Решение № 439 от 13.08.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 439 гр. София, 09.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лада Паунова

Членове:

Ружена Керанова

Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора К. Ф. като разгледа докладваното от Лада Паунова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200521 по описа за 2023 година Касационното производство е образувано по касационни жалби от подсъдимия Я. Ц. П. и от неговия защитник – а. Х. срещу решение № 87 от 01.03.2023г. по внохд № 1023/2022г. по описа на Апелативен съд – София.

С присъда № 54 от 9.11.2018г. по нохд № 633/2015г. на Специализирания наказателен съд подсъдимите Я. Ц. П. и М. М. Д. са признати за виновни в това, че в периода от 9.01.2007г. до 4.04.2007г. в гр. Плевен, гр. София и гр.

Белене, при условията на продължавано престъпление, с цел да принудят Н.Д.Д. да поеме имуществено задължение и да се разпореди с вещи, са го заплашили с насилие и с противозаконни действия с тежки последици за него и негови ближни, като деянията са извършени с участието на длъжностно лице – подсъдимият М. М. Д., придружени са със заплаха за убийство и са извършени от две лица, поради което и на основание чл. 213а, ал. 3, т. 5 вр. ал.

2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК на всеки от подсъдимите е наложено наказание от три години лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от пет години, на основание чл.

66, ал. 1 от НК, и наказание глоба от четири хиляди лева.

Подсъдимите са оправдани за това деянието на 9.01.2007 г. в гр. Плевен да е извършено в съучастие с А.И.П. и придружено с причиняване на лека телесна повреда, както и деянията от продължаваното престъпление да са извършени от лице по чл. 142, ал. 2, т. 8 от НК, което действа в изпълнение на 1 решение на организирана престъпна група, и в съучастие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от НК.

Съдът се е разпоредил с веществените доказателства и в тежест на подсъдимия П. и на подсъдимия Д. е възложил съответния размер от направените по делото разноски.

С решение № 260017 от 29.06.2021г. по внохд № 332/2019г. на Апелативния специализиран наказателен съд присъдата е потвърдена в тази й част.

С решение № 11 от 21.09.2022г. по нд № 847/2021г. на ВКС, второ н.о. е отменено решение № 260017 от 29.06.2021 г. по внохд № 332/2019г. на Апелативния специализиран наказателен съд в частта, с която е потвърдена присъда № 54 от 9.11.2018 г. по нохд № 633/2015г. на Специализирания наказателен съд и подсъдимите Я. Ц. П. и М. М. Д. са признати за виновни за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и делото в тази му част е върнато на Апелативен съд – София за ново разглеждане от друг съдебен състав от съдебно заседание.

След частичното връщане на делото за ново разглеждане е постановено оспореното понастоящем решение № 87 от 01.03.2023г. по внохд № 1023/2022г. по описа на Апелативен съд – София, с което присъда № 54 от 9.11.2018г. по нохд № 633/2015г. на Специализирания наказателен съд е потвърдена в частта относно осъждането на подсъдимите П. и Д. за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и в частта за възложените им разноски.

В касационната жалба от а. Х., защитник на подс. Я. Ц. П., са заявени основанията за проверка по чл. 348, ал. 1, т. 1-2 от НПК. Касаторът сочи, че е налице абсолютно процесуално нарушение по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК, а именно липса на мотиви, като не са изпълнени задължителните указания на ВКС и е нарушена разпоредбата на чл. 355, ал. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. Твърди се, че цялото обвинение се крепи на показанията на свидетеля Н. Д., които са изключително голословни и със съмнителна достоверност. Сочи се, че същите са кредитирани без да е извършен задълбочен анализ и без да са посочени аргументи защо им се дава вяра. Възразява се, че не е прецизирано кои реплики, оправени към свидетеля Д. са заплашителни, че липсва конкретика за противозаконните действия с тежки последици, които подсъдимият П., съгласно инкриминираните реплики, е имал намерение да извърши лично или чрез другиго. Като неубедителни и логически неоправдани се определят мотивите на въззивната инстанция, касаещи обвинението за отправени заплахи по телефона към свидетеля Д., когато последният е пребивавал в Италия. Сочи се, че е налице съществена разлика между дадените в досъдебното производство показания и тези, дадени в хода на съдебното следствие, като причина за това противоречие се счита проявена при воденето на разследването тенденциозност и упражнен от разследващите органи натиск. Твърди се нарушение на чл. 16, чл. 14, ал. 1 и чл. 303, ал. 1 от НПК, 2 тъй като не са отстранени съмненията относно извършването на престъпно деяние и участието на подсъдимия в него, предвид липсата на категорични доказателства. С жалбата се прави искане отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване на подс. Я. П. или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане.

В касационната жалба, подадена лично от подс. Я. П., са заявени всички основания за проверка по чл. 348, ал. 1 от НПК. Оплакването за нарушение на материалния закон се състои в твърдение за несъставомерност на двете деяния, за които е осъден. Това твърдение е подкрепено с редица аргументи.

На първо място, че определени думи, релевантни към изпълнителното деяние от 09.01.2007г., не представляват заплаха, а утвърдено правно положение и хипотетична прогноза, лишена от конкретика, а останалите конкретни изразни средства са формулирани и изказани от свидетеля Д. само веднъж в показанията му от 25.02.2010г., дадени по досъдебното производство и прочетени по нохд № 633/2015г. на СНС, и не се подкрепят от други преки доказателства. Според касатора, на 10.01.2007г. св. Д. не е поел ново имуществено задължение, а е предоговорено старото такова и то изцяло в полза на последния, предвид което липсва накърняване на неговия патримониум и годен обект на посегателство. На следващо място, по отношение на второто деяние се сочи, че също е несъставомерно и подсъдимите са осъдени за това, че са принудили Д. да поеме ново задължение, различно от дълга към свидетеля В. Г., без съдът да отчете доказателствата по делото, включително показанията на Д.. Във връзка с второто деяние се възразява още срещу това, че подсъдимите П. и Д. са осъдени, че са заплашили свидетеля Д. да се разпореди с вещ – да плати сумата от 100 000 лв. в брой, което, според касатора, е икономическа и юридическа безсмислица и смесване на двете форми на изпълнителното деяние по чл. 213а, ал. 1 от НК. Подсъдимият моли на първо място да бъде разгледано възражението му за нарушение на материалния закон, поради обективна и субективна несъставомерност на извършеното и прави искане за оправдаването си на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и за оправдаване на подс. Д. с приложение на чл. 347, ал. 2 от НПК. По отношение на допуснати съществени процесуални нарушения се твърди, че въззивният съд напълно е неглижирал доводите на защитника на подс. П. – адв. Р. относно валидна и действителна облигационна връзка, което, според касатора, се приравнява на липса на мотиви. Възразява се, че в мотивите на въззивното решение л. 6-10 се възпроизвежда невярна фактическа обстановка, за която има влязла в сила оправдателна присъда. Сочи се, че апелативният съд не е направил опит да разграничи кой от двамата подсъдими какви реплики е произнесъл, доколкото повдигнатото обвинение е за съизвършителство и естеството на изпълнителното деяние – изричане на конкретни заплахи, изключва възможността за пълна идентичност на деянията, а подсъдимите П. и Д. са осъдени за абсолютно идентични деяния. Възразява се, че не е обсъдена достоверността на показанията на свидетеля Д., нито същите са съпоставени с 3 показанията му по други дела и с по показанията на свид. Г.М., пряк очевидец на първото деяние, и с тези на свидетеля К.Ч.. Като друго процесуално нарушение се сочи, че съдът е отказал да кредитира показанията на свидетеля М., без да се мотивира съобразно изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК.

Възразява се, че Н. Д. е извършил „поръчково свидетелстване“ по досъдебното производство. Сочи се, че апелативният съд е кредитирал показанията на свид.

Д. в нарушение на чл. 305, ал. 3 от НПК и е основал осъдителните си изводи за отправени заплахи само върху тях, противно на забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК и чл. 6 от ЕКПЧ. Акцентира се на това, че липсват преки и категорични доказателства за отправени заплахи изобщо, респ. чрез думите в обвинителния акт, а присъдата е постановена за думи различни от последните. Във връзка с второто деяние се сочи, че въззивният съд изобщо не е обсъдил изпратените и приложени по делото документи от съдебна поръчка и безкритично му е приписал отправянето на заплахи към свид. Д. от италиански мобилен телефонен номер. Във връзка с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се акцентира на доброто професионално и семейно положение и доброто име в обществото на подсъдимия. Приема се, че с оглед многобройните смекчаващи вината обстоятелства, е несправедливо наложеното му наказание да е повисоко от това на свидетеля Д. за три престъпления. Прави се искане за оправдаване на подсъдимите и алтернативно за решаване на делото без връщане за ново разглеждане при упражняване на правомощията на въззивна инстанция по чл. 354, ал. 5 от НПК.

В съдебното заседание пред касационната инстанция упълномощеният защитник на подс. Я. Ц. П. и на подс. М. М. Д., адв. Х., поддържа депозираната касационна жалба на посочените в нея основания и акцентира върху липсата на мотиви на постановения акт. Моли за оправдаване на подсъдимите или за връщане на делото за ново разглеждане.

Упълномощеният защитник на подс. Я. П. – а. Р. също поддържа касационната жалба, подадена лично от подсъдимия П., счита, че делото може да се реши от ВКС като въззивна инстанция, без да бъде връщано за ново разглеждане, и акцентира върху някои от изложените в жалбата подробни аргументи. Моли за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимите.

Подсъдимият Я. П. в своя защита поддържа касационната жалба, твърди, че е подсъдим по делото не защото е извършил престъпление, а защото е отказал да извърши такова, и моли да бъде оправдан.

Представителят на ВП излага подробни аргументи защо счита, че не са допуснати твърдените от подсъдимия П. и неговите защитници съществени процесуални нарушения и намира наложените на подсъдимите наказания за законосъобразно определени на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 от НПК, при оценка на всички смекчаващи отговорността обстоятелства. Моли за оставяне в сила на въззивното решение.

Упълномощеният защитник на подс. М. Д. – адв. В.Д., счита, че 4 атакуваното въззивно решение е постановено при съществени процесуални нарушения, довели до неправилно формирани фактически и правни изводи, споделя доводите на другите защитници, възразява срещу осъждането на подс.

Д. за това да е извършил деянието като длъжностно лице и счита, че няма данни същият да е отправял заплахи. Присъединява се към искането на защитниците във връзка с правомощията на ВКС, като намира, че е налице процесуална възможност за връщане на делото за ново разглеждане, при констатиране на съществени процесуални нарушения.

В последна дума подсъдимият П. моли да бъде оправдан, тъй като не е извършил това, в което е обвинен.

Подсъдимият Д. в последна дума, изразява съгласие с подадената жалба в полза на подс. П. и доводите на своите защитници, като моли да бъде оправдан.

В резултат на извършената проверка за наличието на релевираните в касационните жалби основания и подкрепящи ги доводи и след като съобрази становището на страните в съдебно заседание, ВКС намери жалбите за ОСНОВАТЕЛНИ.

За втори път пред касационната инстанция се разглежда жалба срещу решение на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена първоинстнационната присъда в частта, с която подсъдимите Я. П. и М. Д. са признати за виновни и осъдени за престъпление по чл. 213а, ал. 3, т. 5 вр. ал. 2, т. 1 и т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.