Решение № 292 от 06.07.2021, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно гражданско дело 456/2021
- Вид
- Решение № 292
- Подписан
- 06.07.2021
- В сила
- 06.07.2021
- Състав
- Георги Драгoстинов, Ирена Колева, Любка Милкова
Цитирани разпоредби
- чл.122 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 ал.2 т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.465-чл.472 · Граждански процесуален кодекс
- чл.465-чл.472 · Граждански процесуален кодекс
- чл.465-чл.472 · Граждански процесуален кодекс
- чл.465-чл.472 · Граждански процесуален кодекс
- чл.465-чл.472 · Граждански процесуален кодекс
- чл.465-чл.472 · Граждански процесуален кодекс
- чл.470 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.465-чл.472 · Граждански процесуален кодекс
- чл.465-чл.472 · Граждански процесуален кодекс
- чл.122 ал.3 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.135 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.160 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
- чл.16 ал.1 · Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество
РЕШЕНИЕ
№ 292 гр. Велико Търново , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на втори юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Членове:
Георги Драгoстинов
Ирена Колева
Любка Милкова като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело № 20214100500456 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Д. СЛ. Б. с адрес град В.Т., ул.“И.В.“ № ., чрез пълномощници – адвокат К.П. и адвокат П.Н., срещу действия на ДСИ при Районен съдВелико Търново по изп.дело № 246/2020г., изразяващи се в определяне на КПКОНПИ за пазач на лек автомобил „..“ с рег. № .., рама .., двигател № .., цвят .., с дата на първоначална регистрация 19.02.2009г., върху който е наложен запор на основание издадена в полза на КПКОНПИ обезпечителна заповед по в.ч.гр.дело № 221/2020г. по описа на Апелативен съдВелико Търново. В жалбата се сочи, че обжалваните действия са незаконосъобразни ши неправилни, предприети в противоречие на закона и процесуалните правила и норми, поради което се моли за отмяната им, алтернативно – за определянето на жалбоподателя за пазач на процесния автомобил. Посочва се, че независимо от нормата на чл.160 ал.1 от ЗПКОНПИ, съгласно която имуществото, върху което е наложено обезпечение на основание същия закон, се управлява и пази от Комисията, субсидиарно приложение намират разпоредбите на чл.465-чл.472 от ГПК, поради което пазачът следва да бъде определен с оглед личността му, естеството на вещта, и на мястото, където тя се намира или ще се съхранява. Излагат се оплаквания, че поради естеството на вещта в случая, предаването й за пазене на взискателя би й нанесло непоправими щети, както и че липсва конкретизация на мястото и условията, при които ще бъде съхранявана с оглед осигуряване на нейната цялост и неприкосновеност. Посочва се, че това е единственото МПС, с което разполага жалбоподателя и би го лишило от управлението му. Счита, че при съобразяване разпоредбата на чл.122 ал.3 от ЗПКОНПИ и отчитане на изложените фактори от експлоатационна-гледна точка, икономическа и социална такава, следва вещта да бъде 1 предадена за пазене на ответника по обезпечението, а едва в случай, че поведението му застрашава вещта или той откаже да я пази, да я предаде за съхранение на органите по чл.16 ал.1 от ЗПКОНПИ.
Ответникът по жалбата – КПКОНПИ, ТД-В.Т., ТО-Л., взискател, е подал писмено възражение по жалбата в срока по чл.436 ал.3 ГПК, в което е заел становище за нейната недопустимост, респ. неоснователност. Излага, че обжалваното действие не попада след лимитативно изброените в разпоредбата на чл.435 ал.2 ГПК действия, които може длъжникът да атакува, както и че същите са в съответствие със закона.
Съдебният изпълнител излага мотиви за неоснователност на подадената жалба. Счита, че изпълнителните действия са извършени при спазване на разпоредбите на чл.465-472 от ГПК и специалните разпоредби на чл.122 ал.3 и чл.160 от ЗПКОНПИ.
Съдът, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи, становището на взискателя и данните в изпълнителното дело, намира следното:
Производството по изпълнителното дело е било образувано по молба на КПКОНПИ въз основа на издадена по в.ч.гр.дело № 221/2020г. по описа на ВТАС обезпечителна заповед, с която в нейна полза е било допуснато обезпечение на бъдещи искове по ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от И.С.И. и Д. СЛ. Б., чрез налагане на обезпечителни мерки възбрана и запор, между които и запор на лек автомобил „..“ с рег. № .., рама .., двигател № .., цвят .., с дата на първоначална регистрация 19.02.2009г. Съдебният изпълнител е наложил запор върху посочения автомобил и в хода на производството взискателят е поискал извършването на опис, оценка, изземване и предаване на същия за пазене на КПКОНПИ, на основание чл.122 ал.3 и чл.160 и сл. от ЗПКОНПИ. Последвало искане от ответника по обезпечението да бъде назначен за пазач на автомобила по съображения, идентични с изложените в настоящата жалба и поради липсата на фактически и правни основания на ДСИ за нуждата от предаване на автомобила за пазене на взискателя. Съдебният изпълнител определил за пазач взискателя и насрочил опис, оценка, изземване и предаване на вещта за пазене на Комисията.
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от страна в изпълнителното производство. Същата е подадена срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435 ал.2 т.5 ГПК, доколкото е насочена срещу определянето на КПКОНПИ за пазач на движимата вещ поради неспазване изискванията на чл.470 ГПК, явяващо се трето по смисъла на посочената разпоредба лице /от гл.т. на заявените права в процеса, а не трето на изпълнението лице/, поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане. По същество се явява основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.122 ал.3 от ЗПКОНПИ, по искане на органите по чл. 16, ал. 1 съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене на ответника по обезпечението или на трето лице или изземва вещта и я предава за съхранение на органите по чл. 16, ал. 1. Систематичното тълкуване на препращащата разпоредба на чл.135 от ЗПКОНПИ води до извода, че същата е приложима в производството по допускане на обезпечение и налагане на обезпечителни мерки. Поради това за неуредените в специалния закон – раздел I, глава дванадесета, въпроси се прилагат разпоредбите на ГПК, включително в случая редът за извършване описа, оценката и пазенето на движима вещ /чл.465-чл.472 ГПК/, поради липса на изрична уредба в специалния закон - раздел „Обезпечителни мерки“. В този ред, в разпоредбата на чл.470 ГПК законодателят е предвидил, че по правило описаната вещ се предава за пазене на длъжника, като само в случай, че същият откаже да я приеме за пазене, или съдебният изпълнител прецени според конкретните обстоятелства по изпълнителното дело, че той е неподходящ, назначава за пазач 2 взискателя или трето за изпълнителното дело лице. При определяне на това кое лице да бъде назначено като пазач, в случай, че длъжникът откаже да пази вещите, не се яви на описа или е неподходящ в конкретния случай, съдебният изпълнител следва да извърши преценката по чл.470 ал.3 ГПК, като избере пазач с оглед на личността му, естеството на вещта и на мястото, където тя се намира или ще се съхранява. От изложеното следва, че в посочената процесуална разпоредба не е предвидено фигурата на „пазач“ да бъде изпълнявана на първо място и на общо основание от взискателя. Поради това определянето за пазач на вещта на лице, различно от длъжника, представлява изключение от общия принцип за предаване на вещта за пазене на длъжника и в случая с оглед ясно и изрично заявеното желание от страна на ответника по обезпечението да пази автомобила и липсата на каквито да било данни и твърдения, че същият не стопанисва добре вещта /наличие на такива по делото в обратен смисъл с оглед представените застрахователни полици/, то така извършеното от съдебния изпълнител действие се явява незаконосъобразно. С оглед систематичното място на разпоредбата на чл.160 ЗПКОНПИ – след препращата разпоредба на чл.135, то първата не намира приложение в настоящия казус.
Съдът не дължи произнасяне по направеното с жалбата искане за спиране на изпълнителните действия до приключване на настоящото производство, тъй като специфичната обезпечителна мярка спиране на изпълнението по чл.438 ГПК има временно действие - до разрешаване с окончателен съдебен акт на поставения спор с жалбата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д. СЛ. Б. с адрес град В.Т., ул.“И.В.“ № ., чрез пълномощници – адвокат К.П. и адвокат П.Н., действия на ДСИ при Районен съд-Велико Търново по изп.дело № 246/2020г., изразяващи се в определяне на КПКОНПИ за пазач на лек автомобил „..“ с рег. № .., рама .., двигател № .., цвят .., с дата на първоначална регистрация 19.02.2009г., върху който е наложен запор на основание издадена в полза на КПКОНПИ обезпечителна заповед по в.ч.гр.дело № 221/2020г. по описа на Апелативен съд-Велико Търново.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3