Решение № 554 от 23.12.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. Русе, 23.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Магардичиян

Членове:

Васил Петков

Катина Кавърова при участието на секретаря Десислава Р. като разгледа докладваното от Катина Кавърова Въззивно гражданско дело № 20254500500800 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД, ЕИК 202339357 срещу Решение №1198 от 25.07.2025г., постановено по гр. д.

№7110/2024г. по описа на Районен съд – Русе , с което РРС отхвърля предявените от „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД срещу П. Д. Р., с ЕГН ********** от гр. Р., установителен иск по реда на чл.422 ГПК за дължимост на сумата 2 400 лв., представляваща задължение по фактура № 25637/10.04.2024 г. за заплатени разходи за обучение за работа на струг Т350 от „Раис“ ООД по договор за обучение от 19.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2024 г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5105/2024 г. по описа на РСРусе, като неоснователни. Със същото решение „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД е осъдено да плати на П. Д. Р. 420 лв. деловодни разноски.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е неправилно и необосновано. Изложени са съображения, че съдът неправилно е приел, че проведеното обучение не е такова за повишаване на квалификацията по смисъла на чл. 234 от КТ. Твърди се, че ответницата е имала диплома за машинен техник, но не е притежавала специфични умения за програмиране, настройка и работа с конкретния високотехнологичен струг и че усвояването на тези умения води до трайно и съществено разширяване на професионалните й компетенции. Сочи се, че съдът неправилно не е ценил показанията на св. Г. Г. в частта, в която свидетелят посочва, че ответницата е 1 обучавана за работа с „програмен продукт“, т.е. придобитите умения са преносими. Поддържа се, че съдът е игнорирал договорната воля на страните, обективирана в договора от 19.06.2022г. Иска се отмяна на обжалваното решение, признаване за установено на вземането в размер на 2 400 лв., представляващо задължение по фактура № 25637/10.04.2024 г. за заплатени разходи за обучение за работа на струг Т350 по договор за обучение от 19.06.2022г., ведно със законната лихва, считано от 10.09.2024г. Претендират се разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263 ГПК въззиваемата П. Д. Р. е подала отговор, в който поддържа, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Русенският окръжен съд намира въззивната жалба за допустима подадена е от заинтересована от обжалването страна, в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

ОС-Русе, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК, постановено е от компетентен съд и произнасянето съответства на предявените искания. Правото на иск е надлежно упражнено, след депозирано в срока по чл. 414 ГПК възражение от ответницата, че не дължи изпълнение по издадена Заповед №2639/12.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу П. Д. Р. за сумата 2400 лв., представляваща задължение по фактура № 25637/10.04.2024 г. за заплатени разходи за обучение за работа на струг Т350 от „Раис“ ООД по договор за обучение от 19.06.2022 г., ведно със законната лихва от 10.09.2024 г. до изплащане на вземането и 552 лв. деловодни разноски.

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 ГПК, с материалноправно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 234 КТ и по чл. 86 ЗЗД.

Между страните е безспорно, че на основание трудов договор №71/20.11.2018 г. са били в трудово правооотношение, по силата на което П. Р. е изпълнявала длъжността „****** *******“ в гр. Русе, производствена база Дунавска индустриална зона „Тегра“.

Не се спори, че на 19.06.2022г. на основание чл.234 от КТ между страните е сключен договор за обучение с предмет: обучаване на служителя от обучителни институции с цел придобиване на знания, умения и квалификация, необходима му за работата при работодателя. Съгласно клаузите на договора ответницата се задължила да остане на работа при ищеца за срок от три години след приключване на обучението и да удостовери участието си в курсовете, както и нивото на постигнатата подготовка с надлежно издаден документ. От договора се установява, че ответницата поела задължение при прекратяване на трудовия си договор преди изтичане на 2 тригодишния срок или при виновно неизпълнение на договора за обучение да възстанови разходите на работодателя си, както и да заплати неустойка в размер на 20%. В договора е предвидено всички съобщения във връзка с него да се извършват в писмен вид или чрез електронна поща. Освен това в раздел V Допълнителни разпоредби, т.4 е посочено, че този договор се явява пълно писмено доказателство за волята на страните по него, а устни дискусии и изложения, направено по време на преговорите по договора не могат да се смятат за условия по него. В т.6 е посочено, че промени по договора могат да се правят само в писмена форма, подписана и подпечатана от всяка от страните.

На 6.10.2022г. страните са сключили и Договор за стипендиантство. По силата на същия „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД, в качеството си на възложител, се съгласява да подпомогне финансово стипендианта П. Р. за успешното провеждане и завършване на обучението й като студент в РУ „Ангел Кънчев“ в специалност „Технологии за машини с ЦПУ“ в магистърска програма с продължителност 3 семестъра, задочна форма на обучение. Финансирането се изразява в заплащането на семестриалните такси на стипендианта в 3-дневен срок след представяне от последния на разходо-оправдателен документ.

Стипендиантът е длъжен да остане на работа при възложителя през срока на обучение, както и пет години след неговото завършване. Ако наруши тези си задължения, възложителят може да претендира връщане на заплатените суми за семестриални такси и наказателна неустойка в размер на 20 % върху тях. С преводно нареждане от 13.10.2024 г. ответницата е заплатила на ищеца сумата от 2700 лв. с основание: „Възстановяване разходи по такси по договор за стипендиантство от 06.10.2022г.

От Договор от 12.11.2021г., сключен между „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД като възложител и „Раис“ ООД, гр.Пазарджик като изпълнител, е видно, че страните са договорили: доставяне, пускане в експлоатация и обучаване за работа на служители на възложителя на стругова машина Т350. Договорената цена за изработка на машината и проведено обучение на един служител на възложителя е 121 000 лв. без ДДС, от която 4000 лв. за обучение. По този договор изпълнителят се е задължил да изработи машината окомплектована в срок до 15.03.2022г., да направи предварително обучение на до двама служители на възложителя на своя територия-част от продажната цена, както и обучение на специалист на територията на възложителя за работа с операторски пулт на машината в рамките на 3 работни дни от приключване на монтажа и инсталацията – за своя сметка. На 23.06.2022г. въпросната машина е била разтоварена в предприятието на ищеца и на 29.06.2022 г. е бил първоначалният й пуск.

От показанията на св. Г. Г. – бивш пряк ръководител на ответницата, се установява, че след монтажа на машината имало проведен инструктаж за няколко часа на един оператор и на П. Р., която била програмист в предприятието. Машината работела с програми и първият път на тридневно обучение във фирма „Райс“ в гр. Пазарджик ходили двама души - А. А. като оператор и ответницата като програмист. Тогава тя е била командирована там.

След това втори оператор отишъл сам на обучение, но понеже машината за 5-6 3 месеца така и не заработила, трети оператор – П. М. и П. Р. ходили на тримесечно обучение.

Със Заповед №13/10.04.2024г. на управителя на ищцовото дружество, връчена на П. Р. на същата дата, трудовото й правоотношение е прекратено, считано от 11.04.2024г. На 10.04.2024 г. на ответницата е връчена фактура №25637/10.04.2024г. с издател „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД на стойност 2400 лв. с ДДС, в която е посочено, че сумата представлява разходи за обучение за работа на струг Т350.

Първоинстанционното решение е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от РРС.

Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Спорът между страните е фокусиран около това дали сключеният между тях договор от 19.06.2022г. има характер на такъв по чл. 234 КТ и дали във връзка с него за ответницата е възникнало задължение да заплати обучение по фактура №25637/10.04.2024г. с издател „ЕМЦ Дистрибюшън“ ЕООД на стойност 2400 лв. с ДДС, както и дали тази сума в действителност представлява разходи за обучение за работа на струг Т350 от „Раис“ ООД.

Договорът по чл. 234, ал. 1 КТ е самостоятелен вид договор, насочен към повишаване или придобиване на професионална квалификация, като макар да е тясно свързан с трудовото правоотношение, по отношение на изпълнението му и последиците от неизпълнение намират приложение общите правила на облигационното право. Същественото за този вид договор е, че обучението се осъществява извън рамките на обичайния трудов процес по предоставяне на работна сила, а не като част от ежедневното изпълнение на трудовите задължения, както изрично е разяснено в практиката на ВКС, вкл.

Решение № 114 от 27.02.2025 г. по гр. д. № 1734/2024 г., IV г. о. Именно разграничението между служебно необходимо въвеждане, инструктаж или обучение и целенасочено обучение за повишаване на квалификацията по смисъла на чл. 234 КТ е водещо при преценката на настоящия спор.

В този контекст правилно РРС, съобразявайки събраните доказателства и приложимата съдебна практика, е приел, че между страните е бил сключен рамков договор от 19.06.2022 г., който има общ, принципен характер и урежда възможността служителят да бъде обучаван от външни обучителни институции при бъдеща необходимост. Този договор сам по себе си не конкретизира нито предмета на обучение, нито условията при които то да се осъществи, вкл. по-конкретни финансови параметри. Поради това не може да се разглежда като самостоятелен и завършен договор за повишаване на квалификацията по смисъла на чл. 234 КТ. Същевременно тълкуването на клаузите на договора не дава основание за възприемане на теза, че част от поетите чрез него задължения са уговорени в устна форма. Напротив в самия договор е посочено, че той обхваща всички уговорки между страните и че неговите изменения също следва да бъдат в писмена форма.

Единственият конкретен договор, който съдържа всички задължителни елементи по чл. 234 КТ, е договорът за стипендиантство от 06.10.2022 г., по 4 силата на който ответницата следва да проведе и успешно да завърши обучение в Русенски университет „Ангел Кънчев“ по магистърска програма, пряко свързана с професионалната й реализация при работодателя. Именно този договор урежда ясно и недвусмислено правата и задълженията на страните, поемането на разходите за обучение, задължението за продължаване на трудовото правоотношение след завършване на обучението и отговорността при неговото предсрочно прекратяване.

На този фон изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано провеждане на обучение за повишаване на квалификацията по рамковия договор от 19.06.2022г. във връзка с работа на струг Т350 на стойност 2400 лв., е обоснован и съответства на доказателствата по делото. Установява се, че рамковият договор е сключен след доставката на машината, нейното пускане в експлоатация и първоначалното въвеждане в работа, което изключва възможността именно по този договор да е проведено твърдяното обучение.

Липсва и какъвто и да е конкретен договор за обучение на ответницата за работа с програмен продукт, свързан с този струг, който да съдържа минималните законови реквизити по чл. 234, ал. 2 КТ – професия и специалност, място, форма и време на обучението, както и финансови и други условия за периода на обучението.