Решение № 3108 от 02.07.2018, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

E Ш

Е Н И Е

№ ……………./02.07.2018 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІI състав, в публично заседание на осми юни две хиляди и осемнадесета година в състав РАЙОНЕН

СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря МАРИАНА

МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4468/2018 г.

Производството е образувано по предявен от Д.Д.Д., ЕГН **********, адрес: *** срещу * осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, с който се иска да се осъдят ответниците да заплатят на ищеца солидарно сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в психически и физически болки и страдания, преживян стрес, страх, притеснения, дискомфорт и неудобства в ежедневието, както и в засягане на честта и достойнството му от воденото срещу него досъдебно производство № 138/2017 г. по описа на ОД на МВР, град *, сектор „Пътна полиция“ за извършено престъпление по реда на чл. 316 във връзка с чл. 308, ал.2 във връзка с ал. 1 НК, което е приключило с постановление на прокурора за прекратяване на същото на основание чл. 24, ал.1, т.1 НПК, ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 28.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: Срещу ищеца е образувано досъдебно производство № 138/2017 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – * за това, че на 09.03.2017 г. в град * съзнателно се ползвал пред полицейски служители на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – * от неистински официален документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство № * – италиански образец, издадено на 17.09.2008 г. от италианските власти на името на Д.Д. като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност, представляващо престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал.2 във връзка с ал.1 НК. В хода на разследването е назначена съдебно техническа експертиза, по която вещото лице дало заключение, че документът е изработен върху оригинална бланка, но е неправомерно издаден и представлява неистински документ. Направено е двукратно запитване по официален път до *, от където е получен отговор, че свидетелство за управление на моторно превозно средство № * – италиански образец, издадено на 17.09.2008 г. е валидно до 17.09.2018 г., категория „В“ и е издадено на лицето Д.Д.Д.. С протокол от 04.07.2017 г. документът е върнат на Д. от водещият разследването, а на 24.07.2017 г. образуваното досъдебно производство е прекратено от наблюдаващия районен прокурор при Районна прокуратура, град Варна като е прието, че Д. не е осъществил нито от обективна, нито от субективна страна съставът на престъплението по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал.2 във връзка с ал.1 НК и че същият е представил валидно и истинско италианско свидетелство за управление на моторно превозно средство, което може да се ползва във всички страни на ЕС. Твърди се, че вследствие на действия на органите на ВРП и ОД на МВР *, са му причинени неимуществени вреди. За периода от 09.03.2017 г. до 24.07.2017 г. посочва, че изпитвал безпокойство от изхода на досъдебното производство. Твърди, че не е можел да се върне в *, където е живеел и работел от 2007 г. или да отиде да упражнява трудова дейност в друга държава. Свидетелството за управление му е било необходимо в Италия, защото до местоработата му в Италия е можел да ходи само с автомобил. Посочва, че през горепосочения период се наложило да работи в България при многократно по-ниско заплащане, от това което е получавал в Италия и да полага извънреден труд, след работно време, което пък от своя страна водело до невъзможност да използва междуградския транспорт, за да се прибира в град Игнатиево, където живеел. Това обусловило необходимостта да разчита на близки и приятели, които да го прибират с техни автомобили.

Липсата на свидетелство за управление на МПС ограничило и възможността му да превозва дъщеря му до болнични и развлекателни заведения, което породило и чувството му за безполезност. Ниското възнаграждение, което получавал в България породило и чувството, че не може да задоволява нуждите на своето семейство. Твърди, че за образуваното досъдебно производство разбрали близките и приятелите му, с оглед на което започнали да се разнасят слухове, че в чужбина ищецът се занимавал с незаконна дейност. Не се чувствал добре физически и психически – загубил съня си и се затворил в себе си, не желаел да се среща и разговаря с никого. Страхувал се, че може да бъде наказан без да е виновен и то за престъпление от общ характер, за което се предвижда лишаване от свобода до осем години. Моли за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран от страна на *, с който се оспорва предявената искова претенция по основание и размер. Твърди, че не са налице доказателства, пораждащи обективната отговорност на ответника, а именно настъпили за ищеца неимуществени вреди. Не е налице и причинно-следствена връзка между недоказаните неимуществени вреди и воденото срещу ищеца досъдебно производство.

Поддържа се, че не са ангажирани доказателства за действително претърпени неимуществени вреди от воденото срещу него производство. В условията на евентуалност се поддържа становище за завишеност на размера на претендираното от ищеца обезщетение, което не съответства на принципа за справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД и установената в страната трайна съдебна практика.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран от страна на ОД на

МВР, град *, с който се оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка. Счита, че претендирания размер на иска не е конкретизиран по основание и размер. Посочва, че необяснимо за ответника е как ищецът е разпределил исковите си претенции между ОД на МВР, град * и * на * и как е определил вината на всяка от институциите. Уточнява, че съгласно НПК всички действия по разследването са под прякото ръководство и контрол на наблюдаващия прокурор. Моли за отхвърляне на исковата претенция като неоснователна, необоснована и недоказана.

Съдът след като се запозна с материалите по делото, изложените от страните твърдения и събраните доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приобщеното към доказателствения материал по делото

ДП № 138/2017 г. по описа на сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР, град * се установява, че на 09.03.2017 г. е образувано горецитираното ДП за това, че на 09.03.2017 г. в град Варна пред служител на ОД на МВР, град * виновното лице съзнателно се е ползвал от неистински официален документ – СУМПС – * *, издадено на името на Д.Д.Д. като от него за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност, което представлява престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 308, ал.2 вр. с ал.1 НК. От съдържанието на акта, с който е образувано ДП и с който се уведомява Прокуратурата, че на основание чл.

356, ал.2 от НПК е започнало ДП № 138/2017 г. следва изводът, че наказателното производство е образувано срещу лицето Д.Д.Д. с първото действие по разследването.

Фактът, че е посочено, че досъдебното производство се образува срещу виновното лице, не опровергава изводът, че същото се води именно срещу ищецът, видно от съдържанието на акта от 09.03.2017 г. Този извод на съда се подкперя и от останалите материали от приобщеното ДП, в които е отразено, че същото се води срещу лицето Д.Д.Д..

Видно от материалите на приобщеното ДП е, че в хода на същото ищецът е разпитан в качеството на свидетел, което се установява от протокол за разпит на свидетел от

10.03.2017 г.

На

04.07.2017 г. е изготвено мнение от страна на старши разследващ полицай при ОД на МВР, град Варна, от което се установява, че последния постановява ДП

138/2017 г. по описа на сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР, град *, водено срещу

Д.Д. да се изпрати на Районна прокуратура, град * с мнение за прекратяване.

От приетото като писмено доказателство постановление за прекратяване на ДП от 24.07.2017 г., изготвено от прокурор при Районна прокуратура, град * е видно, че се прекратява

ДП № 138/2017 г. по описа на сектор «Пътна полиция» при ОД на МВР, град *, водено срещу Д.Д.Д., за престъпление по чл. 316 във връзка с чл.

308, ал.2 вр. с ал.1 НК.

Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение за раждане № *, издадено от Община *, от което се установява, че родители на лицето * и Д.Д.Д..

От приетите като писмени доказателства справка за нарушител и от справка за нарушител се установява, че ищецът има издадени НП и фишове за извършени административни нарушения по ЗДвП за периода 20.01.2009 г. до 16.11.2017 г., а също така и че е осъждан за извършено престъпление срещу собствеността, по което е реабилитиран по право на основание чл. 86, ал.1, т.1 НК.

Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели, които съдът цени съобразно нормата на чл. 172 ГПК, тъй като същите са заинтересовани от крайния изход на делото, с оглед обстоятелството, че се намират в роднински отношения с ищеца. От показанията на бащата на ищеца – * се установява, че същият знае за воденото срещу сина му наказателно производство като свидетелства, че същото се е отразило негативно на последния, тъй като той знаел, че книжката му е редовна.

Заявява, че Д. се затворил в себе си и избягвал разговорите, имал главоболие и се разболял от псориазис. Освен това в Игнатиево говорели, че сигурно книжката му е фалшива и затова не отива в *. Посочва, че 2007 г. Д. се преместил да живее при него в * и там изкарал книжка. Работил заедно с баща си и до работа двамата ходили с автомобила на последния. От показанията на свидетелката И. К.

Стоянова, с която ищецът се намира във фактическо съжителство се установява, че същата знае обстоятелството, че относно италианската му шофьорска книжка се е водело наказателно производство. Последното му се отразило негативно, тъй като започнал да страда от безсъние, главоболие и псориазисът му се влошил. Бил под непрекъснат стрес и се срамувал от съселяните си, които говорели, че има фалшива книжка и в Италия и сигурно се занимава с незаконна дейност. По време на наказателното производство се затворил в себе си и спрял да общува с приятели.

Исковата претенция е с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Налице са предпоставките, посочени в този законов текст, за да се ангажира отговорността на Държавата за вредите, причинени на ищеца.

Установи се по безспорен начин, че срещу него е образувано наказателно производство, което в последствие е прекратено. Отговорността на ответниците е ангажирана солидарно за действията им по образуване и водене на наказателното производство срещу ищеца. Пасивно легитимирани по исковете по чл. 2 от ЗОДОВ са съответните държавни органи, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди.

Съгласно ЗМВР, една от основните дейности, извършвана от органите на МВР е разследване на престъпления. При разследване на престъпления разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокуратурата, но са независими (чл. 10 НПК) и вземат решенията си по вътрешно убеждение и ръководейки се от закона (чл. 14 НПК). Макар и да докладват дейността си прокуратурата, разследващите органи извършват всички действия по разследването, необходими за разкриване на обективната истина – чл. 226, ал.1 НПК; извършват всички действия по предявяване на обвинението и само, когато са допуснали съществени процесуални нарушения ги отстраняват по указания на прокурора – чл. 242, ал. 2 НПК, като при условията на чл. 219, ал. 2 НПК, разследващият орган може да привлече лицето като обвиняем и със съставянето на протокола за първото действие по разследването срещу него. Тази им дейност определя разследващите полицаи като правозащитни органи по смисъла на чл. 2 ЗОДОВ, за вреди от чиито действия във връзка с незаконно обвинение отговаря МВР, с което се намират в служебни правоотношения.

В този смисъл и постановката на т. 6 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ОСГК ВКС по тълк. д. № 3/2004 В случая вредите за ищеца са настъпили и от действия, извършени от разследващ полицай при ОД на МВР, град * – образуване и водене на наказателното производство срещу ищеца. В случая е безспорна отговорността и на *. Съгласно т.7 от ТР № 3/2004 г. прокурорът е държавният орган, който решава съставлява ли деянието престъпление и правилна ли е квалификацията и под чийто надзор се извършва разследването. Поради това съдът приема, че са налице предпоставките на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността и на Прокуратура на РБ, и на ОД на МВР гр.*, да репарират претърпените от ищеца вреди. По общия принцип на чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Липсва законна пречка искът за обезщетение за вреди на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ да бъде предявен против делинквентите солидарно. Гореизложените мотиви са застъпени и в решение № 373/ 24.11.2015 година, Четвърто гражданско отделение по гр.д. № 946 по описа за 2012 г.