Решение № 230 от 06.08.2026, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. гр. Димитровград, 06.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело № 20265610101047 по описа за 2026 година

1. Производството е по реда чл. 72, ал.4(ДВ, бр. 52 от 2025 г.) от ЗМВР.

2. ОСПОРВАЩИЯТ- Г. Н. К. , ЕГН ********** от гр. Хасково, ********** е останал недоволен от Заповед за задържане на лице № 1970зз-165 от 08.05.2026г. на Д.Д.Г. на длъжност младши инспектор в ППД в ОП при РУ- Хасково. Излага подробни мотиви за неправилността `и , моли за нейната отмяна .

3. В с.з. чрез представител излага доводи, в подкрепа за незаконосъобразност , недоказаност и неправилност на заповедта, представя становище в тази връзсак.

Моли за разноски

4. ОРГАНЪТ , ИЗДАЛ АДМИНИСТРАТИВНИЯТ АКТ - Д.Д.Г. на длъжност младши инспектор в ППД в ОП при РУ- Хасково.

5. ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА- РУ- МВР- Хасково не взема становище по жалбата.

6. ЗАИНТЕРЕСОВАНАТА СТРАНА- ПРБ- не праща представител и не взема становище по жалбата

7. Приложим закон.

8. ЗАКОН за Министерството на вътрешните работи(ЗМВР)

9. Чл. 72. (Доп. - ДВ, бр. 52 от 2025 г.) Полицейските органи могат да задържат лице:

10. 1. за което има данни, че е извършило престъпление;

11. (4) Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда 1

Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

12. Чл. 73. (Обн. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) На лицето, задържано при условията на чл.

72, ал. 1, т. 1 – 4, не могат да му бъдат ограничавани други права освен правото на свободно придвижване. Срокът на задържането в тези случаи не може да бъде повече от 24 часа..

13.

8. КОНВЕНЦИЯ за защита на правата на човека и основните свободи(КЗПЧОС) 14. Член 5 (Доп. - ДВ, бр. 137 от 1998 г.)

15.

Право на свобода и сигурност

16.

1. Всеки има право на свобода и сигурност. Никой не може да бъде лишен от свобода освен в следните случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона:

17. с) законен арест или лишаване от свобода на лице с цел да се осигури явяването му пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление;

18. d) лишаване от свобода на непълнолетно лице на основата на законно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел, или законно лишаване от свобода на такова лице с цел да се осигури неговото явяване пред предвидената в закона институция;

19.

2. На всяко арестувано лице трябва незабавно да бъдат съобщени на разбираем за него език основанията за арестуването му и всички обвинения, които му се предявяват.

20.

3. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в съответствие с разпоредбите на т. 1 (с) на този член, трябва своевременно да бъде изправено пред съдия или пред длъжностно лице, упълномощено от закона да изпълнява съдебни функции, и има право на гледане на неговото дело в разумен срок или на освобождаване преди гледането на неговото дело в съда. Освобождаването може да бъде обусловено от даването на гаранции за явяване в съда.

21.

4. Всяко арестувано или лишено от свобода лице има право да обжалва законността на неговото задържане в съда, който е задължен в кратък срок да се произнесе; в случай, че задържането е неправомерно, съдът е длъжен да нареди незабавното освобождаване на задържаното лице.

22.

5. Всяко лице, арестувано или лишено от свобода в нарушение на изискванията на този член, се ползва с осигурено от правните процедури право на обезщетение.

23.

9. Директива 2012/13/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година относно правото на информация в наказателното производство (Директива 2012/13).

24.

Член 6

25.

Право на информация относно обвинението

26. 1.

Държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите получават информация относно престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени. Тази информация се предоставя незабавно и с подробностите, необходими, за да се гарантира справедливостта на производството и ефективното упражняване на правото на защита.

2

27. 2. Държавите-членки гарантират, че заподозрените лица или обвиняемите, които са арестувани или задържани, са информирани относно основанията за техния арест или задържане, включително за престъпното деяние, в извършването на което са заподозрени или обвинени.

28. 3.

Държавите-членки гарантират, че не по-късно от момента на внасяне на обвинението в съда се предоставя подробна информация относно обвинението, включително относно характера и правната квалификация на престъплението, както и формата на участие на обвиняемия.

29.

30. Факти по делото.

31. Според Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 5434919 от 08.05.26 г., съставен от г- н Г. , същият бил съставен против г- н К. за това, че на същата дата в гр. Хасково е управлявал лек автомобил Пежо 407 с ДК№ ***** около 09:45 часа и тестван с техническо средство DRAGER DRUGTEST 5000, като тестът отчел наличие на метамфетамин.

32. Издадена била Заповед за задържане на лице № 1970зз-165 от 08.05.2026г. от г- н Г., мл. инспектор при ППД- ОП , РУ- МВР- Хасково, с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, за управление на МПС след употреба на на наркотични упойващи вещества- метамфетамин, бил задържан за 24 часа оспорващият К. .

Връчен бил препис от заповедта срещу разписка , на заповедта г-н К. също така се е подписал.

33. Други доказателства по делото няма.

34. По някой процесуални въпроси.

35. Законът е създал една крайно рудиментирана процедура, при която задържано по реда на чл. 72 от ЗМВР(в редакцията от ДВ, бр. 52 от 2025 г.) )лице може да обжалва заповедта за задържане. Единствено в ал. 4 от с.чл. е посочено, че има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа. Съдът се произнася по жалбата незабавно, като решението му подлежи на касационно обжалване по реда Административнопроцесуалния кодекс пред съответния административен съд.

36. Така става ясно, че всеки, срещу който е издадена такава заповед има право да я обжалва, кой е компетентния съд, в какъв срок следва да се произнесе той, пред кой съд и по какъв ред се обжалва решението на съда, което съобразно и препратката към АПК е очевидно въззивен акт.

37. Не е посочен срок на обжалване, дали действително лицето е задържано, кои са страните в този процес, а и какво е съдържанието на решението.

38. Изразът „незабавно“ произнасяне следва да се разбира като произнасяне без забавяне, т.е. своевременно и възможно най- бързо. Когато делото не е изяснено, какъвто е и настоящия случай поради събиране на други доказателства, то няма 3 как съдът да се произнесе веднага. Така и делото бе разгледано в две заседания, а произнасянето- възможно с най- малкото му забавяне.

39. Проблем на това производство очевидно е, че в контекста на чл.5, т.3 и 4 от КЗПЧОС не може да доведе до незабавно освобождаване на лицето, ако жалбата му е основателна. Това следва от допустимото касационно обжалване, така акта на съда по същество не е окончателен и не виза в сила незабавно.ЗМВР и АПК не дават възможност на този съд да постанови незабавно изпълнение на не влезлият в сила свой въззивен акт.