Решение № 754 от 11.09.2017, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ-131 11.09.2017 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД втори въззивен граждански състав

На: петнадесети ноември две хиляди и шестнадесета година В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА

КРАЛЕВА

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 1603 по описа за 2016 година Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Н.Д. ***, подадена чрез адв.Г.Костадинов., както и въззивна жалба от С.Д.М. и К.Д.М.,***, попадена чрез адв.в.Абаджиева, насочени против решение № 1175/15.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 7925/2013 г. по описа на РС-Бургас в производство по съдебна делба – първа фаза.

С първоинстанционното решение е ОТХВЪРЛЕН иска на Н.Д.М., с правно основание чл.75, ал.2 ЗН, за прогласяване нищожност на Договор за доброволна делба от 15.09.2005 г., вписан в Службата по вписванията при БРС на 16.09.2005 год., сключен между Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г. и С.А.Х., по отношение следните недвижими имоти, находящи се в гр.Созопол: УПИ ІІ-1428, кв.110, с площ от 388 кв.м.; УПИ ХІ-1428, кв.110, с площ от 387 кв.м.;

УПИ ІV-1428, кв.109, с площ от 322 кв.м., и УПИ V-1428, кв.109, с площ от 389 кв.м., както и предявения от същия ищец иск против Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г., С.А.Х., С.Л.Х., М.Л.И., Г.Д.Г., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н., „Алфа Груп Бизнес Консултинг” ЕООД, М.С.Г., ЕГН **********, Н.П.В. и M. А. Ш., А.Д.Т., Д.А.Т., И.Х.Т., И.Н.К., Д.Д.Д.-П., К.Н.П., Н.С.К. и З.Г.Л.-К., за допускане на съдебна делба на следните недвижими имоти: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, адрес – гр.Созопол, м.“Мисаря”; площ – 322 кв.м.; ПОЗЕМЛЕН

ИМОТ с идентификатор № ***, адрес – гр.Созопол, м.“Мисаря”; площ – 389 кв.м.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, адрес – гр.Созопол, м.“Мисаря”; площ –

388 кв.м.; ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № ***, адрес – гр.Созопол, м.“Мисаря”; площ – 386 кв.м., както и на следните петнадесет недвижими имоти, находящи се в сграда № 1, с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, представляващи САМОСТОЯТЕЛНИ ОБЕКТИ В СГРАДА с идентификатори: № ***, жилище, апартамент, с площ от 55.97 кв.м.; №

***, жилище, апартамент, с площ от 63.17 кв.м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 57.22 кв.м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 67.24 кв.м.; №

***, жилище, апартамент, с площ от 35.62 кв.м.; №

***, жилище, апартамент, с площ от 41.69 кв.м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 57.22 кв.м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 67.24 кв.м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 78.96 кв.м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 57.11 кв.м.; №

***, жилище, апартамент, с площ от 67.11 кв.м.; №

***, жилище, апартамент, с площ от 70.34 кв.м.; №

***, жилище, апартамент, с площ от 57.48 кв.м.; №

***, жилище, апартамент, с площ от 67.09 кв.м., и №

***, жилище, апартамент, с площ от 67.09 кв.м.

Със същото решение на БРС е ОТХВЪРЛЕН и иска на главно встъпилите по делото лица С.Д.М. и К.Д.М., с правно основание чл.75, ал.2 ЗН, за прогласяване нищожността на договора за доброволна делба от 15.09.2005 год., вписан в Службата по вписванията при БРС на 16.09.2005 год., сключен между Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г. и С.А.Х., по отношение следните недвижими имоти, находящи се в гр.Созопол: УПИ ІІ-1428, кв.110, с площ от 388 кв.м.; УПИ ХІ-1428, кв.110, с площ от 387 кв.м.; УПИ ІV-1428, кв.109, с площ от 322 кв.м. и УПИ V-1428, кв.109, с площ от 389 кв.м., както и предявения от същите лица иск против Н.Д.М., Л.Д.Х., А.Г.Х., Д.Г.Г., С.А.Х., С.Л.Х., М.Л.И., Г.Д.Г., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н., „Алфа Груп Бизнес Консултинг” ЕООД, М.С.Г., Н.П.В. и M.

А. Ш., А.Д.Т., Д.А.Т., И.Х.Т., И.Н.К., Д.Д.Д.-П., К.Н.П.,

Н.С.К. и З.Г.Л.-К., за допускане на съдебна делба на следните петнадесет недвижими имоти, находящи се в сграда № 1 с идентификатор № ***, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, представляващи САМОСТОЯТЕЛНИ ОБЕКТИ В СТРАДА с идентификатори – № ***, жилище, апартамент, с площ от 55.97 кв.м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 63.17 кв.м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 57.22 кв. м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 67.24 кв.м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 35.62 кв.м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 41.69 кв.м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 57.22 кв.м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 67.24 кв.м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 78.96 кв.м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 57.11 кв.м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 67.11 кв.м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 70.34 кв.м.; № ***, жилище, апартамент, с площ от 57.48 кв.м.; №

***, жилище, апартамент, с площ 67.09 кв.м., и №

***, жилище, апартамент, с площ от 67.09 кв.м.

С атакуваното първоинстанционно решение е разпределена и отговорността за разноските с оглед изхода на делото, като в тежест на ищеца и на главно встъпилите лица са възложени разноските, направени от ответните страни.

С въззивната жалба на Н.Д.М. се моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила. Навеждат се оплаквания, че съдът неправилно е отхвърлил всички искове, приемайки, че ищецът не е съсобственик на имотите, защото праводателите му не били съсобственици. В тази връзка се посочва, че районният съд напълно е игнорирал института на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и оповестително-защитното действие на това вписване, не е приложил императивните разпоредби на чл.114, ал.1, б.“б“ и чл.115, ал.2 ЗС и не е обсъдил доводите на ищеца в този смисъл, като въобще не е изложил мотиви относно приложението на цитираните норми на ЗС.

Според въззивника, с обжалваното решение съдът се е опитал да ревизира по недопустим начин влязлото в сила решение № ІІІ-250/06.01.2009 г. по в.гр.д.№ 1028/2007 г. на БОС, като е приел, че с него не е била съобразена волята на страните по договора за доброволна делба от 15.09.2005 г., защото нямало данни този договор да е бил представен в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД. Във въззивната жалба се излагат пространни съображения за основателност на предявените искове за нищожност на доброволната делба и за допускане до съдебна делба на процесните недвижими имоти и самостоятелни обекти, като се моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и решавайки спора по същество да уважи исковите претенции. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

С въззивната жалба на С.Д.М. и К.Д.М. се моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение, като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила.

Въззивниците-главно встъпили страни по делото, считат за неправилен извода на районния съд, че те не са собственици на имотите и на самостоятелните обекти. В тази връзка се излагат съображения за неправилност и необоснованост на съдебното решение, които са идентични с изложените доводи във въззивната жалба на ищеца Н.М. относно правното значение на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД и приложението на чл.114 и чл.115 ЗС. Въззивниците излагат и пространни съображения за основателност на предявените от тях искове за нищожност на доброволната делба и за допускане до съдебна делба на самостоятелните обекти, като се моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение като неправилно и решавайки спора по същество да уважи исковите им претенции. Не се правят нови доказателствени искания.

Претендират се направените съдебно-деловодни разноски пред двете инстанции.

Преписи от въззивните жалби, подадени от Н.М. и от С.М. и К.М. са връчени на насрещните страни по делото.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори от въззиваемите А.Г.Х., С.Л.Х., В.С.Д., В.М.Д., Н.Д.Н., „Алфа Груп Бизнес Консултинг“ ЕООД и М.С.Г., не вземат становище по жалбите.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК са постъпили писмени отговори от Д.Г.Г. и С.А.Х., чрез пълномощника им адв.К., с които въззивната жалба на Н.М. се оспорва като неоснователна, а обжалваното решение се счита за правилно и законосъобразно.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Г.Д.Г., чрез пълномощник адв.Николай Димитров, с който двете въззивни жалби се оспорват като неоснователни, а решението на БРС се счита за правилно и обосновано.

Въззиваемият споделя извода на съда, че към момента на сключване на договора за доброволна делба С. и К. М. не са били собственици на идеални части от имота, а негови собственици са били единствено наследниците на Д. Т.Х. и в тази връзка в доброволната делба са участвали всички съсобственици и същата не е нищожна.

Споделят се и изводите на съда относно значението и действието на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД за конкретния случай. В тази връзка, въззиваемия счита, че не са налице твърдяните от въззивниците пороци, които да определят доброволната делба като нищожна, поради което е настъпил вещно-прехвърлителният й ефект и отделните съделители са станали собственици на самостоятелни УПИ, като последващите прехвърлителни сделки също са валидни и са породили своите последици. Поддържа се възражението, че извършеното от част от сънаследниците разпореждане с идеална част от наследствения имот е недействително по смисъла на чл.76 ЗН. Поддържа се и направеното с писмения отговор възражение за изтекла придобва давност по отношение на закупения от въззиваемия и съпругата му недвижим имот, за доказване на което са били ангажирани гласни доказателства пред първата инстанция. В заключение, моли съда да потвърди решението на районния съд като правилно и законосъобразно. Не се правят нови доказателствени искания.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от И.Х.Т.,

Д.А.Т. и А.Д.Т., И.Н.К., Н.П.В. и M. А. Ш., Н.С.К. и З.Г.Л.-К., Д.Д.Д.-П. и К.Н.П., чрез пълномощника им адв.Николай Кожухаров, с който двете въззивни жалби се оспорват като неоснователни, а решението на БРС се счита за правилно и обосновано. Въззиваемите споделят извода на съда, че към момента на сключване на договора за доброволна делба С.М. не е бил съсобственик в имота, тъй като сключеният предварителен договор не е годен титул за прехвърляне правото на собственост, а такъв се явява конститутивното съдебно решение по чл.19, ал.3 ЗЗД, което в случая е влязло в законна сила на 14.05.2009 г. и има действие за напред. В тази връзка се счита, че в доброволната делба са участвали всички съсобственици и същата не е нищожна.

Споделят се и изводите на съда относно значението и действието на вписването на исковата молба по чл.19, ал.3 ЗЗД за конкретния случай, както и за липсата на твърдяните от въззивниците пороци на доброволната делба.

Според въззиваемите, в случая е налице относителна недействителност по смисъла на чл.76 ЗН спрямо останалите сънаследници на извършената от Д.Г. и С.Х. с предварителния договор сделка с идеални части от имот в наследствената маса, която недействителност може да бъде санирана в случай, че наследствената вещ се падне в дял на сънаследника при делбата. В тази връзка се посочва, че по силата на договора за доброволна делба в дял на Д.Г. и С.Х. са поставени УПИ ІV-1428 и УПИ V-1428 в кв.109, понастоящем представляващи ПИ *** и ПИ *** по КККР на гр.Созопол, поради което ищецът Н.М., респ. главно встъпилите страни се явяват обвързани от доброволната делба и следва да удовлетворят своите претенции от имотите, поставени в дял на техните праводатели, съгласно чл.76 ЗН. Такива възражения за относителна недействителност са редовно заявени по делото от ответниците С.Х. и Н.Н., като се моли съда да ги вземе предвид при решаване на делото. Отделно от това, във въззивната жалба се твърди, че ищецът Н.М. не е легитимиран да иска делба на самостоятелните обекти, притежавани от въззиваемите, тъй като с договора за замяна същият е придобил идеални части от правото на собственост единствено върху поземления имот, но не и върху построената в имота сграда и самостоятелните обекти в нея. В този смисъл, жалбоподателите считат, че след като към момента на договора за замяна сградата и апартаментите в нея са били изградени в груб строеж и са представлявали самостоятелни обекти и в нотариалния акт няма уговорка за изричното им прехвърляне, то по отношение на тези обекти извършената от ищеца сделка със С.М. и К.М. няма вещнопрехвърлителен ефект, поради което доводите на Н.М., че е станал собственик на обектите по приращение са неоснователни. Независимо от горното, въззиваемите считат, че правата както на ищеца, така и на главно встъпилите лица са погасени, като се поддържа заявеното от тях възражение за придобиване на самостоятелните обекти по давност, като добросъвестни владелци на същите в продължение на повече от пет години, присъединявайки и осъществяваното от техния праводател Н.Н. владение върху имота. В заключение, молят въззивния съд да остави без уважение въззивните жалби като неоснователни и да потвърди обжалваното решение. Не се правят нови доказателствени искания. Претендират се направените по делото съдебни разноски.