Определение № 781 от 26.10.2022, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 781 гр. Ловеч, 26.10.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20224300500458 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 и сл. от ГПК

Образувано е по частна жалба вх.№ 3717/04.08.2022г., подадена от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК 175074752, гр. София, бул.

България № 49, бл.53Е, вх. В чрез процесуален представител юрисконсулт Р.

И. против разпореждане № 501/25.07.2022г. по ч. гр. д. № 20224340100500 на РС - Троян, в частта с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу В. Д. Г., ЕГН **********, гр. Троян, ул.

„Захари Зограф“ № 15А за сумата от 183.02 лева, представляваща мораторна лихва, дължима за периода от 06.09.2020г. (дата на забава на длъжника) до 05.04.2022г. (дата на предсрочната изискуемост) по Договор за потребителски кредит № 30042601528 от 17.02.2020г.

В жалбата се излагат доводи, че кредиторът има право на законната лихва върху просроченото плащане, тъй като претендираната мораторна лихва представлява обезщетение за допуснатото от длъжника неизпълнение.

Твърди, че на основание чл.33 ЗПК кредиторът е начислил и претендира обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху просроченото плащане за периода, посочен в заявлението. Твърди, че 1 заявителят е конкретизирал лихвата за забава по период и размер. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане в частта, с която е отхвърлено заявлението за сумата от 183.02 лева, представляваща мораторна лихва и съда да издаде заповед по чл.410 ГПК за тази сума. Претендира разноски – 15.00 лева държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното:

По допустимостта на жалбата

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413, ал.2 вр. чл.410 ГПК) чрез процесуален представител юрисконсулт Р. И., с надлежно учредена представителна власт (л.7 от делото).

Разпореждането е връчено на заявителя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД на 27.09.2022г. ( л.37 от първоинстанционното дело). Съгласно чл.275 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт. Срокът изтича на 03.08.2022г. Жалбата е подадена на 03.08.2022г. по пощата (л.8 от делото), поради което същата е подадена в преклузивния срок по чл.275 ГПК.

Жалбата съдържа всички необходими реквизити по чл.260 ГПК и приложения по чл.261 ГПК. Същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

По основателността на жалбата

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 410 ГПК, подадено от ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД срещу В. Д. Г., ЕГН **********, гр. Троян, ул. „Захари Зограф“ № 15А за сумите от: 1153.06 лева, представляващи остатъчна непогасена предсрочно изискуема главница; 447.09 лева - непогасена договорна лихва (възнаграждение) за периода от 05.04.2021г. до 05.04.2022г. (дата на предсрочна изискуемост); 298.95 лева, представляващи неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 969.96 лева, представляващи неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; 183.03 лева, представляващи лихви за забава от 06.09.2021г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 05.04.2022г. (дата на предсрочната изискуемост); 30.00 2 лева, представляващи Такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, начислени на 20.11.2020г. (изпадане в забава по-голяма от 14 дни); законна лихва в размер на 67.00 лева от 05.04.2022г. (дата на предсрочната изискуемост) до 28.06.2022г. ; законна лихва от дата на подаване на заявлението 28.06.2022г. до окончателно изплащане на вземането.

Претендира и разноски в заповедното производство – държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението е посочено, че на 17.02.2020г. между „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, като кредитодател и В. Д. Г. е сключен Договор за потребителски кредит (ДПК) № 30042601528, която сума била усвоена от кредитополучателя. Договорът бил сключен при общи условия. Страната била поискала и закупила пакет от допълнителни услуги Фаст и Флекси, възнаграждението за които е уговорено в договора и ставало изискуемо с неговото подписване. Това възнаграждение било разсрочено в срока на договора на равни месечни вноски и добавени към месечните вноски за погасяване на кредита. Услугата Фаст била използвана от длъжниците още при сключването на договора. Услугата Флекси предоставяла право за едностранна промяна на погасителния план от страна на длъжниците за целия срок на договорът. Срокът на действие на договора бил 36 месеца, а връщането на заема било уговорено да става на равни месечни вноски на 5 число на месеца. Вноската, включвала главница, договорно възнаграждение и суми по пакета от допълнителни услуги, чиито размер бил 124.52 лева.

Длъжникът направил само 12 погасителни вноски и изпаднал в забава, тъй като не изпълнявал задълженията си по договора. Длъжникът изпаднал в забава с настъпването вноска, която е следвало да плати на 06.09.2020г.

Кредиторът бил направил допълнителни разходи за извънсъдено събиране на вземането, определени в тарифа за таксите на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД. Ето защо на 20.11.202ог. (изпадане в забава по-голяма от 14 дни) са начислени суми за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 30.00 лева.

За периода от изпадане в забава на 06.09.2020г. до обявяване на кредита за предсрочно изискуем 05.04.2022г. длъжникът дължи и лихва за забава, която е в размер на 183.02 лева. Неизплатеното възнаграждение за Фаст било 298.95 лева, а за Флекси – 969.96 лева, а договорната лихва е в размер на 3

447.09 лева, дължима за периода от 05.04.2021г. (която дата не е ясна с какъв факт се свързва) до 05.04.2022г. (дата на предсрочна изискуемост).

За периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва съгласно чл.6 ЗМПДВИППП.

Към заявлението са приложени пълномощно, договор за предоставяне на потребителски кредит, общите условия на договора, погасителния план, анекс към договора, обратна разписка за неполучено съобщение.

С разпореждане № 443/01.07.2022г. РС – Троян е оставил без движение подаденото заявление като е указал на заявителя, че следва да отстрани нередовностите като посочи размера на отпуснатия кредит, да се посочат падежните дати и да посочи дали сумите по пакета от допълнителни услуги и такси са включени във вноските на кредита.

В указания срок е постъпила уточнителна молба, в която се посочва, че са платени 346.94 лева от 1500 лева главница, като неизплатената част е 1153.06, като периодът за който се дължи е от 05.04.2021г. до 05.03.2023г. – вноски от 14 до 31. Сумата се дължи в пълен размер на основание предсрочна изискуемост – 05.04.2022г. ГПР по договора бил 49.02 лева. Погасената част от договорната лихва била в размер на 1077.26 лева, а неплатената 447.09 лева от 05.04.2021г. до 05.04.2022г. Договорното възнаграждение било начислено само върху предоставената главница. Уточнява се услугата Фаст била 450.00 лева, а Флекси 1455.00 лева. От тях били платени 151.05 лева за Фаст и 485.04 лева за Флекси. Оставащите незаплатени възнаграждения за Фаст било 298.95 лева, а за Флекси – 969.96 лева. Договорно възнаграждение за пакета от допълнителни услуги не се дължало. Описва, че услугата Фаст представлява приоритетно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, а Флекси – отлагане на определен брой вноски, намаляване на определен брой вноски, смяна на падежните дати на вноските. Сумата по Фаст и Флекси се дължат за периода от 05.04.2021г. до 05.03.2023г., т.е. от вноска 14 до вноска 31 като сумата се дължи в пълен размер на основание предсрочна изискуемост.

Твърди, че на този етап длъжникът погасил всички задължения по договора в размер на 1542.60 лева. С плащанията си длъжникът погасил част от задълженията си в размер на 1495.29 лева. Приложена е таблица за извършените до момента плащания. Твърди, че последната платена вноска е на 05.03.2021г., която е номер 13. Поради забавата е била начислена и 4 мораторна лихва в размер на 67.00 лева, която е начислена към главницата, договорното възнаграждение, върху Фаст и Флекси като законната лихва върху главницата е 26.93 лева. Твърди, че основание чл.12 от ОУ към договора за потребителски кредит е начислена и мораторна лихва за забава, която е формирана върху главницата, договорното възнаграждение и върху услугите Фаст и Флекси. Посочено е, че такса в размер на 40.00 лева за извънсъдебно събиране на сумите е платена изцяло и не са предмет на настоящото производство

С разпореждане № 501/25.07.2022г. РС – Троян е уважил заявлението за следните суми: 1153.06 лева, представляващи остатъчна непогасена предсрочно изискуема главница ведно със законна лихва от дата на подаване на заявлението 29.06.2022г. до окончателно изплащане на вземането.; 447.09 лева - непогасена договорна лихва (възнаграждение) за периода от 05.04.2021г. до 05.04.2022г. (дата на предсрочна изискуемост); законна лихва в размер на 26.93 лева от 06.09.2020г. до 05.04.2022г.

Съдът е отхвърлил заявлението в частта: 298.95 лева, представляващи неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст; 969.96 лева, представляващи неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси; 183.03 лева, представляващи лихви за забава от 06.09.2021г. - дата на изпадане на длъжника в забава до 05.04.2022г. (дата на предсрочната изискуемост);

С разпореждане № 655/28.09.2022г. съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното разпореждане, като е посочил, че отхвърля заявлението за претендираната законна лихва за горницата от 26.93 лева до пълния претендиран размер на 67.00 лева от 05.04.2022г. (дата на предсрочната изискуемост) до 28.06.2022г.

За да постанови това разпореждане съдът е приел, че пакетът от допълнителни услуги заобикаля закона и тези клаузи противоречат на закона, тъй като се стига до увеличаване на ГПР чрез начисляване на допълнителни суми по услуги, които са изцяло в сферата на престацията по договора. Това противоречало на чл.10а, ал.1 и чл.19, ал.4 ЗПК. След като клаузите противоречат на закона, същите не се дължали. На това основание съдът отхвърлил и претендираната законна лихва върху сумите по Фаст и Флекси и уважил нея само върху главницата. По отношение на мораторната лихва съдът приел, че същото не е надлежно индивидуализирано, тъй като е 5 определена не само върху главницата, но и върху договорното възнаграждение и пакета от допълнителни услуги и съдът не може де прецени колко се дължи като се изключи пакета.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

Обжалваният акт е постановен и подписан от лице, което има качеството на съдия, издаден от в кръга на неговите правомощия въз основа на надлежно развито производство. Ето защо обжалваното разпореждане е валидно.

С оглед получените уточнения, съдът е приел, че заявителят е десезирал съд по отношение на заявлението за таксите за извънсъдебно събиране на вземане, тъй като в уточнителната молба кредиторът посочил, че същите са платени. Затова настоящият състав приема, че издаденото разпореждане е допустимо, поради което следва да се прецени неговата правилност.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.