Решение № 1163 от 27.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1163 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИ П. МИХАЙЛОВАМАРКОВА като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА-МАРКОВА

Административно наказателно дело № 20251110202944 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 24-4332-030364 от 13.12.2024 г., издадено от Г.Вл.Б. – началник група отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на К. С.

К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Недоволен от посоченото наказателно постановление е останал К. С. К., който го обжалва в срок . В жалбата излага съображения против обжалвания акт. Сочи, че наказателното постановление е издадено в противоречие с материалния закон. Излага доводи, че автомобилът не е бил негов, а е собственост на Ал.Н.Ц, ЕГН **********. Сочи, че не е имал знание, че автомобилът е с прекратена регистрация. Моли наказателното постановление да бъде отменено.

В последното съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Сочи, че се е уверил, че автомобилът е с изрядни документи преди да предприеме управлението му, но едва след извършената полицейска проверка е узнал, че е с прекратена регистрация.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, представлява се от пълномощник в лицето на юрк. Кондова, която пледира за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 20.08.2024г., около 02:57 часа, в гр.София, по бул. „Европа“, жалбоподателят К. С. К. управлявал товарен автомобил, „Мередес 312 Д“, с рег. номер *******, собственост на неговия работодател Ал.Н.Ц, ЕГН **********. Заедно с жалбоподателя в автомобила пътувал и свидетелят Ал.Ив.. При проверката, извършена от полицейски служители, сред които и свидетелят К. И., при извършена справка било констатирано, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като не е бил регистриран на името на неговия собственик в срок от два месеца след придобиването му.

След като бил уведомен от полицейските служители за това обстоятелство, в присъствието на свидетеля Ал.Ив. жалбоподателят позвънил на работодателят си по телефона, при което узнал от последния, че действително не е регистрирал автомобила на свое име, тъй като са му били казали, че това не е необходимо, когато МПС се прехвърля между физическо лице и управлявано от него дружество.

Свидетелят К. И. приел, че е налице нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и съставил за него АУАН.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и обжалваното Наказателно постановление (НП) № 24-4332-030364 от 13.12.2024 г., издадено от Г.Вл.Б. – началник група отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на К. С. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Словесното описание на нарушението и възприетата за него правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат по признаци.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Ал.Ив. и на свидетеля К. И., които съдът кредитира като ясни и кореспондиращи с документите по делото, както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити.

При преценка на установените факти и съобразно дадената от административнонаказващия орган правна квалификация на нарушението, съдът счита, че с процесното деяние жалбоподателят е осъществил състав на нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП от обективна страна, но не и от субективана страна.

Цитирраната разпоредба предвижда, че по пътищата за обществено ползване се допуска 2 движение на пътни превозни средства, които са надлежно регистрирани. На санкциониране по административен ред подлежи водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред

Към датата на описаното в наказателното постановление деяние управляваният от жалбоподателя автомобил е бил със служебно прекратена регистрация на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, с което нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е осъществено от обективна страна.

От субективна страна обаче не се установява жалбоподателят да е съзнавал това обстоятелство. Автомобилът му е бил предоставен от друго лице, от което не се доказва да е било съобщено на жалбоподателя за служебно прекратената регистрация на автомобила преди да предприеме управлението му. Тъй като жалбоподателят не е собственик на автомобила, не е съществувало задължение за органите на МВР да го уведомяват за такова прекратяване на регистрацията на автомобила. Не се установява и по друг начин жалбоподателят да е узнал за прекратяването на регистрацията на автомобила. От показанията на свидетеля Ал.Ив. се установява, че жалбоподателят е бил учуден, когато извършилите проверката полицейски служители са го уведомили, че автомобилът е дерегистриран и се е обадил на лицето, което му го е предоставило, за да поиска обяснение за случилото се. По административнонаказателни дела доказателствената тежест е за наказващия орган.

Изложеното изключва субективната страна на нарушението и същото се явява несъставомерно. Това е така, тъй като от субективна страна не се доказва жалбоподателят да е имал знание за фактическите обстоятелства, включени в състава на нарушението, съответно не е доказана вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.

По изложените съображения съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно следва да бъде отменено поради констатираното неправилно приложение на материалния закон.

Ето защо и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 24-4332-030364 от 13.12.2024 г., издадено от Г.Вл.Б. – началник група отдел „Пътна Полиция“ към СДВР, с което на основание чл. 53 от 3

ЗАНН и чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на К. С. К., ЕГН **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4