Решение № 7 от 05.02.2024, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№7 гр. гр. Добрич, 05.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги М. Павлов при участието на секретаря Билсер Р. Мехмедова Юсуф като разгледа докладваното от Георги М. Павлов Търговско дело № 20233200900064 по описа за 2023 година

Търговско дело № 64/2023 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано по искова молба вх. рег. № 2750/27.04.2023 г., подадена от С. Д. В.

ЕГН **** с пост. и наст. адрес гр. Добрич, ЖК „Д.“ бл. 69, вх. В, ет. 3, ап. 6, с която срещу **** гр. С, район „В.“, ЖК „В.“, ул. „С. С“ № 7, ет. 5, ЕИК ****, при условията на обективно съединяване са предявени следните искове: иск за сумата от 100 000.00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на **** г. от водач на микробус „Ф. К.“ с рег. № ****, застрахован по риска „Г. О.” при ****, ведно с лихва за забава, считано от 08.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД. иск за сумата от 996.00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на **** г. от водач на микробус „Ф. К.“ с рег. № ****, застрахован по риска „Г. О.” при ****, ведно с лихва за забава, считано от 08.02.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52 ЗЗД.

Ответникът **** оспорва иска по основание и размер, като инвокира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на 1 пострадалото лице.

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установена следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:

Съгласно данните, съдържащи се в Протокол за оглед на местопроизшествието от **** г. на Окръжния полицейски инспекторат И – полиция гр. М, Република Румъния, гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетелите на ищцовата страна М С.а П и Д. К. К. ( без родство със страните по делото ), свидетеля на ответната страна Ч. К. М. ( без родство със страните по делото ) и заключението на вещото лице инж. Е. Ж. по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, на **** г., около 20.20 ч. в сумрачната част на денонощието, при ясно време, добра видимост, по шосе Д, община Ж, окръг И, Република Румъния, национален път ДН 5, в посока Б. – Гюргево, се е движел се е движел микробус „Ф. К. 2.0 ТДИ“ с рег. № ****, управляван от Ч. К. М.. Асфалтовата настилка в този участък на пътното платно е била суха, запазена, без неравности и повреди по нея, по прав участък на пътя. От двете страни на пътя е имало тротоари със широчина 1.40 м. и зелени площи със широчина 1.40 м., без растителност, която да ограничава видимостта. В района на произшествието има следните пътни знаци - пешеходна пътека, пътен знак за предупреждение за приближаване на пешеходна пътека, автобусна спирка. В микробуса са пътували десет пътника, включително и С. Д. В.. Наближавайки местопроизшествието – км. 11 + 600 м., до сграда № 268, водачът на микробуса е предприел спиране, поради наличието на пешеходна пътека пред МПС, с цел да даде път на движещ се по нея пешеходец. В същия момент пасажерът С. Д. В. е била изправена в купето на микробуса между два реда седалки, поради което е загубила равновесие и при падането е ударила гърба си в седалка, намираща се вдясно и пред нея.

По данни от протокола за оглед на местопроизшествието от **** г., румънската полиция не е установила спирачни следи, оставени от микробуса при неговото спиране. Според експертното мнение на вещото лице инж. Ж., спирането на микробуса се е осъществило при закъснение по-малко от 4м./сек, т. е. спирането не може да се квалифицира като аварийно. Водачът на микробуса е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието, ако не бе променял скоростта на движение на МПС или то 2 се е извършвало с много ниско ускорение или закъснение. Пострадалата е имала техническа възможност да предотврати получаването на травмите, ако е пътувала в седнало положение на седалката си в купето на микробуса или ако е била в изправено положение, но се е придържала достатъчно надеждно за детайлите на МПС в близост до нея.

При пътно-транспортното произшествие са причинени телесни увреждания на пасажера С. Д. В..

Непосредствено след инцидента пострадалата е била транспортирана в болница „Б. А.“ – Б. и е била приета за преглед, където след направените изследвания е установено, че е получила травматично увреждане на мозъка, лумбална гръбначна травма и контузия на лявото рамо. След прегледа пострадалата се е прибрала с микробуса в Добрич, като веднага след пристигането си е транспортирана в ЦСП – „МБАЛ-ДОБРИЧ“ АД – Добрич, откъдето е приета за лечение в Отделението за анестезия и интензивно лечение със следната окончателна диагноза: травматичен шок, съчетана травма, счупване на ключицата, закрито счупване на пубиса, мозъчно сътресение. Сред двудневен престой в Отделението за анестезия и интензивно лечение, на 16.05.2022 г. пострадалата е била приета в Ортопедично отделение, където е лекувана в периода 16.05.2022 г. – 23.05.2022 г. с окончателна диагноза изкълчване на фрактура на лява акромиоклавикуларна става и придружаващо заболяване – счупване на пубиса вдясно. На 18.05.2022 г. под обща анестезия й е била извършена операция за открито наместване и метална остеосинтеза на лява раменно-ключична става и закрито наместване и имобилизация на фрактурите на горно и долно рамо на дясна срамна кост.

Съобразно заключението на вещото лице д-р Д. Д., по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, вследствие на пътно-транспортното произшествие пострадалата е получила следните увреждания: изкълчване със счупване и формиране на фрагмент в лявата раменно-ключична става и счупване на горно и долно рамо на срамната кост на тазовия пръстен вдясно. Посочените увреждания са довели до трайно затруднение на движението на горен ляв крайник за период от около два до три месеца, а счупването на двете рамена на дясна срамна кост са довели до трайно затруднение движението на долен десен крайник за период от около четири – пет месеца.

3

Вещото лице е категорично в извода си за наличието на причинноследствената връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и получените от пострадалата травматични увреждания.

Оздравителният период е продължил в рамките на шест месеца.

Според експертното мнението на вещото лице представените като доказателства по делото фискални бонове са свързани с лечението на получените от пострадалата увреждания.

С постановление от 27.09.2022 г. прокурора при Прокуратура Корнету делото относно извършването на престъплението „виновно причиняване на телесна повреда“ по чл. 196, ал. 2, 3 НК е прекратено поради липса на жалба от страна на пострадалата.

Събраните по делото гласни доказателствата чрез разпита на свидетеля, посочени от ищцата – Д. С. В. ( съпруг на ищцата, чиито показания съобразно с установената родствена връзка следва да се преценяват на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната му заинтересуваност ), кредитирани от Съда изцяло като преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително, установяват, че пострадалата изпитвала и продължава да изпитва болки и страдания вследствие на получените при ПТП травми. Установява се, че по време на престоя в болницата и по време на домашното лечение пострадалата не е била във възможност сама да се обслужва и е била обгрижвана от членовете на семейството си. Вследствие на изживения от ПТП шок същата се е затворила в себе си, станала е неактивна и стресирана. Преди инцидента пострадалата била жизнен и енергичен човек, но преживеният от нея инцидент изиграл ролята на стресор.

Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие – **** г. е налице валидно застрахователно правоотношение, по силата на което е застрахована отговорността на водачите на микробус „Ф.

К.“ с рег. № **** с ****, обективиран в полица № ****.

По повод предявената от пострадалата застрахователна претенция е образувана щета № **** г., като с писмо изх. № **** г. застрахователят изискал предоставянето на допълнителни документи.

По делото не са представени доказателства относно наличието на изричен отказ от страна на застрахователя за изплащане на обезщетение.

4

При така установената фактическа обстановка се налагат следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

І. По допустимостта на исковете:

Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка “Г.

О.” по чл. 432, ал. 1 КЗ.

Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.

1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с упражняването от него занятие.

С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на предявяване на иска, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като първа инстанция.

Налице са процесуалните упражняване на правото на иск. предпоставки относно надлежното

Ищцата е спазила процедурата по чл. 380 КЗ.

Искът е ДОПУСТИМ и следва да се разгледа по същество.

ІІ. По основателността на иска:

С договора за застраховка “Г. О.”, застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.

Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу Г. О. на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица, които извършват фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

По силата на този вид задължителна застраховка “Г. О.”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на 5 моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.

Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка “Г. О.”.

Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно право.

Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка “Г. О.”, така и гражданската отговорност на застрахования.

Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.

С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на деликтното правоотношение със застрахования.

Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при застраховка „Г. О.” е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 – 2012 – ОСТК.

Фактическият състав на отговорността на застрахователя за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт включва следните елементи: 1. Наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Г. О.“ на автомобилистите, възникнало между застрахования и застрахователя; 2. Настъпване на застрахователно събитие, осъществено в срока на действие на застрахователния договор, виновно причинено от водача на застрахованото МПС; 3. Материално-правна легитимация на лицето, претендиращо застрахователно обезщетение; 4.