Решение № 18071 от 25.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18071 гр. С. 25.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседА.е на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110117053 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу Т. Г. А., ЕГН **********, А. Т. Д., ЕГН **********, и М. Т. Г., ЕГН **********, с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца следните суми: сумата от 911,23 евро (с левова равностойност 1782,21лв.) - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 19.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 146,20 евро (с левова равностойност 285,94 лв.) мораторна лихва за период от 15.09.2023 г. до 12.11.2024 г., сумата от 21,14 евро (с левова равностойност 41,34 лв.) - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 19.11.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,17 евро (с левова равностойност 10,12 лв.) - мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 12.11.2024 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение, всички претендирА. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С. ж. к. „В.“, бл. 621, вх. А, ет. 7, ап. 20, с абонатен № 197898, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 69159/2024 г. по описа на СРС, 48 състав. Сумите се претендират в условията на разделна отговорност при квоти: 4/6 части за Т. А. и по 1/6 части за А. Д. и М. Г..

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответниците в качеството им на съсобственици на процесния имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без 1 да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответниците топлинна енергия, като съответно те не са заплатили дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят вземА.ята, а като не са сторили това, ответниците са изпаднали в забава, поради което дължат и обезщетение за забава върху главницата в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „ТС” ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т. Г. А., с който оспорва исковете по основА.е. Изрично заявява, че не оспорва размера на исковете.

Оспорва да има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот, респективно, че е собственик или носител на вещно право на ползване върху имота при посочените в исковата молба квоти на съсобственост. По отношение на цената на услугата за дялово разпределение счита, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира това вземане, тъй като услугата е извършена от трето лице. Оспорва да е поставен в забава за заплащане на главниците, с доводи, че ищецът не е отправял покана до ответника за плащането им. Във възражението по чл. 414 ГПК възразява за погасяване на вземА.ята по давност. Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника М. Т. Г., с който оспорва исковете по основА.е и размер. Оспорва да има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот, респективно, че е собственик или носител на вещно право на ползване върху имота при посочените в исковата молба квоти на съсобственост.

Оспорва да е приела наследството на своя наследодател. Счита исковата претенция за неоснователна и недоказана предвид липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената ТЕ и постановените решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, II отделение, потвърдено с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, 5-членен състав. Твърди, че сумите за топлинна енергия, начислени служебно са недължими. Счита, че Общите условия на ищеца не я обвързват, оспорва изправността на уредите за дялово разпределение. Счита, че със суми за връщане от ищеца са били прихванати стари задължения/извън процесния период. Оспорва исковете за лихва, като оспорва да е изпаднала в забава за заплащане на процесните вземА.я с доводи, че ищецът не е представил доказателства относно датата на публикуване на фактурите в сайта на дружеството. Оспорва претенцията за дялово разпределение с доводи, че услугата се извършва от трето лице и ищецът няма право да получава възнаграждение за нея. Във възражението по чл. 414 ГПК възразява за погасяване на вземА.ята по давност. Моли за 2 отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Т. Д., с който оспорва исковете по основА.е и размер. Оспорва да има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния имот. Оспорва да е приела наследството на своя наследодател. Счита исковата претенция за неоснователна и недоказана предвид липсата на валидно действаща формула за изчисление на потребената ТЕ и постановените решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. д. № 746/2021 г. по описа на ВАС, II отделение, потвърдено с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм. д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, 5-членен състав.

Твърди, че сумите за топлинна енергия, начислени служебно са недължими. Оспорва исковете за лихва, като оспорва да е изпаднала в забава за заплащане на процесните вземА.я с доводи, че ищецът не е представил доказателства относно датата на публикуване на фактурите в сайта на дружеството. Оспорва претенцията за дялово разпределение с доводи, че услугата се извършва от трето лице и ищецът няма право да получава възнаграждение за нея. Във възражението по чл. 414 ГПК възразява за погасяване на вземА.ята по давност.

Моли за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноски.

Третото лице – помагач „ТС“ ЕООД с молба от 19.06.2026 г. изразява становище за основателност на предявените искове.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на стрА.те, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК са постъпили възражения от длъжниците. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземА.ята, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Исковете са предявени в размерите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основА.е чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответниците въз основа на твърдяното право на собственост върху имота при посочените в исковата молба квоти в съсобствеността, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирА.я размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия, и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в полза на ищеца в претендирА.я размер.

По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основА.е чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответниците в 3 забава.

По възражението за давност в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи спиране и/или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат възраженията си, евентуално че са погасили претендирА.те вземА.я.

Спорно по делото на първо място е обстоятелството дали ответниците имат качеството на клиенти на топлинна енергия, доставяна до процесния имот за процесния период, по отношение на което съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя 4 при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на огрА.ченото вещно право на ползване са подразбирА.те клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирА. одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрА.е на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия. Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен (при постигане на съгласие относно същественото съдържА.е на договора), така и презюмиран (сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване), като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина (изричен или презюмиран), преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период от значение е обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия (изричен или презюмиран).