Решение № 367 от 29.04.2026, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. гр. Хасково, 29.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20245640102858 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността /ЗС/, както и претенция по чл.537 ал.2 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ от Т. Р. С., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.Хасково, бул. „****, адв. З.З. от АК – Хасково, против И. Т. М., ЕГН ********** и Х.-Д. М., род. на **** г. в Германия, гражданин на Федерална република Германия, ЛН № *****, двамата с адрес: гр. Хасково, ул. ****, съдебен адрес: гр. Хасково, ул. „***** адв. В.Л. от АК – Хасково.

Ищецът твърди, че съгласно нотариален акт вх.рег. № 1566 от 04.04.2003 г., акт № 24, том IV, дело № 767/2003 г. на СВ-Хасково, М.С.С., ЕГН **********, починала на ***** г. - общ наследодател на ищеца Т. Р. С. и на първия ответник И. Т. М., притежавал недвижим имот, както следва: 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** по КК и КР на гр. Хасково, находящ се в гр. Хасково с административен адрес: гр. Хасково, ул. ****, целия с площ от 677 кв.м., номер по предходен план 521, кв. 175, парцел V, при съседи: ПИ с идентификатор № ***; ПИ с идентификатор № *** и ПИ с идентификатор № ***, ведно с цялата сграда с идентификатор № 1

***, разположена в ПИ с идентификатор № *** със застроена площ от 92 кв.м., брой етажи 2 с предназначение: жилищна сграда еднофамилна, ведно с 1/2 ид. ч. от сграда с идентификатор № ***, разположена в ПИ с идентификатор № *** със застроена площ от 28 кв.м. на 1 етаж с предназначение: гараж.

Поддържа се в исковата молба, че сградата - гараж с идентификатор № ***, е построена по време на брака, сключен между ищеца Т. Р. С. и наследодателя М.С.С., съгласно отстъпено право на строеж с НА от 18.07.1986 г., № 92, т. III, дело № 886/1986г. на ХРС с общи сили и средства, поради което била в режим на СИО. Приживе с НА с вх. рег. № 3411/08.08.2003 г., акт № 132, том IX, дело № 2100/2003 г. на СВ - Хасково, М.С.С. – съпруга на ищеца, дарила на първия ответник - на дъщеря им И. Т.

С.а /сега с фамилно име М./ 1/4 ид. ч. от поземления имот и по 1/2 ид. части от двуетажната жилищна сграда и гаража.

Ищецът посочва, че след смъртта на съпругата му, другата им дъщеря – С.Т.Я., с две последователни дарения, извършени на 21.12.2023 г. и на 29.04.2024 г. в гр. Хасково дарила притежаваните от нея по наследство от майка й М.С.С., общо 1/12 ид. ч. от ПИ с идентификатор № *** и 1/6 ид.ч. от жилищната сграда с идентификатор № ***. Дарила също на баща си и 1/6 ид.ч. от сградата - гараж с идентификатор № ***, която неправилно била описана в титула за собственост на М.С.С. - НА вх. рег. № 1566/04.04.2003г., акт № 24, том IV, дело № 767/2003г. на СВ - Хасково, като изцяло нейна лична собственост, а не в режим на СИО.

При така направените две дарения в негова полза и наследяване по закон от съпругата си, ищецът поддържа, че бил собственик на общо 1/6 ид.ч., от които 1/12 по дарение и 1/12 по наследство от ПИ с идентификатор № ***, както и на общо 1/3 ид. ч., от които 1/6 ид.ч. по дарение и 1/6 по наследство от жилищна сграда с идентификатор № ***.

Ищецът твърди още, че съгласно чл. 21 ал. 1 СК, бил собственик и на 1/2 ид.ч. от гаража с идентификатор № ***, построен през 1986 г. от него и съпругата му по време на брака помежду им. Междувременно, на 26.04.2024 г. ответницата И. Т. М. се снабдила въз основа на обстоятелствена проверка с НА за собственост на недвижим имот, придобит на основание давностно владение, за следните идеални части от процесните имоти, както следва: 1/4 2 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** и от по 1/2 ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор № *** и от сграда с идентификатор № *** - гараж, съгласно НА с вх. рег. № 2410/26.04.2024 г., дв.вх. рег.

№ 2407, акт № 155, том VII, дело № 1156/2024 г. на СВ -Хасково.

Изложено е в исковата молба, че около 2000 г. съпругата на ищеца заминала за Испания като последният също отишъл да живее там през 2002 г., но редовно двамата си идвали в дома си поне веднъж годишно, а след пенсионирането на ищеца – по 2-3 пъти годишно, като оставал поне за 1 месец. Първоначално живеели на втория етаж, а след като съпругата му прехвърлила 1/2 ид.част от къщата на дъщеря им И. Т. М., предоставили втория етаж на нея, а съпрузите живеели на първия етаж от жилищната сграда, който бил с по-малка площ от втория и бил практически обособен като самостоятелно жилище. Проблеми по отношение собствеността на целия имот нямало до смъртта на М.С.С. през 2023 г. Ищецът поддържал имота, в т.ч. извършвал и текущи ремонти. През периода 01.01.2014 г. - 31.12.2023 г. плащал СОТ за имота. За да се снабди с данъчна оценка, необходима за нотариалната сделка на 21.12.2023 г. между него и дъщеря му С., на 18.12.2023 г. двамата с нея платили съответните данъци и местни такси към Община Хасково, дължими от 2018 г. до момента за техните дялове от имота. Тогава станало ясно, че ответницата И. М. не е плащала данъци за нейния дял от имота и платили и нейните задължения за периода 2018 г. – 2023 г. вкл. През цялото време ответницата И. Т. М. живеела в Германия, където била омъжена за втория ответник Х. Д. М.. Идвала си за по няколко дни годишно в гр.Хасково. Основно през времето, в което двамата ответници пребивавали в България, са се установявали в друг техен имот в с.Шипково, област Ловеч.

Едва през последните 3 години в къщата в гр.Хасково заживял вторият ответник Х. Д. М., заедно с трите им деца. Ответницата И. М. продължавала да работи постоянно в Германия и си идвала от време на време, за да види семейството си.

Проблемите между страните по отношение на имота започнали през м.ноември 2023 г., когато ищецът установил, че ответникът Х. Д. М. е разбил патрона на жилището му. Тъй като той не желаел да си разваля отношенията с него и дъщеря си И., заминал за Испания. През м.декември 2023 г. за Коледа ищецът се прибрал отново в гр.Хасково, заедно с другата си дъщеря С., при което заварили жилището обрано, липсвали много лични вещи и голяма сума 3 пари. Това било направено от ответника Х. Д. М., който след намеса на полицията върнал част от вещите. Тогава същият заявил на ищеца, че трябва да напусне къщата, тъй като няма работа там. Отново се намесила полиция.

На 27.05.2024 г., прибирайки се за пореден път от Испания ищецът установил, че не може да влезе в имота, тъй като патронът на входната врата към двора бил сменен. На гаража бил сложен катинар, въпреки че собственият на ищеца лек автомобил се намирал в него. Много документи също останали в заключеното жилище. Ищецът нямал достъп и до гаража си. Ищецът подал жалба до Районна прокуратура-Хасково, по която била образувана преписка вх. № 2345/2024 г. за престъпление по чл.323 НК. Преписката приключила с отказ да се образува досъдебно производство, но в хода на това производство били събрани писмени доказателства и свидетелски показания, установяващи изложените и в исковата молба факти и обстоятелства.

Ищецът счита, че двамата ответници не са придобили по давност 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** и по 1/2 ид.ч. от жилищната сграда с идентификатор № *** и от сграда с идентификатор № *** - гараж, тъй като към датата на снабдяването на ответницата И. Т. М. с нотариалния акт от 26.04.2024 г., те не е упражнявала владение върху целия имот за период, нахвърлящ определения от чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишен срок. Излага се още, че тя и съпругът й не са изразили намерение да владеят за себе си като свои собствени притежаваните от ищеца идеални части, нито са упражнявали фактическа власт върху целия имот, вкл. жилището на първия етаж и гаража. Едва през м.12.2023 г. ответникът Х. Д.

М. демонстрирал пред ищеца намерението на ответниците да своят имота, опитвайки се да го изгони от къщата. Преди това ищецът не бил уведомяван от който и да е от двамата ответници, че смятат себе си за собственици на целия имот, вкл. и на неговите идеални части. Освен това, ответниците установили владението си върху целия имот по скрит за ищеца начин - чрез разбиване и смяна на ключалката на входната врата към дворното място, при което от 27.05.2024 г. до момента той нямал никакъв достъп до имота, в т.ч.и до жилищната сграда и до гаража, които се владеели от ответниците. По този начин счита, че предпоставките за придобиване по давност съгласно чл.79 ЗС не били налице при издаването на нотариалния акт от 26.04.2024 г.

Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което на основание чл.

4

108 ЗС, да се приеме за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: 1/6 ид. част (1/12 ид.ч. по дарение от С.Т.Я. и 1/12 ид.ч. по наследство от общия наследодател М.С.С.) от поземлен имот с идентификатор № ***, ведно с 1/3 ид.част (1/6 ид.ч. по дарение от С.Т.Я. и 1/6 ид.ч. по наследство от М.С.С.) от сграда с идентификатор № *** и на 1/2 ид.част от сграда с идентификатор № ***, придобит в режим на СИО по време на брака на ищеца с М.С.С., както и да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца владението на гореописаните имоти и на основание чл. 537 ал. 2 ГПК, да бъде отменен издадения по обстоятелствена проверка нотариален акт по отношение на същия недвижим имот - НА № 41, т. II, рег. № 1428, дело № 135 от 26.04.2024г. на пом. нотариус Х.З. при нотариус Н.Т. с рег. № 078 на НК, с вх. рег. № 2410 от 26.04.2024 г., дв. вх. рег. № 2407, акт 155, том VII, дело № 1156/2024 г. на СВ – Хасково.

Претендира се присъждане и на направените по делото разноски, за което е представен списък по чл. 80 ГПК като доводите си относно основателността на иска развива и в писмени бележки.

Двамата ответници оспорват основателността на предявените искове като депозират общ отговор на исковата молба чрез надлежно упълномощен процесуален представител.

Изложено е в отговора, че първия ответник И. Т. М. е собственик на процесния недвижим имот. Така, най- напред, по силата на НА за дарение на недвижим имот от 08.08.2003 г., приживе наследодателкта М.С.С. дарила на дъщеря си И. Т. М. 1/4 ид. ч. от ПИ с идентификатор № ***, заедно с от по 1/2 ид. ч. от построените в поземления имот двуетажна жилищна сграда с идентификатор № *** и гараж с идентификатор № ***. След това, двамата ответници, през 2024 г. станали собственици на целия имот по силата на НА за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание давностно владение от 26.04.2024 г.

Този нотариален акт бил съобразен с извършените завещателни разпореждания от общия наследодател М.С.С. с Нотариално завещание № 346/32.03.2021 г. пред Х.М.Р.П., нотариус от колегията на гр. Валенсия Кралство Испания. Така, страните били съсобственици на процесния имот и всеки един от тях владеел имота според притежаваните от него ид.ч. в 5 съсобствеността. Така ищецът Т. Р. С. обитавал и живеел на първия етаж, заедно с дъщеря си С.Т.Я., а вторият етаж бил предоставен да се обитава и да живеят ответниците. Към момента ответниците И. Т. М. и Х.-Д. М., живеели заедно с трите си деца на втория етаж от двуетажната жилищна сграда като се признава, че И. Т. М. живеела и работела в Германия. За да бъдат изключени всякакви контакти между страните по делото, двата етажа на къщата били разделени със стена/преграда от гипс-картон.

Посочено е в отговора, че на няколко пъти през 2023 г., ищецът без причина започнал да разбива преградата между двата етажа и се опитвал да влезе на втория етаж. Бил предупреден от втория ответник да прекрати действията си по разбиване на поставената преграда между двата етажа, но същият, освен че не прекратил действията, отправил заплахи срещу Х.-Д. М..

При една от тези прояви, ответниците потърсили и съдействие на тел. 112, като по случая била образувана прокурорска преписка, която впоследствие била прекратена. Отделно от това, при престоя си на етажа, ищецът не заплащал изразходваната ел. енергия и вода. Същия многократно бил уведомяван за задълженията си за консумираните ел. енергия и вода на етажа за 2023 г. и за 2024 г., но въпреки това не ги заплащал. Разходите били поети и заплатени от ответниците.