Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 50 от 03.02.2026, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 2266/2025
Вид
Решение № 50
Подписан
03.02.2026
В сила
28.04.2026
Състав
Валентина Любенова Тонева

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 40, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 61, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 261, ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 261, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.2, ал.1, т.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92, ал. 1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92, ал. 2 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 92, ал. 4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл. 37, ал.1 · Закон за правната помощ
  • чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 320 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Шумен, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Н ), в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валентина Люб. Тонева при участието на секретаря Й.Р.К. като разгледа докладваното от Валентина Люб. Тонева Административно наказателно дело № 20253630202266 по описа за 2025 година

Настоящото производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 853914-F841751/06.10.2025 г. на Директора на Офис / дирекция/ за обслужване – Шумен в ТД на НАП гр. Варна, оправомощен със заповед на изпълнителен директор на НАП за упълномощаване на АНО № З-ЦУ-30-875 от 23.06.2025г., с което на „А. СТРОЙ 08“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ****************** представлявано от К.А.И., ЕГН **********, на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/, е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.

Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно, като излага съображения и за приложение на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание представляващият дружеството – жалбоподател, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата си, представя писмени доказателства.

За административно-наказващия орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН, в съдебно заседание не се явява представител. Процесуалният представител на административно-наказващ орган депозира писмена молба, с която оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Дружеството – жалбоподател „А. СТРОЙ 08“ ЕООД, ЕИК *********, има седалище и адрес на управление в гр. Шумен, *************** и се представлява от К.А.И. , ЕГН **********.

На 21.07.2025 г. в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, при извършена проверка по повод информация за лица, които не са подали ГДД, длъжностното лице Ж.К.Д. – старши инспектор по приходите в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, констатирала, че дружеството – жалбоподател не е изпълнило задължението си да подаде в Териториалната дирекция на НАП – Варна, офис Шумен Годишна данъчна декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за 1 финансовата 2024 г. в срока по ал.2 т.е. до 30.06.2025 г.

В тази връзка, до дружеството била изпратена покана по ел. път и покана чрез лицензиран пощенски оператор изх. № 55-27-2581/21.07.2025 г., с която е поканен представител на дружеството да се яви в седемдневен срок в ТД на НАП – Варна, офис Шумен, за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поканата била връчена на 24.07.2025г. лично на представляващия / стр.14/ .

В посочения срок представител на дружеството не се е явил за съставяне на акт.

На дружеството - жалбоподател на 19.08.2025 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение сер. АN, № F841751, в който е посочено, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в отсъствие на управител или друг представител на дружеството – жалбоподател при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

Актът за установяване на административно нарушение е бил връчен на представител на дружеството-жалбоподател на 23.09.2025г., като представляващият дружеството го подписал с отразяване, че „ЕООД А. строй 08“ не е извършвало търговска дейност. Моля да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН“

Впоследствие не се е възползвал от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани допълнителни писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка е издадено наказателно постановление № 853914F841751/06.10.2025 г. на Директора на Офис /дирекция/ за обслужване – Шумен в ТД на НАП гр. Варна, оправомощен със заповед на изпълнителен директор на НАП за упълномощаване на АНО № З-ЦУ-30-875 от 23.06.2025г. с което на „А. СТРОЙ 08“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, *************** представлявано от К.А.И. , ЕГН ********** на основание чл. 261, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 500 /петстотин/ лева за нарушение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО.

Фактическата обстановка се установява от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, от разпита в съдебно заседание на актосъставителя, както и от присъединените на основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на посочения свидетел следва да се кредитират като последователни, безпротиворечиви и логични, като се потвърждават от останалите събрани доказателства, а и липсват основания за съмнения в тяхната достоверност.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, съгласно приложената заповед на Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите.

В хода на административно - наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената материално - правна норма, поради това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили по какъвто и да е начин правото на защита на нарушителя.

Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, да подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Срокът за изпълнение на посоченото задължение е определен във чл. 92 ал.2 от ЗКПО , а именно годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.

Според чл.2, ал.1, т.1 от ЗКПО данъчно задължени лица са местните юридически лица и следователно като юридическо лице със седалище в гр. Шумен, „А. СТРОЙ 08“

ЕООД, ЕИК *********, се явява данъчно задължено лице, което е било натоварено със задължението по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО.

Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от страна на представителя на дружеството - жалбоподател, че годишната данъчната декларация по чл. 92, ал. 1 от ЗКПО за финансовата 2024 г. не е била подадена в установения за това срок – до 30.06.2025 г.

Следователно от изложеното се налага извода, че дружеството, като не е изпълнило задължението си в посочения по-горе срок и на посочената в АУАН дата -01.07.2025 г., е осъществило от обективна страна състава на нарушението по чл. 92, ал.2 от ЗКПО.

Представени са доказателства –свидетелство за регистрация на МПС - личен автомобил, платежни ведомости за октомври 2024г.- 2 бр. и декември 2024г., с твърдение, че трудовите възнаграждения са неизплатени, Епикриза изд. 21.12.2023г. за проведено 2 лечение в периода от 18.12.2024г. до 21.12.2024г. в МБАЛ Шумен, Експертно решение № 92002/24.08.2023г., в което е отразена 100% неработоспособност /за срок от 3 години/и посочена водеща диагноза: Неинсулинозависим захарен диабет с множество усложнения.

В това производство съдът следва да провери законността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен законът както процесуалния, така и материалният, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие, съдът констатира, че АУАН и НП са съставени от надлежни органи в кръга на правомощията им, в предвидените в ЗАНН давностни срокове и при спазване на процесуалните правила.

Нарушението и точно и ясно описано, правилно е индивидуализирано санкционираното лице, като правната квалификация изцяло съвпада със словесното описание на нарушението.

В чл. 92, ал. 2 от ЗКПО е въведено задължение за всички данъчнозадължени лица, които подлежат на облагане с корпоративен данък, да подадат годишна данъчна декларация за данъчен финансов резултат и дължимия корпоративен данък и че срокът за това е до 30.06. на следващата календарна година. С оглед събраните доказателства, безспорно е установено, че данъчнозадълженото ЮЛ е следвало в срок до 30.06.2025г. да подаде данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2024 г., но не сторило това в указания срок, а и след получаване на поканата.

Нормата на чл. 261, ал.1 от ЗКПО предвижда, че данъчно задължено лице, което не подаде декларация по този закон, не я подаде в срок, не посочи или невярно посочи данни или обстоятелства, водещи до определяне на дължимия данък в по-малък размер или до неоснователно намаляване, преотстъпване или освобождаване от данък, се наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 3000 лв.

Нарушението е формално по своя характер.

Изпълнителното деяние се състои в бездействие, а именно не подаване в определения от закона срок на ГДД. Установи се с категоричност, че дружеството не е изпълнило законовото си задължение по чл. 92, ал. 2 от ЗКПО. Наложената имуществена санкция е на минималния предвиден в закона размер от 500 лева, /255,65 евро/.

В чл. 92, ал. 4 ЗКПО е предвидена възможност за неподаване на годишна данъчна декларация от данъчно задължени лица, които през съответния данъчен период не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството, но процесният случай не е такъв, видно от показания на актъставителя и приложените справки. Констатираните от актосъставител обстоятелства обаче изключват приложението на текста в конкретната ситуация .

Изложеното също от представителя на дружеството становище за маловажност на нарушението, не се споделя от съда.

Доколкото нарушението е формално по своя характер, липсата на правни последици – липсата на ощетяване на фиска и останалите доводи, визирани в жалбата, не обосновават по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с останалите случаи на нарушения от този вид. Следва да се посочи, че липсват данни ГДД да е подадена.

Не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН.Засегнатият кръг обществени отношения, регулирани от ЗКПО, обусловени от целта на закона, свързана с определянето на годишния размер на данъка, е изведен като специален, под особена закрила и режим. Фискалните правоотношения са особено значими и нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения.Самото деяние накърнява реда и правната сигурност на данъчното документиране, затруднява дейността на органите по приходите и създава усложнения в отношенията на данъчните субекти от една страна, между тях и данъчните органи, от друга.

Процесното нарушение е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с други нарушения от същия вид, което е още един извод за липсата на основания то да бъде квалифицирано като маловажно. Поради горното, според съда, случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Обстоятелството, че нарушението е първо, е релевантно при определяне на размера на наказанието, но не и за преценката дали случаят е маловажен.

Настоящата инстанция приема, че АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение и е наложил на дружеството следващата му се санкция, като определил в минималния предвиден в закона размер – имуществена санкция в размер на 500 лв. Така наложеното наказание, според съда, е законосъобразно и съответно на извършеното нарушение и в пълнота ще постигне целите на адм. наказания, предвидени в нормите на чл.