Определение № 11570 от 27.03.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11570 гр. С., 27.03.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20231110108528 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 44739/17.02.2023 г., с която ЗАД „*===*” АД, ЕИК *===* е предявило срещу ЗД „*===*” АД, ЕИК *===*, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, както следва: 1/ иск с правно основание чл. 411, ал. 1, изр. 2 КЗ за сумата от 2051,42 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 23.04.2018 г., около 21:00 часа, в гр. С., на кръстовище на ул. *===* и бул. *===*, по вина на водача на лек автомобил „*===*“, с рег. № *===*, чиято гражданска отговорност е била застрахована при Застрахователно дружество *===* АД, при което са причинени щети по лек автомобил „*===*“, рег. № *===*, застрахован по имуществена застраховка при Застрахователно акционерно дружество *===* АД, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 25.11.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 625,11 лева, представляваща лихва за забава за периода 25.11.2019 г. 25.11.2022 г., за които суми на 01.12.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 64650/2022 г.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, като всички те са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и следва да бъдат допуснати като доказателства по делото.

Следва да бъде допуснато изслушването на съдебна автотехническа 1 експертиза със задачите, формулирани в исковата молба и отговора на исковата молба.

Следва да се приложи за послужване към настоящото дело ч.гр.д. № 64650/2022 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.04.2023 г. от 11:00 часа , за когато да се призоват страните.

ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

Със заявление вх. № 259991/25.11.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ЗД „*===*” АД, ЕИК *===* за суми, както следва: 1/ сумата от 2051,42 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 23.04.2018 г., около 21:00 часа, в гр. С., на кръстовище на ул. *===* и бул. *===*, по вина на водача на лек автомобил „*===*“, с рег. № *===*, чиято гражданска отговорност е била застрахована при Застрахователно дружество *===* АД, при което са причинени щети по лек автомобил „*===*“, рег. № *===*, застрахован по имуществена застраховка при Застрахователно акционерно дружество *===* АД, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 25.11.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 625,11 лева, представляваща лихва за забава за периода 25.11.2019 г. - 25.11.2022 г. На 01.12.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в законоустановения срок. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 19.01.2023 г. Исковата молба е подадена на 17.02.2023 г. /в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско”, а именно на 23.04.2018 г., е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования при него автомобил - лек автомобил „*===*“, рег. № *===*. Поддържа, че след настъпване на застрахователното събитие в ЗАД „*===*” АД, ЕИК *===* е подадено искане за оценка на нанесените вреди на собственика на застрахования автомобил, тъй като към момента на реализиране на процесното ПТП увреденото при последното МПС – лек автомобил „*===*“, рег. № *===* е било застраховано при ищеца по застраховка „Каско“ – застрахователна полица № 0306Х0367643/09.03.2018 г., със срок на застрахователно покритие от 11.03.2018 г. до 10.03.2019 г. Поддържа, че при ищцовото дружество била образувана преписка по щета № 10018030111661, 2 като увреденият автомобил бил прегледан от експерти, описани били щети по същия, нанесени в резултат на процесното ПТП и същите били отстранени за сметка на ищцовото дружество в доверен сервиз на застрахователя. Сочи, че за отстраняване на щетите по увреденото в резултат на процесното ПТП, застраховано при ищеца, последният е заплатил сумата от 4462,52 лева.

Поддържа, че вредите по МПС – лек автомобил „*===*“, рег. № *===*, застрахован при ищцовото дружество, са причинени от водача на лек автомобил „*===*“, с рег. № *===*, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответното дружество. Поддържа, че ответното дружество е поканено да заплати дължимата сума в общ размер от 4477,52 лева, включваща заплатеното застрахователно обезщетение в размер на 4462,52 лева и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, както и че от страна на ответника е извършено частично погасяване по заявената претенция в размер на 2426,10 лева. В тази връзка се сочи, че непогасена останала сумата от 2051,42 лева, която се претендира в настоящото производство, ведно със законната лихва от 25.11.2022 до погасяването. Претендира се и мораторна лихва за периода 25.11.2019 г. – 25.11.2022 г. в размер на 625,11 лева.

Моли, за уважаване на предявения иск и за признаване за установено, че ЗД „*===*” АД, ЕИК *===* дължи в полза на ЗАД „*===*” АД, ЕИК *===* суми, както следва: 1/ сумата от 2051,42 лева, представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС” обезщетение за застрахователно събитие и разноските по определянето му, настъпило на 23.04.2018 г., около 21:00 часа, в гр. С., на кръстовище на ул. *===* и бул. *===*, по вина на водача на лек автомобил „*===*“, с рег. № *===*, чиято гражданска отговорност е била застрахована при Застрахователно дружество *===* АД, при което са причинени щети по лек автомобил „*===*“, рег. № *===*, застрахован по имуществена застраховка при Застрахователно акционерно дружество *===* АД, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от 25.11.2022 г. до окончателното й изплащане; 2/ сумата от 625,11 лева, представляваща лихва за забава за периода 25.11.2019 г. - 25.11.2022 г., за които суми на 01.12.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 64650/2022 г. Претендират се разноски в производството.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК от името на ответника ЗД „*===*” АД, ЕИК *===* е депозиран отговор на исковата молба, с който се излага становище за неоснователност на предявения иск. Изрично се заявява, че не се оспорва основанието на предявените искове, като същите се оспорват само по размер. Ответникът не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на действие, обхващащ датата на реализиране на процесното ПТП /23.04.2018 г./, сключено между ответното дружество и собственика на лек автомобил „*===*“, с рег. № *===*, че на 23.04.2018 г. е реализирано ПТП, при което са причинени щети на лек автомобил „*===*“, рег. № *===*, че щетите са причинени от водач на лек автомобил „*===*“, с рег. № *===*, че към датата на ПТП между ищеца и 3 собственика на увредения при ПТП автомобил е била сключена валидна застраховка „Каско“, както и че ищецът е предявил пред него суброгационна претенция за сумата от 4477,52 лева, по която ответното дружество е погасило сумата от 2426,10 лева. Оспорва се, че ищцовата претенция е завишена по размер, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Посочва се, че отговорността на ответното дружество се съизмерява със сумата от 2426,10 лева, която е заплатена в полза на ищеца извънсъдебно. Поддържа се, че калкулираните от ищцовото дружество цени на труд и резервни части са завишени, респективно, че ищцовото дружество е заплатило на собственика на увредения при процесното ПТП автомобил, застрахователно обезщетение в завишен размер. Предвид горните съображения се сочи, че сумата, платена от ответника по регресната претенция е достатъчна за репариране на вредите, причинени на лек автомобил „*===*“, рег. № *===*, в резултат на процесното ПТП.

Моли, за отхвърляне в цялост на предявените искове. Претендират се разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 411, ал. 1 изр. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

ОБЯВЯВА за безспорно и ненуждаещо се от доказване в производството: че на 23.04.2018 г., около 21:00 часа, в гр. С., на кръстовище на ул. *===* и бул.

*===*, между лек автомобил „*===*“, с рег. № *===*, чиято гражданска отговорност е била застрахована при ЗД „*===*” АД, ЕИК *===* и лек автомобил „*===*“, рег. № *===*, застрахован по имуществена застраховка при ЗАД "*===*" АД, е реализирано ПТП, при което са причинени имуществени щети по лек автомобил „*===*“, рег. № *===*; че щетите са причинени в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил „*===*“, с рег.

№ *===*; че към датата на реализиране на процесното ПТП /23.04.2018 г./ за лек автомобил „*===*“, рег. № *===* е била сключена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 0306Х0367643/09.03.2018 г., със срок на застрахователно покритие от 11.03.2018 г. до 10.03.2019 г.; че към датата на реализиране на процесното ПТП /23.04.2018 г./ гражданската отговорност на водачите на лек автомобил „*===*“, с рег. № *===*, е била застрахована при ответното дружество; че ищецът е заплатил застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско“ в размер на 4462,52 лева; че направените ликвидационни разноски от ищеца по процесната щета са в размер на 15,00 лева; както и че ответникът е погасил, по предявената от ищеца регресна претенция, сумата от 2426,10 лева, в полза на ищцовото дружество.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са 4 общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

В тежест на ищеца е да установи следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

ІІІ. По доказателствата: