Решение № 552 от 02.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 552 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Георги Стоев при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20231100501051 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 11820/27.10.2022г., постановено по гр.д. № 63607/21г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 27 състав, са изцяло уважени предявените от Н. Й. Д., ЕГН **********, срещу И. Ч. П., ЕГН **********, обективно кумулативно съединените осъдителни искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за заплащане на претърпените имуществени и неимуществени вреди в размер на 50 лева, респективно на 5950 лева, настъпи вследствие на деликт, осъществен на 18.10.2021 г. Първоинстанционният съд се е произнесъл и по дължимостта на разноските на основание чл. 78 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба, вх. № 255458/22.11.2022г., подадена от ответника, с която се обжалва решението изцяло. Въззивникът навежда правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Излага доводи за необоснованост на изводите на районния съд относно фактическата обстановка свързана с процесното деяние, поради несъответствие с събрания по делото доказателствен материал. Счита, че решението е немотивирано в частта, в която съдът се е произнесъл по отношение на дължимия размер на неимуществените вреди. Моли решението да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постави акт, с който да се отхвърлят изцяло исковите претенции. Претендира сторените разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в 1 първоинстанционното производство – Н. Й. Д., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено и да бъдат присъдени направените съдебни разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:

Въззивният съд съгласно чл. 269 ГПК е ограничен от посоченото в жалбата, когато са наведени твърдения за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, водещи до неправилност на решението, а съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС в рамките на въззивната проверка съдът служебно изследва въпросите; 1) дали е приложена правилно императивна материалноправна норма, 2) както и за интереса на определени страни по делото. Съдът служебно следи за валидността на решението в цялост, а за пороци водещи до недопустимост само в обжалваната част на решението.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

По основателността на иска.

Решението е правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предмет на въззивното производство е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно право с правна квалификация чл. 45 ЗЗД за репариране на причинените имуществени и неимуществени вреди, породени от осъществен деликт на 18.10.2021 г.

Правопораждащият отговорността на ответника, респективно притезанието на увреденото лице, фактически състав включва следните елементи: наличие на 1) виновно и 2) противоправно 3) действие и/или бездействие на ответника, което е в 4) пряка причинноследствена връзка с 5) претърпените от увредено лице имуществени и/или неимуществени вреди. В тежест на ищеца е да докаже наличието на противоправно деяние, което е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди, а в тежест на ответника в условията на обратно и пълно доказване е да обори презумпцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, т.е. да установи липсата на вина. В процесният случай от изложените твърдения в исковата молба може да се направи извод, че деянието е извършено при наличието на пряк умисъл, т.е. ответникът е предвиждал противоправността на желания от него резултат, поради което е осъзнавал характера на последиците от своите действия и въпреки това е целял тяхното настъпване.

Следователно в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е действал виновно, доколкото презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД се прилага единствено в хипотезата когато деянието е извършено по непредпазливост. Стеснителното тълкуване на нормата на ал. 2 на чл. 45 ЗЗД се подкрепя и от константната практика на ВКС. В този смисъл - Решение № 54 от 12.08.2022 г. на ВКС по гр. д. № 876/2021 г., IV г. о.; Решение № 69 от 21.05.2012 г. на ВКС 2 по гр. д. № 516/2011 г., IV г. о.; Определение № 2221 от 18.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 85/2023 г., IV г. о.

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Ищецът (Н.й) около 17:30 ч. на 18.10.2021 г. в гр. София, район „Овча Купел“ ул. ****, при изпълнение на възложените му трудови функции, е влязъл в спор с ответника (И.), вследствие на което се е стигнало до употребяването на физическа сила. И. е нанесъл множество удари с юмруци в областта на главата на Н.й, което е довело до възникването на травматични увреждания на лявото и дясното око, носа, устните и дясната буза и в областта на десния долночелюстен ъгъл.

Механизмът и авторството на деянието се установяват от свидетелските показания на Ч.. Съдът изцяло кредитира нейните показания, тъй като не страдат от вътрешни противоречия, обективни са и се подкрепят от събрания доказателствен материал. Съгласно същите тя е станала пряк свидетел на скандал, придружен с упражняването на физическа сила, между две момчета, непосредствено до една от гаражните врати на процесния сервиз, където е ищецът е полагал наемен труд. Същата е чула един от участниците да казва „И.е престани“. Тъй като не е искала да наблюдава акта на насилие е продължила към парка, който се намира в съседство до мястото на скандала. Показанията й са в синхрон със събрания по делото писмен доказателствен материал – 1) СМУ и 2) Лист за преглед, 3) както и с изготвената в хода на първоинстанционното производство СМЕ. Показания на Ч. следва да се кредитират и в частта относно преките й впечатления и възприятия за състоянието на ищецът, непосредствено след инцидента, като го описва „непознато момче, което изглеждаше зле и беше цялото в кръв“. Разминаването между посочената в исковата молба дата – 18.10.2021 г. и датата, на която свидетелката Ч. твърди, че е извършено процесното деяние – 16.10.2021 г., не може да обоснове извод за недостоверност на показанията й, тъй като 1) е изминал известен период от време между инцидента и проведеното ОСЗ – 6.10.2022 г. и 2) свидетелката е в напредналата възраст (родена 1948г.), което предполага неточното пресъздаване на обстоятелствата при събиране на свидетелските показания. Освен това разминаване в останалата част свидетелските й показания напълно кореспондират както с останалия събран и обсъден доказателствен материал.

От приложените по делото писмени доказателства – 1) СМУ, издадено след извършен преглед на 19.10.2021 г., 2) Лист за преглед, осъществен на 18.10.21 г., непосредствено след процесното деяние, се установява претърпяната от ищеца вреда, т.е. негативното изменение на здравословното състояние. Този извод се подкрепя от изслушаното в хода на съдебното дирене пред първа инстанция заключение на СМЕ, което настоящият състав кредитира като обективно и правилно, тъй като съответства на събрания по делото доказателствен материал. Вещото лице, при защитата на своето заключение в проведеното о.с.з., разяснява, че между приложените доказателства СМУ и Лист за преглед не съществува противоречие относно констатираните наранявания в областта на лицето. Непосредствено след процесния деликт ищецът е бил прегледан от специалист невролог, който не притежава необходимата експертиза в съдебната медицина, поради което при прегледа е констатирал и описал 3 процесните наранявания единствено през призмата на своята специалност, като е изследвал евентуалната възможност за наличието на черепно-мозъчни травми. Поради тази причина при първоначалния преглед не са описани подробно травмите по лицето, което е сторено на следващия ден при съставянето на процесното СМУ. Правилно първоинстанционният състав не е изключил СМУ от доказателствения материал, доколкото ответника при направеното оспорване по реда на чл. 193 ГПК, не успява да докаже пълно и главно твърдението за неистинност на документа.

Уврежданията на здравословното състояние и психично здраве на ищеца се установяват и от свидетелските показания на П., майка на ищеца. Съдът кредитира нейните показания като достоверни и последователни с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК, при съобразяване с всички други данни по делото, като взе предвид възможната нейната заинтересованост. Свидетелските показания на П. кореспондират с тези на Ч., относно действията на ищеца след нанесения побой, който отказал да повика бърза помощ, а се прибрал в тях, където майка му придобива преки впечатления относно състоянието му.

Показанията на П. кореспондират и с изготвения лист за преглед от 18.11.2021 г., съставен в 20:11 ч., т.е. няколко часа след процесния деликт. Показанията на свидетеля са последователни, без вътрешни противоречия и в синхрон със събрания доказателствен материал, включително изготвената СМЕ, относно необходимия възстановителен период.

Свидетелските показания на Г. са напълно изолирани от останалия събран и обсъден доказателствен материал, поради което съдът не ги кредитира като достоверни.

На основание чл. 162 ГПК вр. чл. 52 ЗЗД настоящият състав приема, че за репарирането на причинените неимуществени вреди се дължи обезщетение в размер на 5 950 лева. Справедливостта като основен и законоустановен критерий при определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги конкретна преценка на установените обективно съществуващи факти и обстоятелства.

Съдът при определянето на размера на дължимата престация следва да съобрази 1) обема, характера и тежестта на уврежданията, 2) интензитета и продължителността на търпимите болки и страдания, 3) както и негативните физически и психологически последици за увреденото лице. В този смисъл е константната практика на ВКС по приложението на ППВС № 4/1968 г., например Решение № 88 от 9.07.2012 г. по т. д. № 1015/2011 г., на ВКС II т. о.

От заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза се установява, че ищецът вследствие на нанесения побой е получил следните травми 1) контузия с оток и кръвонасядане на горния клепач на дясното око и кръвонасядане на долния клепач на същото око; 2) кръвонасядане на долния клепач на лявото око; 3) контузия с оток на носната пирамида и малко по площ кръвонасядане на гърба на носа в средната му трета; 4) контузия с оток и кръвонасядане на дясната половина на горната устна на устата и с кръвонасядане по лигавичната повърхност на долната устна на устата, в дясно; 5) травматичен оток в областта на дясната буза и към областта на десния долночелюстен ъгъл с кръвонасядане в областта на долночелюстния ъгъл. От така установените наранявания 4 може да се направи извод, че ищецът е бил удрян многократно в областта на главата с твърди тъпи предмети в един продължителен период от време. От така установения механизъм на деянието, броя на ударите и областта към която са насочени, се прави извод за наличието на вина под формата на умисъл, т.е. ответникът е предвиждал настъпването на противоправните последици, поради което е осъзнавал характера на своите действия, но въпреки това в искал тяхното настъпване и е предприел активни действия в тази насока.

Според заключението на СМЕ възстановителния период при подобни травми трае до три седмици.

Обуславящи определения от съда размер на дължимото обезщетение са следните обстоятелства: 1) Процесният деликт е осъществен от сина на собственика на дружеството работодател; 2) при изпълнение на възложените на ищеца трудови задължения; 3) на публично място, пред вратата на сервиза; 4) като механизмът на извършване се отличава с особена дързост и незачитане на човешката личност на пострадалия, който извод се прави от наличието на множество удари в областта на главата, придружени с обидни думи и квалификации. Настъпилите неимуществени вреди са в пряко-причинно следствена връзка с извършения побой, а за тяхното наличие се прави извод от свидетелските показания на П..