания – оспорва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното, за присъдена на ищцата сума от 13 371 лева – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за медицински консумативи, лекарства и рехабилитация в Турция, във връзка с получените травми и здравословни усложнения от ПТП на 19.06.2016 г., както и за присъдена сума от 5 000 лева – обезщетение за бъдещи разходи по закупуване на модифицирана инвалидна количка, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми, считано от датата на исковата молба. Касаторът оспорва въззивното решение като недопустимо, поради непроведена предварително процедура пред застрахователя, на основание чл. 380 КЗ, която счита абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ / чл. 498, ал. 3 КЗ /. Исковата молба не може да замести изискуемата писмена претенция по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ. Доколкото съдът е счел исковете с правно основание на чл. 226, ал. 1 КЗ / отм. / вр. с пар. 22 от ПЗР на КЗ нов, в сила от 01.01.2016 г., касаторът се позовава на липса на доказателства за датата на сключване на застрахователния договор, за която като такава, предхождаща влизането в сила на новия КЗ - не може да се съди от датата на самото ПТП – 19.06.2016 г..

Конкретно по уваЖ.те от съда претенции страната излага следното: разходите за медицински консумативи, лекарства и рехабилитация в Турция не са доказано необходими, като достъпна и надеждна рехабилитация се предлага и в България. При това, самата ищца е оценила лечението и рехабилитацията като неефективни. Липсват и доказателства за понесени разходи от 8 000 щатски долара, доколкото издадената фактура е за плащане в турски лири. Не е установена по делото нужда от ползване услугите на външно за семейството лице, за осъществяване на целодневни грижи за пострадалата. Това би било, според касатора, нежелано и неприемливо за семейството, предвид което и обективно не се е случило до момента.

Ежедневната помощ на най-близките е разбираема, необходима, приемлива и възможна, при вече изграден стереотип на живот, с оглед обстоятелствата.

Според страната съдът не е съобразил за релевантен факта, че въпреки възможностите на семейството, до момента не е ангажирана външна помощ, няма сторени разходи с такъв предмет.

Ответната страна – Д. С. Х. – оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, поради необоснован допълнителен селективен критерий по формулираните въпроси. Неоснователно намира възраЖ.ето за недопустимост на производството, поради неспазена процедура по чл. 380 КЗ / в сила от 01.01.2016 г./ , тъй като исковете са разгледани на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, който не предвижда такава, а възраЖ.е за приложимост на КЗ / в сила от 01.01.2016 г. / ответникът не е въвел своевременно в процеса.

3

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни, срещу валиден и допустим / по съобраЖ.я по-долу /, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното :

С исковата молба ищцата Д. С. Х. обосновава претенциите си за имуществени вреди с окончателното си състояние след претърпените от ПТП на 19.06.2016г. травми, по отношение което не се очакват промени за в бъдеще и което се изразява в загуба на двигателната и опорна функция на долните крайници, равнозначно на загуба на долни крайници / параплегия / . Това състояние обуславя / относими към претенциите / невъзможност за самообслужване и самостоятелно придвиждане, 100 % трайно намалена работоспособност с ползване на чужда помощ , респ. пълна зависимост от друг човек. Твърди се, че ищцата не може да извършва ежедневната си обща и гинекологична хигиена, има проблеми с тазовите резервоари, което налага постоянна смяна на памперси от друг човек. Нуждае се от всекидневни раздвижвания на крайниците и изправяне с помощни средства във вертикално полоЖ.е, за да се избегне спастика на сухожилия, стави и мускули и обременяването на вътрешните органи и системи от постоянно сгънато полоЖ.е на тялото. Твърди се, че в ежедневните дейности ищцата се нуждае от двама души – жена за тоалет и домакинство и мъж – за силови действия, като прехвърляне, пренасяне и пр., както и от рехабилитатор. Претендират се : 1/ 13 371 лева - понесени от ищцата разходи, за закупуване на медицински консумативи, лекарства и рехабилитация в Турция ; 2/ 5 560 лева месечно / след увеличение на исковете по чл. 214 ГПК - бъдещи сигурни разходи по ангажирането на 24-часови, вкл. в празнични и почивни дни, грижи от болногледач / придружител / медицинско лице / за отхвърлянето на претенцията над размера от 3 500 лева, първоинстанционното отхвърлително решение , като необжалвано, е влязло в сила / ; 3/ 3 000 лева месечно - бъдещи сигурни разходи за ежедневно ангажиране на рехабилитатор; 4/ 5 000 лева бъдещи разходи за закупуването на инвалидна количка; 4/ 30 000 лева – бъдещи разходи за закупуване на пригоден за нуждите на ищцата автомобил / за разликата над размера от 15 000 лева, първоинстанционното отхвърлително решение, като необжалвано, е влязло в сила /. Размерът на претенциите първоначално е деклариран като прогнозен и последващо доказван с назначени по делото експертизи, в съответствие с чиито заключения е предприето увеличение на исковете. С доклада на първоинстанционния съд в определение № 34/03.02.2022 г. по гр.д.№ 111/2021 г. на Окръжен съд – Силистра - е указано в тежест на ищцата доказването : на сторените разходи за консумативи, лекарства и рехабилитация, в причинност с полученото увреждане; нуждата от ползване услугите на три лица / придружител, болногледач, медицинско лице / 24 часа и ежедневно, вкл. в празнични и почивни дни, с оглед действителното й здравословно състояние; нуждата от ежедневно ангажиране на рехабилитатор; размера на дължимо

4 възнаграждение за ползването на тези услуги; обусловена от състоянието й, в резултат на травмата от ПТП, нужда от специално пригодено за управление от нея МПС и размера на разхода за закупуването му ; нуждата от ползване на инвалидна количка, специално пригодена за състоянието й, в резултат на увреждането, съответно размера на разхода за закупуването й. С молба от 04.04.2022 г., ищцата е уточнила, че се нуждае от ежедневна рехабилитация – два часа през първата и два часа през втората половина на деня, като междинния интервал се налага поради нуждата от почивка за пострадалата, а и за рехабилитатора. Уточнено е, че рехабилитацията поддържа в тонус мускулатурата й, за да се избегне атрофирането й.