Определение № 531 от 31.07.2025, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 427/2025
- Вид
- Определение № 531
- Подписан
- 31.07.2025
- В сила
- 31.07.2025
- Състав
- Мария Кръстева Маринова, Юлия Русева Бажлекова, Росица Славчова Станчева
Цитирани разпоредби
- чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.276 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.537, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.49, ал.1 · Закон за наследството
- чл.51 · Закон за наследството
- чл.51, ал.1 · Закон за наследството
- чл.51, ал.2 · Закон за наследството
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 531 гр. Варна, 31.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мария Кр. Маринова
Членове:
Юлия Р. Бажлекова
Росица Сл. Станчева като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20253000500427 по описа за 2025 година за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК. Образувано е по частна жалба на А. О. М. срещу определение № 2410/26.05.2025 г. на ОС – Варна, постановено по в. ч. гр. д. № 978/2025г., с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу решение № 253/22.01.2025г. постановено по гр. д. № 4090/2024г. по описа на ВРС, с което е постановено вписване в особената книга по чл.49, ал.1 ЗН, водена при ВРС, че жалбоподателката в качеството й на наследник на починалата на 28.07.2024г. Л.С.З. е загубила правото да приеме оставеното от починалата наследство, поради липса на изразена в дадения й срок пред съда воля на основание чл.51, ал.2 ЗН.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането за отмяна на определението е обосновано доводи и съображения, че ВОС неправилно е приел, че решението на ВРС не подлежи на инстанционен контрол, както и че на обжалване подлежи само отказ да се постанови искания акт в охранително производство. Отправеното до настоящата инстанция искане е за отмяна на обжалваното определение, като делото се върне на ОС Варна за разглеждане частната жалба по същество.
В срока по чл.276 ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „Банка ДСК“АД.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване преграждащ съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
По същество настоящият състав на АпС – Варна намира същата за неоснователна по следните съображения:
Производството по в.ч.гр.д. № 978/2025г. е образувано по подадена от А.
М. жалба срещу решение №253/22.01.2025г. по гр. д. № 14090/2024г. по описа 1 на ВРС, с което въз основа на молба, подадена от „Банка ДСК“ АД по чл.51, ал.1 ЗН за определяне на срок на наследниците на кредитополучателя Л.С.З., в който да заявят дали приемат наследството е постановено да се впише на основание чл.51, ал.2, вр. чл.49, ал.1 ЗН в особената книга при РС Варна, че А.
О. М. е загубила правото да приеме наследството на Л.С.З.. С постановеното определение № 2410/26.05.2025г. по в. ч. гр. д. № 978/2025г. ОС – Варна е приел, че жалбата на А. М. е недопустима и същата е оставена без разглеждане, като са изложени съображения, че на основание чл.537, ал.1 ГПК позитивния охранителен акт по реда на чл.51, ал.2 ЗН, какъвто в случая е налице, не подлежи на обжалване.
Настоящият съдебен състав намира за правилен и законосъобразен направеният с обжалваното пред настоящата инстанция определение извод за недопустимост на жалбата срещу постановеното решение по чл.51, ал.2 ЗН. В случая се касае за уважено искане в рамките на охранително производство, което не подлежи на обжалване на основание чл.537, ал.1 ГПК.
На съда е служебно известно, че е налице висящо ТД №4/2024г. на ОСГК относно спорния по делото въпрос, а именно дали постановените от районния съд актове по чл.51 ЗН подлежат на обжалване или не. Към настоящия момент не е обявено решение по посоченото тълкувателно дело, но няма и законови основания настоящото производство да се спре до постановяване на решението по ТД №4/2024г. на ОСГК на ВКС.
Съставът на Апелативен съд Варна споделя виждането на окръжния съд, намиращо израз и във формирана съдебна практика на ВКС /определение № 1152/17.05.2023г. на ВКС по ч. гр. д. № 1569/2023г., І г. о., определение № 184/02.11.2017г. на ВКС по ч. гр. д. № 3684/2017г. ІІ г. о., определение № 114/11.09.2018г. по гр. д. № 3081/2018г. на
ІІ г. о.; определение
№60167/21.10.2021г. па ВКС по гр. д. № 3133/2021г., І г.о./ че актовете по чл.51 ЗН не подлежат на обжалване, тъй като се издават в рамките на охранително производство / Глава 49 на част шеста от ГПК/. Съгласно нормата на чл.537, ал.1 ГПК, когато с решението по молбата за издаване на искания акт, бъде уважено направеното искане от молителя, то това решение не подлежи на обжалване. В настоящият случай молителят в охранителното производство е бил „Банка ДСК“ АД и нейното искане е било удовлетворено, поради което и решението на ВРС не подлежи на обжалване нито по реда на чл.258 и сл. от ГПК, нито по реда на чл.274 от ГПК.
Постановеното по реда на чл.51 ЗН решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, като ако разпореденото с него вписване засяга правата на жалбоподателката като наследник, който не е заявил дали приема или се отказва от наследството, то съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК породеният от това спор следва да бъде разрешен по исков ред. Пътят на защита на засегнатите от акта в охранителното производство лица, съгласно утвърдената съдебна практика е чрез иск за установяване на нищожност на вписания по реда на чл.51 ЗН отказ, който може да се предяви срещу всяко лице, което му го противопоставя.
Ето защо като е оставил без разглеждане жалбата срещу решение № 253/22.01.2025г. постановено по гр. д. № 14090/2024г. на ВРС, ОС – Варна е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
2
Водим от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2410/26.05.2025г. на ОС – Варна, постановено по в.ч.гр.д. № 978/2025г., с което е оставена без разглеждане жалбата на А. О. М. срещу решение № 253/22.01.2025г. постановено по гр.д.
№ 14090/2024г. на РС Варна.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3