Решение № 833 от 06.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 833 гр. София, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20261100500879 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 ал. 2 от ГПК.

Постъпила е жалба от А. П. И.-Б., длъжник по изпълнителното дело, срещу действия на ЧСИ С.Я. по изпълнително дело № 1021/25г., изразяващи се в определяне на разноските по изпълнението, обективирано в уведомление изх.№ 64492/11.11.2025г.

В жалбата се сочи, че с решение на СГС от 15.10.2025г. по в.ч.гр.д.№ 20251100511075 е отменено постановление за разноски в ПДИ, изх.№ 24520/24.04.2025г. в размер над 931,77лв. длъжникът е изпратил покана до ЧСИ да възстанови надвзетите суми. Вместо това, ЧСИ е начислил други разноски. Счита, че след 29.04.2025г. когато с преводно нареждане от сметката на длъжника в ЦКБ е преведена цялата дължима сума в размер на 10 710,91лв. , не се дължат такси и разноски от длъжника на ЧСИ. Моли въззивният съд да отмени уведомление изх.№ 64492/11.11.2025г. в частта за начислените разноски по изпълнението в размер над 931,77лв. на длъжника А. И., да осъди ЧСИ да върне разликата от надплатената сума над определените 931,77лв. ведно с лихва за забава, считано от 12.05.2025г. , както и да му присъди разноски по заплатена държавна такса от 25лв. и 5лв. за издаване на изпълнителен лист.

Взискателят „Национална компания индустриални зони“ ЕАД е депозирал становище, в което оспорва жалбата като недопустима, респ. като неоснователна. Посочва, че таксите и разноските са нормативно определени, че задължението не е погасено доброволно, поради което длъжникът дължи таксите по принудителното изпълнение.

ЧСИ С.Я. е депозирал писмени мотиви по чл.436 ал.3 от ГПК, с които изтъква подробни 1 съображения за неоснователност на жалбата по първото формулирано искане, и за недопустимост по останалите две искания.

Съдът, като съобрази доводите на жалбоподателя, на взискателя по изпълнителното дело, както и мотивите на ЧСИ и приложеното изпълнително дело, установи следното:

Изпълнително дело № 1021/25г. по описа на ЧСИ С.Я., с рег. № 844 при КЧСИ, район на действие СГС, е образувано по молба на взискателя „Национална компания индустриални зони“ ЕАД срещу длъжниците Д.С.Т. и А. П. И. - Б. , въз основа на изпълнителен лист от 28.02.2025г., издаден на основание влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 6910/25г. по описа на СРС, за следните суми: за сумата 5928,99 лв. главница по Акт за начет от 8.07.2024г. на АДФИ, ведно със законната лихва от 5.02.2025г. до изплащане на вземането, за сумата 2769,27лв. представляваща законна лихва за периода 28.06.2019г. до 8.07.2024г., за сумата 469,71лв., представляваща законна лихва за периода 9.07.2024г. 4.02.2025г. , както и държавна такса в размер на 183,36лв. Видно от съдържанието на молбата взискателят, чрез пълномощника си е посочил способ за принудително изпълнение – запор на банкови сметки на длъжниците.

С разпореждане от 20.03.2025г. ЧСИ е образувал изпълнително дело, разпоредил е на длъжниците да се изпратят ПДИ, да се извърши проучване на тяхното материално и имуществено състояние, както и да се наложат запори на банковите им сметки.

В резултат на наложения запор върху банкови сметки на длъжника А. П. И., по делото са постъпили суми общо в размер на 19 100,91лв.

С разпореждане от 12.05.2025г. ЧСИ е вдигнал запора върху банковите сметки на длъжника Б., като ЧСИ е разпоредил на същата да бъде върната надплатената сума от 8142,99лв. Поради плащане на сума в размер на 1252,49лв. от втория длъжник Д.Т., на жалбоподателката е възстановена и сума в размер на 1252,49лв. А. Б. е обжалвала пред съда начислените от ЧСИ разноски с жалба от 10.06.2025г. Предмет на жалбата са били: такса за образуване на изпълнителното дело, 2 бр. налагане на запори,1 бр. справка от БНБ и 1 бр. връчване, както и таксата по т.26 от ТТЗЧСИ. С решение № 6178/15.10.2025г. по ч.гр.д.№ 11075/2025г. на СГС Постановлението за разноски, инкорпорирано в ПДИ от 20.04.2025г., с което са определени разноски по изпълнението в размер над 931,77лв. по т.1, т.3, т.5 и т.26 от ТТЗЧСИ, е отменено. Видно от мотивите на решението, съдът е приел, че дължимата от длъжника такса по т.26 от Тарифата е в размер на 877,77лв., а останалите дължими обикновени такси са в размер на 54лв.

Настоящата жалба касае разноски по т.4 и т.5 от Тарифата в размер на общо 102,55лв. начислени за изпращане на призовки и съобщения по пощата и за изготвяне и връчване на призовки и съобщения на 13.05.2025г. , на 30.06.2025г. и на 17.09.2025г.

Видно от изпълнителното дело, в изпълнение разпореждането на ЧСИ от 12.05.2025г., на 13.05.2025г. ЧСИ е изпратил две съобщения до две банки, трети задължени лица – ПИБ и ЦКБ, за вдигнат запора, наложен върху банковите сметки на длъжника А. Б., едно съобщение до СРС за събраната държавна такса по изпълнителния лист. За възстановената 2 на длъжника А. Б. по посочената от нея банкова сметка сума от 8142,99лв. е удържана платената от ЧСИ преводна такса от 1,70лв. Разпореждането е връчено на страните.

Във връзка с подадена от длъжника А. Б. друга жалба срещу действия на ЧСИ, вх.№ 67227/27.06.2025г., на 30.06.2025г. ЧСИ е изпратил до длъжника Б. съобщение с указания за отстраняване нередовностите на подадената от нея жалба. Първоначално съобщението е било изпратено на процесуалния представител на длъжника Б. по електронна поща, но тъй като същият не е потвърдил получаване на документа, на 15.08.2025г. ЧСИ е разпоредил да се изпрати ново съобщение , което е връчено на длъжника физически, чрез неговия процесуален представител, с ново известие с изх.№ 46821/15.08.2025г. Поради неотстранени нередовности на подадената жалба вх.№ 67227/27.06.2025г., с разпореждане от 17.09.2025г.

ЧСИ е разпоредил връщане на жалбата. Това разпореждане е било връчено на длъжника Б. с уведомление от 17.09.2025г.

С уведомление изх.№ 64492/11.11.2025г. ЧСИ е уведомил длъжника Б. за погасяване на финансовите задължения по делото във връзка с издадения срещу нея изпълнителен лист, както и за начислените на нея и на длъжника Т. такси и разноски, вкл. тяхното преизчисляване с оглед решението по ч.гр.д.№ 11075/2025г. на СГС и постъпилото частично погасяване на дълга от длъжника Т.. В това уведомление ЧСИ е посочил, че е изпълнил решението на съда, като е начислил на длъжника Б. 877,77лв. пропорционална такса по т.26 от ТТЗЧСИ и 54лв. обикновени такси по т.1, 3 и 5 от Тарифата. Извън сумата по съдебното решение, ЧСИ е начислил още 102,55лв. за погасяване на обикновените такси за прекратяване на изпълнителното производство срещу длъжника Б. – 1,70лв. за банков превод и 100,85лв. такси по т.4 и т.5 от Тарифата: на 13.05.2025г. – две такси по т.5 и две такси по т.4, на 30.06.2025г. – една такса по т.4 и на 17.09.2025г. – една такса по т.4.

Уведомление изх.№ 64492/11.11.2025г. на ЧСИ Я. е изпратено по електронен път на процесуалния представител на длъжника Б. на 13.11.2025г.

Жалбата срещу него е постъпила директно в СГС на 27.11.2025г.

Жалбата е допустима, като подадена в двуседмичния законоустановен срок от лице, което съобразно чл. 435 ал.2 от ГПК е активно легитимирано да обжалва, срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие. Обжалват се разноски по изпълнението по чл.435 ал.2 т.7 от ГПК, които не са били обект на съдебен контрол по приключилото вече ч.гр.д.№ 11075/2025г. на СГС.

По същество на жалбата:

Съгласно чл.79 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение когато делото се прекрати поради плащане направено преди започване на изпълнителното производство; когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда; и когато разноските са за изпълнителни способи, които не са приложени. Ако взискателят е поискал и съдебният изпълнител е извършил изпълнителни действия, които не са необходими с оглед размера на търсената сума и интереса на взискателя от бързо удовлетворяване , длъжникът не отговаря за тези такси 3

/така в решение №82/8.05.2012г. по гр.д.№ 1891/2010г., ІVг.о., ВКС/. Размерът на разноските по изпълнението се променя с извършването на всяко подлежащо на таксуване изпълнително действие / така ТР по т.д.№ 3/15г. на ОСГТК, ВКС/. Определянето на размера на разноските става с надлежен акт на органа по изпълнението, поради което е необходимо последният да определи дължимите се по изпълнението разноски по основание и размер, като възложи плащането им на длъжника. Вземането за разноски по изпълнението се реализира принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този акт на съдебния изпълнител. Този акт представлява пряко изпълнително основание и той подлежи на обжалване. Използвания в чл. 435, ал. 2 ГПК израз „постановление за разноски”, следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по изпълнението /така в същото ТР/.

В случая плащането от длъжниците Б. и Тонев е настъпило в хода на изпълнителното производство, поради което разноските по изпълнението са дължими от тях. В една част разноските са били отменени от съда, и за отменената част, или над сумата над 931,77лв., от които 877,77лв. пропорционална такса по т.26 от ТТЗЧСИ и 54лв. обикновени такси по т.1, 3 и 5 от Тарифата, длъжникът сега жалбоподател не дължи плащане /това е съобразено от ЧСИ/. За останалите разноски, които са предмет на настоящата жалба, се дължи плащане, тъй като от изложеното по-горе се установява, че действията, за които са събрани разноските, са действително извършени. След настъпилото пълно погасяване на задължението по изпълнителния лист от длъжника Б., ЧСИ е извършил действия по приключване на изпълнението – вдигнал е запора върху банковите сметки на длъжника Б., възстановил й е надвнесена сума, уведомил е взискателите за погасяване на задължението.

Това са все действия, които ЧСИ е длъжен да извърши и за които, по общото правило на чл.79 от ГПК, отговарят длъжниците. Всяко съобщение до страните е свързано с разноски, определени в Тарифата. В случая ЧСИ е начислил и събрал разноски за действия, които са били извършени от него във връзка с изготвяне и връчване на съобщения и за изпращане на съобщения, т.е. по т.4 и т.5 от Тарифата на трите посочени дати – 13.05.2025г., на 30.06.2025г. и на 17.09.2025г. Разноските по изпълнението се събират от длъжника в хода на производството по принудителното изпълнение, а не след неговото приключване, т.е. то ще се счита за приключило, след като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по изпълнението /така и в цитираното ТР/. Поради това, и след погасяване на задължението по изпълнителния лист на 29.04.2025г. длъжникът продължава да дължи разноски по изпълнението във връзка с неговото приключване. С решението си по ч.гр.д.№ 11075/2025г. СГС е решил спора досежно размера на таксата по т.26 от ТТЗЧСИ, която се събира еднократно, и досежно размера на обикновените такси, начислени при образуване на изпълнителното дело – такси за образуване на изпълнителното дело, за получаване на справка от БНБ за наличните сметки на длъжниците и за една такса по т.5 за връчване на ПДИ. След плащане на задължението по изпълнителния лист, както вече бе посочено, такси продължават да се начисляват за действията по приключването му. Тези такси не са своеволно, без основание, определени от ЧСИ, а за действително извършени действия по 4 вдигане на наложените запори, уведомяване на взискателите за погасените задължения, и уведомяване на длъжника по движението на подадена от нея жалба.

Възражението в жалбата, че ЧСИ не следва да събира такса при уведомяване на страните, тъй като те са посочили електронни адреси, е неоснователно. Видно от изпълнителното дело, в повечето случаи ЧСИ е изпращал уведомления до страните на посочените от тях електронни адреси, но също е видно, че процесуалният представител на длъжника Б. нееднократно не е потвърждавал получаването им. Това всъщност е наложило събирането на таксата по т.4 за връчване от 30.06.2025г. Уведомленията, които подлежат на обжалване или са свързани с изтичане на преклузивни срокове, следва да се връчат на страните по реда на ГПК.