Определение № 863 от 08.07.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 863 гр. София, 08.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Хр. Родопски като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело № 20231800100667 по описа за 2023 година намери за установено следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Инициирано е по молба на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чре з старши инспектор С. А. за изменение на постановеното по делото отхвърлително решение № 272/27.05.2025, в частта на разноските, с което: ищецът Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, ЕИК 129010997 е осъден да заплати на отв.Ч. Л. М. сумата от 28387,00 лева – разноски по делото ; ищецът Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, ЕИК 129010997 е осъден да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 16920,00 лева – държавна такса.

Излага, че от една страна когато се касае за дело с предмет публични държавни вземания, не КПКОНПИ не следва да дължи държавна такса при отхвърляне на иска, а същата следвало да се покрие от бюджета на съда, а от друга – в такива случаи ответникът бил дал повод за завеждане на делото и той следвало да понесе отговорността за разноски.

Счита също така, че съгласно актуалната практика на СЕС, размерът на определеното и присъдено от съда адвокатско възнаграждение в полза на ответника било прекомерно и завишено, като следвало да бъде присъдено под 1 минимума, заложен в НВАР.

Излага съображения в тази насока, цитира съдебна практика.

В срока за отговор по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който се оспорва молбата по чл.248 ГПК, като неоснователна, излагат се съображения и доводи, че в случай като настоящия загубилият делото ищец следва да понесе отговорността за дължими такси и разноски.

В подкрепа на горното също се позовава на съдебна практика.

Софийски окръжен съд, след като обсъди оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства, счита същата за допустима, но неоснователна.

С решение № 272/27.05.2025 година Софийски окръжен съд е: отхвърлил предявените от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ 129010997 срещу Ч. Л. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, район Л., ж.к. „Л.“ № 735, вх.А, ет.4, ап.11 и А. Р. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, район Л., ж.к. „Л.“ № 138, ет.10, ап.46, с правно основание чл. 153, ал. 2 от ЗПКОНПИ, с цена на иска 423000,00 лева, за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество от Ч. Л. М., ЕГН ********** и А. Р. М., ЕГН **********, с цена на иска 423000,00 лева, както следва:

ПИ с планоснимачен № 4530, до квартал 164 по действащия регулационен план на гр.Костинброд, обл.Софийска, одобрен със Заповед № АБ-147/1983 г. и допълнен със Заповед №РД-16-246 от 26.08.2013 г. с площ от 1 000 кв.м., с начин на трайно ползване „ниско строителство“, при граници и съседи на имота по скица: от две страни полски път и от две страни земеделска земя, придобит с нотариален акт за покупкопродажба на недвижим имот №103, том 2, вх. №2849/17.07.2014 г., ВЕДНО с изградената в същия ЖИЛИШНА СГРАДА, със застроена площ от 122 кв.м., и ВЕДНО с НАДСТРОЙКА със застроена площ от 122 кв.м., с пазарна стойност 400 000 лева, собственост на Ч. Л. М., ЕГН ********** и А. Р. М., ЕГН **********; лек автомобил, марка „Ауди“, модел „КУ 5“, рег.№ СВ 5967 ВМ, рама № WAUZZZ8RXCA055653, двигател №CGL075157, дата на първоначална регистрация 16.11.2011 г., с 2 пазарна стойност 23000,00 лева, собственост на Ч. Л. М., ЕГН ********** и А. Р. М., ЕГН **********.

С решението в частта за разноските ищецът Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, ЕИК 129010997 е осъден да заплати на отв.Ч. Л. М. сумата от 28387,00 лева – разноски по делото ; ищецът Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, ЕИК 129010997 е осъден да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 16920,00 лева – държавна такса.

Настоящият състав изцяло възпроизвежда, споделя и възприема изложените в решението си по спора съображения за присъждане на адвоката на ответника на присъдената сума, полагаща се в размер на половината от предвидения минимум в чл.7, ал.2, т.5, вр.чл.2, ал.5 от НВАР, съобразно изцяло отхвърлените искове, дори в размер под минималния, като го е изчислил, онагледил и обосновал в решението, като в тази насока съдът е изложил ясни, последователни и аргументирани мотиви.

Ето защо се явява неоснователно в тази насока възражението в молбата по чл.248 от ГПК, че определения и присъден от съда размер на адвокатското възнаграждение за процесуалния представител на ответника бил завишен и следва да бъде още редуциран, тъй като от една страна съдът в решението си мотивирано и обосновано го е определил в размер под минималния, като е изложил мотиви касателно направеното възражение за прекомерност, а от друга счита, че ако същото бъде още допълнително занижено, би представлявало неадекватно, неоправдано и несправедливо обезценяване на положения адвокатски труд.

С Решение на Съда на ЕС от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийския районен съд, е прието, че член 101, параграф ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че Наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на 3 посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да уговорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба от съсловна организация като Висшия адвокатски съвет, и от друга съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията.

Следователно, размерите посочени в НВАР не са обвързващи за съда.

Дължимият размер се преценява от съда с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Въпреки това съдът е обвързан от волята на страните. Съобразно диспозитивното начало волята на процесуалния представител на ищеца е за намаляване адвокатското възнаграждение само ако същото надвишава минималните адвокатски възнаграждения по Наредба.

В случая делото представлява казус със средна фактическа и правна сложност, в хода на което са събирани, ангажирани и обсъждани гласни и писмени доказателства, вкл. съдебни експертизи, като адвокатът на ответника е оказал правно съдействие и защита в адекватен и пълен обем.

Ето защо съдът счита, че правилно и законосъобразно се е произнесъл с постановеното решение в частта за разноските, не е допуснал грешка или пропуск, нито са налице настъпили нови или неизяснени от него основания, за да се ревизира, измени и/или отмени същото в тази насока.

Ищецът, на основание чл. 157, ал. 2 , вр. чл.154, ал.3 от ЗПКОНПИ следва да дължи и държавна такса по производството, възлизаща на сумата равняваща се на 4% от цената на отнеманото имущество.

По иска на осн. чл. 153 от ЗПКОНПИ държавна такса се дължи, но не се внася предварително, а се присъжда с решението, в зависимост от изхода на делото. Комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено. В случая при отхвърляне на исковете на Комисията, както и при отказ от исковете с оглед на чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ се присъжда дължимата държавна такса, с оглед на стойността на имуществото, чието отнемане се е искало - определение № 1801 от 11.04.2024 г. по ч. гр. д. № 323/2024 г. на III г. о. на ВКС, определение № 1097 от 11.03.2024 г. по ч. гр. д. № 285/2024 г. на III г. о. на ВКС, определение № 935 от 4

01.03.2024 г. по ч. гр. д. № 532/2024 г. на IV г. о., определение № 653 от 15.02.2024 г. по ч. гр. д. № 228/2024 г. на III г. о. на ВКС, определение № 1666 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 2810 от 03.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3705/2013 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 2833 от 4.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3948/2023 г. на III г. о. на ВКС.

Горното обуславя извода съдът да събере цялата дължима такса от ищеца, съобразно първоначалния размер на претенциите, предявени неоснователно, без да съобрази разходваните/неналични имущества на ответниците, които очевидно няма как да бъдат отнети.

Ето защо съгласно чл.71, ал.1, изр.І, вр. чл.68 от ГПК, вр.чл.чл.1 от Тарифата за държавните такси /ПМС38/2008/ ищецът следва да заплати в полза на СОС държавна такса в размер на 4% от цената на иска.

Горното обуславя оставяне на молбата от ищеца, предявена по реда на чл.248 от ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, без уважение.

Воден от горното, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 6561/13.06.2025 година, с правно основание чл.248 ГПК, предявена от Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез старши инспектор С. А. за изменение на постановеното по делото отхвърлително решение № 272/27.05.2025, в частта на разноските, с което:

-ищецът Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, ЕИК 129010997 е осъден да заплати на отв.Ч. Л. М. сумата от 28387,00 лева – разноски по делото ;

-ищецът Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество /КПКОНПИ/, ЕИК 129010997 е осъден да заплати по сметка на Софийски окръжен съд сумата от 16920,00 лева – държавна такса.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщенията.

Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________ 5

6