Определение № 423 от 07.05.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 423 гр. София, 07.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венелин Иванов

Членове:

Маргаритка Шербанова

Георги Ушев като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600575 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал.2 от НПК, вр. глава 22- ра от НПК.

Образувано е по депозирана от защитника на осъденото лице Х. А. Х., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - гр. *** – ЗОЗТ „***“, срещу Определение от 22.04.2026 г. на Софийски градски съд, НО, 3-ти състав, постановено по ЧНД № 2381/2026 г. с което е оставена без уважение молбата на Х. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието, което търпи понастоящем.

В жалбата са наведени доводи за наличието и на двете изискуеми предпоставки съгласно чл.70, ал.1 от НК, за постановяване на УПО. Защитникът твърди, че необосновано първият съд приел налично съмнение, че на територията на ЗОЗТ *** е бил констатиран случай - на 17.06.2024 г. за държане на неразрешена вещ /сим карта/-дисциплинарно нарушение по смисъла на закона, но не отчел, че не му било наложено наказание. Нещо повече - това евентуално нарушение било извършено по времето, когато Х. изтърпявал предишното наказание.

Защитникът твърди, че съгласно Доклада от 19.03.2026 г. на ЗОЗТ – *** у лишения от свобода Х. се наблюдавали позитивни промени, снижена била оценката на риска от рецидив в средните стойности от 48 т. на 45 точки. Нямал дисциплинарни нарушения, многократно бил поощряван, бил трудово ангажиран, с положително отношение към труда.

Снижен бил и риска от вреди за обществото от висок - на среден. Били отчетени положителни резултати в корекционната работа с осъдения Х.. Многократно бил награждаван - Заповед № 177/12.12.2022 г. - „свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 12 часа“, проведено на 13.12.2022 г., Заповед № 72/10.06.2022 г. с „удължено свиждане за срок от 4 часа, проведено на 18.06.2022 г.; Заповед № 026/22.02.2022 г. и Заповед № 27/02.03.2026 г. - награден с извънредна хранителна пратка, което било индиция за съзнателното му отношение към труда. Спазвал реда и се трудел. Режимът на изтърпяване на наложеното му наказание бил променен от строг на общ със Заповед № 1

36/20.05.2024 г. на Началника на затвора гр.***. При изпълнение на възложената му работа проявявал отговорност и се справял добре с възложените му задачи. Спазвал режимните изисквания и ЗИНЗС. Към пенитенциарните служители се отнасял с необходимото уважение. Работел непрекъснато в МЛС. Не се влияел от обкръжението, не се включвал в нерегламентирани дейности, не показвал склонност към безразсъдно и рисково поведение.

Настъпила била положителна промяна у осъдения.

Иска се отмяна на обжалваното определение и уважаване молбата на лишения от свобода Х. А. Х. за условното му предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието „лишаване от свобода“.

Съдът, като съобрази материалите по първоинстанционния съд определение, прие следното: делото с постановеното от

Жалбата е подадена в срок и e допустима за разглеждане. По същество е неоснователна.

За да постанови определението си, първоинстанционният съд правилно е установил фактите - предмет на разглеждане и изводите му по приложение на материалния закон са верни. Данните по делото за необходимата промяна на осъдения, обосноваващи поправянето му не налагат убедително основанията за предсрочно освобождаване.

Молителят Х. А. Х. е постъпил в Затвора гр. *** на 05.12.2021 г., за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 6 месеца, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, по НЧД № 1010/23 на РС-Пазарджик, приведено за изпълнение, на основание чл.68, ал.1 от НК, което е било изтърпяно на 13.12.2024 година.

От тази дата, Х. изтърпява наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца по ЧНД № 516/24 г. на РС – Севлиево, за престъпление по чл.210 от НК.

Към датата на разглеждане на делото пред Софийски градски съд – 22.04.2026 г., Х. е изтърпял фактически 1 година, 04 месеца и 09 дни. От работа – 4 месеца и 14 дни.

Всичко изтърпяно – 1 година, 6 месеца и 23 дни. Остатък за изтърпяване към датата на постановяване на определението – 11 месеца и 7 дни.

Налице е първата формална предпоставка - чл.70, ал.1, т.1 от НК – изтърпяно фактически не по-малко от половината от наложеното наказание.

Оттам нататък, за да прецени дали е налице и втората предпоставка – поправяне на личността, първостепенният съд, достатъчно прецизно е обсъдил приложените по делото доказателства за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

На първо място, няма как да бъдат игнорирани фактите, материализирани в официалните документи на затворническата администрация – началния и последващите текущи доклади, изготвени от инспектор „СДВР“, че рискът от рецидив и вреди при осъдения, първоначално в границите на високите стойности от 61 точки, в хода на корекционната дейност се е снижил до 48 точки – в границите на средните стойности, като е налице незначително снижен до 45 точки, след последната атестация през 2025 г., като се е запазил такъв до депозирането на молбата на Х. за УПО, независимо от четиригодишния му престой в затвора.

Според доклада, рискът от вреди е предимно за обществото, при предсрочно освобождаване на Х. и е определен като среден, не само предвид тежкия характер на извършените множество престъпления, а и от обстоятелството, че и към датата на депозиране на молбата му за УПО, са налични проблемни зони, по които с осъденото лице следва корекционната работа да продължи. Такива зони са отношение към правонарушението, начина на живот и обкръжение, и междуличностни проблеми, умения за 2 мислене. По отношение на всяка една от тези, посочени в доклада зони, са отразени подобрения, но не в достатъчна степен.

Така, в доклада е посочено, че по отношение на проблемната зона „Отношение към правонарушението“, Х. не приема отговорността за деянието и не разбира мотивите за криминалното си поведение. Не приема присъдата за справедлива. Не разпознава факторите, които са допринесли за извършване на правонарушението. Тези обстоятелства налагат извода, че не е преодоляно отрицателното отношение към извършеното от него правонарушение, криминалните нагласи, както и обремененото му съдебно минало от страна на Х. Х., може да доведе до рецидив на начина му на живот и извършване на други, еднотипни или сродни на извършените от него, престъпления ако бъде постановено условно предсрочно освобождаване.

Изложеното в жалбата твърдение, че осъденият Х. се отнасял с уважение и респект към служителите на затворническата администрация, не може да се приеме като меродавно обстоятелство, доказващо поправяне на осъдения, защото такова поведение е дължимо на осъдените лица, за нарушението на което са предвидени съответни санкции в специалния закон /ЗИНЗСС/.

Не може да се приеме като показател за поправянето на осъдения Х., твърдените в жалбата трудови навици и умения, и положително отношение към труда, тъй като работил в затвора, защото положения труд съкращава срока на фактическото изтърпяване на срок на наказанието /съгласно представената пред първия съд справка Рег. № 5474/22.04.2026 г, е включено и времето, през което осъденият Х. е полагал труд – 2 месеца и 14 дни. Това обаче съвсем не е индикатор за добро поведение, а по-скоро е в интерес на осъдения, тъй като полагането на труд се приспада от срока на наказанието „лишаване от свобода“.

Изложеното в жалбата твърдение, че лишеният от свобода Х. А. Х., по време на престоя си в пенитенциарното заведение, е няколкократно награждаван - Заповед № 177/12.12.2022 г. - „свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 12 часа“, проведено на 13.12.2022 г., Заповед № 72/10.06.2022 г. с „удължено свиждане за срок от 4 часа, проведено на 18.06.2022 г.; Заповед № 026/22.02.2022 г. и Заповед № 27/02.03.2026 г. - награден с извънредна хранителна пратка, съвсем не е показател за поправянето му, които обаче награждавания към датата на подаване на молбата за УПО не са актуални, защото първо – касаят период преди 13.12.2024 г., когато е започнало изтърпяването на процесното наказание, т.е. Х. не може да се счита за награждаван, а от друга страна – изрично в доклада е посочено, че за държане на неразрешена вещ /сим карта/, която е била отнета, със Заповед № 184 / 10.07.2024 г., на Х. е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“, със Заповед № 125/05.07.2024 г., което на основание чл.107, ал.1 от ЗИНЗС е било отложено условно за срок от 3 /три/ месеца, а не, че не му било наложено наказание, както се твърди в жалбата. Всички тези факти затвърждават извода, че визираните в чл.36 от НК цели не са изпълнени.

Гореизложеното обосновава извод за липсата на категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот от страна на осъдения Х. А. Х..

Дебело трябва да се подчертае, че режимът за изтърпяване на наказанието на осъдения Х. все още е „общ“ и не е променен на по-лек, от което следва, че корекционна дейност, при по-облекчен режим на изтърпяване на наказанието, с осъдения не е провеждана, поради което и поведението му в тези условия не е наблюдавано. Това обстоятелство също е пречка за условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода Х. Х.. В тази насока е и отрицателното становище на началните на Затвора – *** и 3 изразеното му мнение молбата на Х. Х. за УПО да не бъде уважена.

Не на последно място, не може да бъде игнориран и факта, че остатъка от неизтърпяната част от определеното на осъдения Х. наказание от 2 години и 6 месеца, която е 11 месеца и 07 дни, съвсем не е малък, като се има предвид, неголемия срок на определеното му от съда наказание „лишаване от свобода“, от което е приспаднато и времето, през което той е полагал труд, а и е приспаднато времето, през което бе бил задържан по ЗМВР и с мярка за неотклонение по НПК.

Освен изложеното по-горе, следва дебело да се подчертае, че институтът на условното предсрочно освобождаване от остатъка на наложеното наказание „лишаване от свобода“, се явява изключение от правилото, че всеки деец следва да търпи изцяло наложеното му наказание и именно в изключителни случаи, когато освен формалното изтичане на половината или на 2/3 от наложеното му наказание „лишаване от свобода“ деецът е дал убедителни доказателства за поправянето си, които да сочат, че целите на наказанието са изпълнени в цялост чрез поправянето му в пенитенциарното заведение и е възможно същият да бъде условно предсрочно освободен. Процесният случай обаче не е такъв.

С оглед изложеното, САС намира извода на Софийски градски съд, че по отношение на осъдения Х. А. Х. не са налице едновременно и двете кумулативно предвидени предпоставки по чл.70, ал.1 от НК за условното му предсрочно освобождаване, за правилен, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното, Софийски апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 22.04.2026 г. на Софийски градски съд, НО, 3-ти състав, постановено по НЧД № 2381 по описа за 2026 година, с което е оставена без уважение молбата на лишения от свобода Х. А. Х. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НЧД № 516/2024 г., по описа на РС - Севлиево, за срок от 2 години и 6 месеца, който е 11 месеца и 07 дни.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4