Решение № 15244 от 30.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15244 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско дело № 20261110108446 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по искова молба на Ц. И. Ч. срещу *********************. Ищецът твърди, че на 21.12.2021 г. сключил с ответника договор за кредит №********* за сумата от 306,78 евро/ 600 лв.

Ищецът твърди, че трябвало да заплати и такса „Бързо разглеждане” в размер от 126,84 лева /64,85 евро/.

Ищецът твърди нищожност на клаузите за дължимост на таксата на осн. чл.26, ал. 4 ЗЗД, поради противоречието им с нормите на чл. 10а, ал. 2, чл. 19, ал. 5 ЗПК и иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД предложение трето ЗЗД вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД за прогласяване недействителност на чл.9, ал. 1 от договора поради противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Освен това твърди, че посоченото възнаграждение представлява печалба на кредитора и заобикаля императивно изискване по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Ето защо, счита, че таксата противоречи на закона, евентуално противоречи на добрите нрави.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който оспорва предявените искове. Признава, че между страните е сключен договор за кредит със соченото съдържание, но счита, че клаузата на чл. 9, ал. 1 не противоречи на добрите нрави, нито на закона. Посочва, че допълнителните действия, за които са начислени таксите, са включени по 1 желание на ищеца. Този разход не следва да се включи като част от ГПР.

Съобразно изложеното моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове:

Установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл.

19, ал. 5 ЗПК и чл. 10а, ал. 2 ЗПК и чл. 143, ал. 1 ЗПК на клаузата за дължимост на такса по чл. 9, ал.1 от договора. За уважаване на предявените искове тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, които противоречат на императивни материалноправни разпоредби, евентуално на добрите нрави. В тежест на ответника е да докаже наличие на валидно обвързващи страните договорни клаузи.

Между страните е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, а и се установява от събраните по делото доказателства, че на 21.12.2021 г. е сключен Договор за кредит № *********, по силата на който ответникът е отпуснал на ищеца сумата от 600 лв./306.78 евро/ при фиксиран ГЛП в размер на 26,93 %, ГПР в размер на 30,94 % и 6-месечен срок за погасяването й.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора при кандидатстването си за кредит, кредитоискателят изрично е заявил желание за услугата „Бързо разглеждане“ по кредита в размер на 126,84 лева и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план , по кредита , заложен в настоящия договор.

В ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Възможно е уговарянето само на клаузи за такси, свързани с допълнителни услуги по договора - чл. 10а, ал. 1 ЗПК, какъвто характер процесната услуга нямат. Съдът счита, че чрез уговорката за такса за „Бързо разглеждане“ в случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно отпускане на заема и неговото администриране. Таксата за бързо разглеждане , уговорена по потребителския 2 кредит попада в забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, доколкото е свързана с усвояването на сумата от потребителя, респективно е свързана с основното задължение на заявителя по договора, да предостави заемната сума. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита, поради което уговорката за такса за „Бързо разглеждане“ противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

Освен това, таксите, начислени за бързо разглеждане са разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, в който смисъл е и съдебната практика – така задължителните указания на СЕС дадени с Решение на Съда от 21.04.2016 година, по дело C-377/14. Всъщност тези такси представляват възнаграждение за извършена от кредитора конкретна дейност или услуга, оскъпяват кредита и са част от общия разход по кредита за потребителя, дефиниран легално в § 1, т. 1 ДР ЗПК, поради което подлежат на включване в ГПР. В случая ГПР не включва разходите за допълнителни такси за „Бързо разглеждане“, начислени от страна на Кредитора. В светлината на гореизложеното съдът приема, че клаузата за бързо разглеждане е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата и задълженията между страните, поради което обсъжданата клауза от договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на чл. 143 ЗЗП.

Ето защо, предявеният главен иск за нищожност е основателен.

По разноските:

Ищецът претендира заплащане на 40,90 евро – държавна такса, и адвокатско възнаграждение , платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие в размер на 245 евро с ДДС. Възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Съгласно решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер.

Нормите от наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора, материалния интерес, вида и 3 количеството на извършената работа и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от 21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д.

№ 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/ Ето защо, като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, исковете са типизирани предвид броя дела, заведени в СРС с такъв предмет (включително между същите страни гр.д. № 43738/2025 г. на СРС, гр.д. № 45187/2025 г. на СРС), срочното разглеждане на делото без участие на процесуални представители на страните, определеното адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК в размер на 150 евро с вкл. ДДС.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА по предявения от Ц. И. Ч., ЕГН **********, срещу ответника **********************, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 9, ал. 1 от Договор за кредит № *********/21.12.2021 г., предвиждаща заплащане на такса „Бързо разглеждане“ в размер на 126,84 лева ( 64,85 евро), поради противоречие със закона.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК **********************, ЕИК *********, да заплати на Ц. И. Ч., ЕГН ********** сумата от 190,90 евро (сто и деветдесет евро и 90 евроцента) – разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4