Решение № 32 от 24.01.2022, Административен съд - Стара Загора

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 32 24.01.2022г. град Стара Загора

В И М

Е Т О Н А

Н А Р

О Д А

Старозагорският административен съд, V състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА при секретар Пенка Маринова и с участието на прокурор като разгледа докладваното от съдия Р. ТОДОРОВА административно дело № 642 по описа за 2021г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.62, ал.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по жалба, подадена от А.С.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора гр. Стара Загора, против отказ за преместване от Затвора гр. Стара Загора в Затвора гр.

Бургас, обективиран в писмо изх. рег. № 10242 от 07.10.2021г. на Началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София.

В жалбата за изложени доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, по съображения за постановяването му в несъответствие със закона. Жалбоподателят поддържа че са налице обстоятелства, обуславящи съществуването на основание за преместването му в Затвора гр. Бургас, като твърди, че всички важни за него хора - неговите близки и роднини, са се преместили да работят и живеят в близост до гр. Бургас, поради което контактите му с тях ще бъдат затруднени поради невъзможността им да пътуват до гр. Стара Загора. Излага допълнителни съображения за обосноваване на искането си за преместване в Затвора гр. Бургас, от гл. на лошите битови и други условия в Затвора гр. Стара Загора, вкл. неосигуряване на възможност да работи и наличието на ковид епидемия в затвора. Направено е искане оспорения отказ да бъде отменен и да бъде постановено преместването му от Затвора гр. Стара Загора в Затвора гр. Бургас.

Ответникът по жалбата - Началник на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител по делото, оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Поддържа, че с оглед постановената последваща Заповед № Л-4266 от 03.12.2021г. на Заместник главен директор на ГДИН, по силата на която л.св. А.А. е преведен от Затвора гр. Стара Загора в Затвора гр. Бургас, правният интерес на жалбоподателя за оспорването на акта, е отпаднал и съотв. липсва абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на жалбата, като основание за прекратяване на образуваното съдебно производство. Обосновава, че обжалваният административен акт, като издаден в съответствие и при правилно приложение на закона, е законосъобразен.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните по делото, че към датата на издаване на оспорения административен акт, жалбоподателят А.С.А. *** наказание „лишаване от свобода”, наложено по НОХД № 433/2019г. по описа на ОС – Стара Загора, както и че при постъпването му в затвора осъденият е с постоянен адрес на територията на гр. Хасково, поради което и на основание т.4.11 от Заповед № 919/ 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, е настанен да търпи наказанието в Затвора гр. Стара Загора.

В Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е постъпила молба вх. № М-940 от 28.09.2021г. от лишения от свобода А.А., с искане да бъде преместен да търпи наложеното му наказание в Затвора гр. Бургас.

Искането се основава на промяна на постоянния адрес на лишения от свобода, като съгласно приложеното към молбата Удостоверение за постоянен адрес изх. № 272/ 17.09.2021г. на Община Нова Загора, считано от 17.09.2021г. А.С.А. е с регистриран постоянен адрес в гр. Нова Загора.

С оспореното в настоящото съдебно производство писмо изх. рег. № 10242 от 07.10.2021г. на Началник отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – гр. София, е отказано преместването на л.св. А.С.А. ***. Отказът е обоснован със съображения, че не са налице обстоятелства, сочещи съществуването на основания за преместването на лицето в Затвора гр. Бургас. Обсъдено е представеното Удостоверение за постоянен адрес от 17.09.2021г., като е прието, че доколкото регистрираният постоянен адрес на А.А. ***, е след постъпването му в Затвора гр. Стара Загора за изтърпяване на наложеното на лицето наказание „лишаване от свобода“, това не може да обуслови преместването му в Затвора гр. Бургас. Посочено е, че за прилагането на чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС за промяна на местоизтърпяването на наложеното наказание, следва да е налице промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти.

По подадена след образуване на съдебното производство по делото нова молба от л.св. А. за преместването му в Затвора гр. Бургас, е постановена Заповед № Л-4266 от 03.12.2021г., издадена от Заместник главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“. С посочената заповед, на основание чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, е наредено лишеният от свобода А.С.А. да бъде преведен в Затвора гр. Бургас за доизтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”. От фактическа страна заповедта е обоснована със съображения за представени доказателства, че лице, с което лишеният от свобода поддържа контакти, е с постоянен адрес ***, като с цел запазване на социалните контакти на лишения от свобода с неговите близки, следва да бъде разпоредено преместването на л.св. А.А. да търпи наложеното му наказание в Затвора гр. Бургас.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Неоснователно е възражението на процесуалния представител на ответника за недопустимост на подадената жалба, което възражение се основава на съображения, че с оглед постановената последваща Заповед № Л-4266 от 03.12.2021г. на Заместник главен директор на ГДИН, по силата на която л.св. А.А. е преведен от Затвора гр. Стара Загора в Затвора гр.

Бургас, е отпаднал правния интерес на жалбоподателя за оспорването на предходно постановения отказ. От доказателствата по делото се установява, че заповедта е постановена по подадена нова /след образуване на съдебното производство по делото/ молба от л.св. А. с искане за преместването му в Затвора гр. Бургас, при заявени нови обстоятелства и представени нови доказателства за обосноваване наличието на материалноправното основание по чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. С издаването на заповедта е приключено административно производство различно от това, по което е постановен оспорения отказ т.е касае се за отделни административни актове, всеки от които подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност. Обстоятелството, че е постигнат целения от л.св. А. резултат /преместването му в Затвора гр. Бургас/, само по себе си не обуславя отпадане на правния интерес на жалбоподателя от оспорването на отказа - при липса на изрично обективирано в Заповед № Л-4266 от 03.12.2021г. волеизявления за оттегляне на оспорения отказ за преместването на лишения от свобода и съотв. при липса на изрично направено изявление от А.А. за оттегляне на подадената жалба /въпреки дадените от съда указания с разпореждане от 10.12.2021г./, не е налице процесуална пречка за разглеждането на жалбата.

С оглед на което оспорването, като направено от легитимирано лице с правен интерес, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, съгласно чл.62, ал.3 от ЗИНЗС, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспореният административен акт, с който е отказано преместването на л.св. А.А. ***, е постановен от материално компетентен орган - Началника на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” в ГД „Изпълнение на наказанията” – комисар Юлиян Шемширов, при упражняване на делегирани му със Заповед № Л-1070 от 27.02.2020г. на Главния директор на ГДИН правомощия.

Обжалваният акт е постановен в писмена форма и съдържа изискуемите се реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. Посочено е както правното основание за упражненото от Началник отдел „СДВРП” в ГД „Изпълнение на наказанията“ правомощие, така и релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетата от административния орган липса на материалноправна предпоставка по чл. 62, ал.1 от ЗИНЗС за преместване на лишения от свобода А.А.

***.

Оспореният в настоящото съдебно производство отказ за преместване на л.св. А.А. ***, обективиран в писмо изх. рег. № 10242 от 07.10.2021г. на Началник отдел

„СДВРП“ в ГДИН, е постановен в съответствие и при правилно приложение на материалния закон. Упражняването на административното правомощие за преместване на лишени от свобода от един затвор в друг, е ограничено до визираните в чл.62, ал.1, т.1 – т.5 от ЗИНЗС хипотези. Законово регламентираните основания за преместването на лишените от свобода са: включване в обучения, в курсове за придобиване на специалност, за повишаване на квалификацията или за работа – при изявено желание от лишения от свобода /чл.62, ал.1, т.1/; при настаняване на лечение в болнично заведение по лекарско предписание /чл.62, ал.1, т.2/; по молба на близките или на лишения от свобода при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти /чл.62, ал.1, т.3/; по предложение на началника на затвора при възникване на психологическа несъвместимост, конфликти със служители или лишени от свобода - пострадали или близки на пострадалите от извършеното престъпление, или при наличието на други важни съображения, свързани с ресоциализацията, с безопасността на лицето и сигурността в местата за лишаване от свобода /чл.62, ал.1, т.4/ и при необходимост с цел съобразяване с изискванията на чл.43, ал.4, като в този в този случай се взема предвид и желанието на лишения от свобода /чл.62, ал.1, т.5/.

Правилно в обжалвания акт е прието, че направената промяна в регистрираните постоянен и настоящ адрес на А.А. след постъпването му в Затвора гр. Стара Загора за изтърпяване на наложеното на лицето наказание „лишаване от свобода“, не се субсумира в нито една от хипотезите на чл.62, ал.1 от ЗИНЗС, съотв. не съставлява материалноправна предпоставка за преместването на лишения от свобода от един затвор в друг. Постоянният адрес на осъдения, с оглед разпоредбата на чл.58 от ЗИНЗС и Заповед № 919/ 08.03.2017г. на Главния директор на ГДИН, е от значение единствено за първоначалното разпределение в местата за лишаване от свобода на осъдените лица за изтърпяване на наложените им наказания. В този смисъл постановеният по подадената от А.А. молба вх. № М-940 от 28.09.2021г. отказ за преместването на лишения от свобода в Затвора гр. Бургас, се явява в съответствие и при правилно приложение на материалния закон.

Не води до друг правен извод последващо издадената Заповед № Л-4266 от 03.12.2021г. на Заместник главния директор на ГД „Изпълнение на наказанията“, с която на основание чл.62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, е наредено лишеният от свобода А.С.А. да бъде преведен в Затвора гр. Бургас за доизтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода”. Разпореденото преместване на лишения от свобода се основава на заявени от А.А. нови /след постановяването на обжалвания отказ/ обстоятелства, а именно че жената, с която живее на съпружески начала и с която имат общо дете, е с постоянен адрес на територията на гр. Нова Загора, обл. Сливен, които именно обстоятелства са обусловили уважаване на направеното от лишения от свобода искане да бъде преместен в затвор в населено място, най-близо до постоянния адрес на близките и семейството му.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че обжалваният отказ, обективиран в писмо изх. рег. № 10242 от 07.10.2021г. на Началник отдел „СДВРП“ в ГД „Изпълнение на наказанията”, е законосъобразен - издаден е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановен е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на които се основава, при спазване на административно-производствените правила и е съобразен целта на закона. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.