Решение № 10 от 07.01.2025, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Сандански, 07.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Административно наказателно дело № 20241250200085 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. И. Б., в качеството на управител на „*********“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: обл. Б., общ. С., гр.

С., ул. “С. С.“ № ****, с ЕИК – *******, против Наказателно постановление № 01-2300506/21.11.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, с което на търговеца-жалбоподател, за административно нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, на основание чл.416, ал.5 КТ, вр. чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.

С жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че така издаденото НП, както и съставения АУАН са съставени в нарушение на материалноправните и процесуалноправните норми. Оспорва се фактическата обстановка, като се твърди, че същата е непълна и не отразява изцяло фактическите обстоятелства, които счита, че се явяват необосновани и не отговарят на 1 действителното фактическо положение. Твърди се също, че липсват данни и доказателства, че Б. И. С. е работил в условията на йерархическа подчиненост, при установен трудов ред и трудова дисциплина. Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното НП изцяло като незаконосъобразно и неправилно или алтернативно да го измени, като се намали размерът на наложената имуществена санкция до минималния, предвиден в КТ размер.

В съдебно заседание – за дружеството-жалбоподател, редовно призовано – се явява процесуален представител, който поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

За административно-наказващият орган – Дирекция „Инспекция по труда” - Благоевград, редовно призована – се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. В хода на делото по същество пледира издаденото НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Районна прокуратура – Благоевград, ТО - Сандански, редовно и своевременно призована, не ангажира свой представител по делото и становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

От доказателствата по делото – писмени и гласни, безспорно се установи, че при извършена проверка на 18.08.2023г. около 21.00 часа по работни места относно спазване разпоредбите на трудовото законодателство в обект: механа „*******“, находящ се в обл. Б., общ. С., гр. С., ул. “С.С.“ № *****, експлоатиран от „******* ЕООД, е констатирано да работи лицето Б. И. С., ЕГН – **********. Описаната констатация се потвърждава от попълнената в хода на проверката по работни места декларация от Б. С., в която същият удостоверява извършване на трудова дейност от него с определено работно място, в изпълнение на трудова дейност „Готвач“, с определено работно време с продължителност от 18.00 ч. до 22.00 ч., с почивни дни „2“, и „сключих трудов договор“ – поставена отметка „Не“, като начална дата на започване на работа в предприятието е отразено – „от 2 дни“. След приключване на проверката по работни места, дружеството е призовано по реда на чл.45, ал. 1 от АПК за извършване на проверка по документи в Д “ИТ“ – Благоевград, с Призовка изх. № 23076465/21.08.2023 година.

Изисканата с горепосочената Призовка вътрешно-фирмена документация 2 на търговеца е представена в Д "ИТ" - гр. Благоевград на 07.09.2023 година.

Относно правоотношението с Б. И. С. не е представен писмен трудов договор за извършваната от него работа, нито са направени възражения в смисъл, че такъв съществува, считано от 18.08.2023 година.

На 27.09.2023 г. е извършена служебна справка в регистъра на трудовите договори на ТД на НАП от Информационната система на ИА "ГИТ", от която е установено, че „*******" ЕООД не е подал уведомление по чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на сключен писмен трудов с Б. И. С. от 18.08.2023 година. От извършените при проверките констатации е установено, че на 18.08.2023 г. лицето Б. И. С. е полагало труд на работна площадка, осигурена от „*******" ЕООД, в определено от търговеца работно време, съобразно създадена от него организация на работа, под негов контрол, с негови средства и материали, като рискът от извършваната работа е за дружеството. Поради това са налице условия за съществуване на трудово правоотношение и е следвало за предоставяната от Б. И. С. работна сила, с него да бъде сключен трудов договор в писмена форма, по силата на който горепосочените страни да уредят правоотношенията между тях като трудови. В тази връзка за предоставяната от Б. И. С. работна сила в нарушение на разпоредбата на чл.1, ал.2 от Кодекса на труда е обявено трудово правоотношение между „*******" ЕООД и Б. И. С. с Постановление с Изх. №23084458/27.09.2023г.

С оглед на гореизложеното, АНО е приел, че „ *******" ЕООД, в качеството си на „работодател“ е извършил нарушение на трудовото законодателство, като на 18.08.2023г. не е сключил писмен трудов договор с Б.

И. С. за предоставяната от него работна сила в експлоатирания от търговеца обект – Механа „*******“, находящ се в гр. С., общ. С., ул. „С. С.“ № ****.

На 27.09.2023г. актосъставител Л. А. Д., в присъствието на свидетелите С. Н. С. и В. К. Н., съставил АУАН /л.14 от делото/ - за извършено адм.нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ. Същият е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството, предявен и подписан с възражения.

Въз основа на така съставения акт за нарушение, на 21.11.2023г. било издадено и атакуваното НП № 01-2300506/21.11.2023г. /л.7 от делото/ от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Благоевград, което било връчено при отказ от управителя на дружеството, с подпис на свидетели по 3 отказа С. С. и В. Н. на 05.01.2024г./л.8 от делото/.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на свидетелите Л. А. Д., С. Н. С., Б. И. С., В. К. Н., Б. Г. И. и С. С.

Балтова, както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните актосъставител – св. Д. и свидетелите С., Н. и Б. И. – извършили проверката. Техните показания взаимно се допълват, не си противоречат и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. Показанията на посочените свидетели се подкрепят и тези на свид.С., който свидетелства относно факти във връзка с извършената проверка и попълнената от него декларация.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съдът намира жалбата за подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН и разгледана по същество, същата е процесуално допустима и е неоснователна по следните съображения:

При служебната проверка съдът установи, че АУАН е съставен от компетентно лице по смисъла на чл. 416, ал.1 от КТ, вр чл. 37, ал.1,б.”б” от ЗАНН, като същият съдържа всички необходими по чл.42 ЗАНН реквизити.

При съставяне на акта и издаване на НП правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

Актът за установяване на административно нарушение е бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател – В. Б., който го подписал с възражения. Съгласно специалната спрямо ЗАНН разпоредба - чл.416, ал.3 от КТ, АУАН се връчва на нарушителя лично срещу подпис, а при невъзможност да му се връчи се изпраща по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка. В случая, както вече стана ясно погоре АУАН е съставен в присъствие на упълномощен представител на дружеството, и подписан лично от същия, но същият отказал да го подпише и съответно не получил екземпляр от него.

При това положение, с оглед представените доказателства по делото, съдът приема, че в случая са спазени законовите изисквания на разпоредбата на чл.416 ал.3 от КТ и няма допуснати съществени нарушения и при съставяне и връчване на АУАН. В този смисъл не е налице нарушение на процесуалните 4 правила, довело до ограничаване правото на защита на лицето. Следва да се има предвид, че съществено е само това процесуално нарушение, което се е отразило на организацията на защитата на страната в процеса по такъв начин, че ако не би било допуснато, това би довело до различен краен изход на спора.

На следващо място настоящият съдебен състав приема, че както Наказателното постановление така и АУАН са издадени от компетентни органи, съобразно приложените заповеди и в сроковете по ЗАНН и съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 от същия закон при спазване на административно производствените правила и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Както в АУАН, така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение, като са посочени всички правно релевантни обстоятелства във връзка с извършеното нарушение - време, място на извършване, субект на нарушението, съставомерни признаци от обективна страна. Достатъчно ясно е описано в какво се състои нарушението. Фактическите констатации, посочени в НП и акта се доказват безпротиворечиво от всички налични доказателства по делото, актосъставителят и свидетелите по акта единодушно и независимо един от друг сочат, че са заварили лицето И. С. в обекта на проверяваното дружество, където същият е извършвал трудова дейност като „Готвач“, което е дало основание на служителите на ДИТ да приемат, че това лице работи във фирмата, а не че случайно се е намирало там.

И четиримата служители на наказващия орган са категорични относно установеното, както и че Б. С. сам е попълнил реквизитите на декларацията, в която изрично е посочил, че извършва трудова дейност с определено работно място, в изпълнение на трудова дейност „Готвач“, с определено работно време с продължителност от 18.00 ч. до 22.00 ч., с почивни дни „2“, и „сключих трудов договор“ – поставена отметка „Не“, като начална дата на започване на работа в предприятието е отразено – „от 2 дни“.

Разглеждайки делото по същество, съдът следва да установи чрез допустимите от закона доказателствени средства, налице ли е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка и при обсъждане на представените доказателства, намира, че фактическите констатации в АУНН са обосновани и се подкрепят от представените в с.з. писмени и гласни 5 доказателства, въз основа на които да се приеме по безспорен и категоричен начин, че жалбоподателят е осъществил състава на посоченото административно нарушение. Безспорно е установено и доказано, че на 18.08.2023г. лицето Борис Стойков е полагало труд на работна площадка, осигурена от „*******" ЕООД, като дружеството-жалбоподател не е подал уведомление по реда на чл.62, ал.3 от КТ за регистриране на сключен писмен трудов договор с Б. И. С.

Въз основа на изложеното съдът приема за безспорно установено по делото, че „*******" ЕООД е имало качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ по отношение на работника – Б. С., към момента на констатиране на нарушението – 18.08.2023г. и не е изпълнило задължението си да уреди отношенията по предоставяне на работната сила с лицето, като сключи писмен трудов договор.Самият служител в лично изготвената от него декларация писмено е заявил, че няма сключен трудов договор с работодателя – „*******" ЕООД, но че работи за него от „2 дни“ на длъжност - „готвач”, с работно време от 18 до 22 часа, с 2 почивни дни.

Съгласно чл.414, ал.3 от КТ:„Работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3 и чл.63, ал.1 или 2, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице – с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.“, тоест визираната разпоредбата предвижда административно наказание за онзи, който наруши разпоредбите на чл.62, ал.1 КТ, а именно, че трудовият договор се сключва в писмена форма.