Решение № 3952 от 07.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3952 гр. Варна, 07.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иван Стойнов при участието на секретаря Валентина М. Милчева като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №

20253110103257 по описа за 2025 година

Производството се разглежда по реда на чл. 238 ГПК, образувано по постъпила искова молба от С. М. Г., гр. Варна, с която срещу „*“ ЕАД, гр. *, са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за заплащане на основни трудови възнаграждения, обезщетения за забава и допълнителни трудови възнаграждения за трудов стаж, както и за предаване на ваучери за храна, евентуално паричната им равностойност, във връзка със сключен между страните трудов договор.

Разпореждането за връчване на препис от исковата молба, ведно с препис от същата с приложенията към нея, са изпратени за отговор на ответника на адреса на седалището му, като съобщението е редовно връчено на управителя на дружеството. Съобщението за насрочване на съдебно заседание е връчено по същия начин.

Нито в срока за отговор, нито в съдебното заседание е предприето оспорване.

Ответникът не се е явил в първото заседание по делото. Не е направено и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците от пропускане на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.

В исковата молба ищецът С. М. Г. твърди, че на *г. сключили с ответното дружество с предишно наименование „*“ ЕАД трудов договор, по силата на който изпълнявал длъжността „Оператор, мониторинг център“. Сочи, че с допълнителни споразумения към трудовия договор е изменен размера на трудовото му възнаграждение и е преназначен на длъжност „системен администратор“. Излага, че поради проведени съкращавания в дружеството, системно забавяне и неплащане на заплати, както и неприятна работна обстановка, е отправено предизвестие за прекратяване на трудовия договор, на основание чл. 326, ал. 1 КТ, за което му е връчена заповед на 25.02.2025 г., считано от 01.03.2025 г.

Твърди, че са останали незаплатени трудови възнаграждения за периода декември 2024 г. – февруари 2025 г., включващи и ДТВ. Не са му били и предадени ваучери за храна за тези месеци. Сочи, че е опитал да уреди извънсъдебно отношенията си с ответника, но безуспешно, поради което моли съда да осъди последния да му заплати дължимите суми и да му предаде ваучерите, ведно с обезщетение за забава.

1

Подробно изложение на фактическите твърдения и правната квалификацията на претендираните права са обявени в писмения доклад, връчен на страните с Определение № 10594 от 05.08.2025 г.

По същество ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение, ако са налице условията за това.

Ответникът не е упражнил правото си на защита.

По делото са представени писмени доказателства (трудов договор, допълнителни споразумения, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, трудова книжка), чиято автентичност не е оспорена, от които се установяват размерите на трудовите възнаграждения на ищеца.

Ответникът не е оспорил тези твърдения, нито представените писмени доказателства.

Претенциите срещу ответника за заплащане на основни трудови възнаграждения, обезщетения за забава и допълнителни трудови възнаграждения за трудов стаж, както и за предаване на ваучери за храна, във връзка със сключен между страните трудов договор, съдът намира в значителна степен за вероятно основателни и следва да се уважат изцяло в предявения размер, ведно с претендираната законна лихва върху главниците за паричните вземания от датата на подаване на исковата молба до окончателното заплащане на задълженията.

По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК, поради което и претенциите следва да се уважат по този ред.

В последното открито съдебно заседание ищецът е признал неизгоден за него факт изразяващ се в плащане в хода на процеса от страна на ответника на 25.08.2025 г. на част от претендираните задължения в размер от 11 077,16 лв., които са посочени по пера. В съдебно заседание ищецът претендира единствено от ответника да му заплати остатъка от дължимите суми. Съдът приема така посочените от ищеца погасявания на задълженията, доколкото по делото не е представено самото платежно нареждане.

В тази връзка и следва исковете да се уважат частично по отношение на незаплатените суми в общ размер от 4 531 лв. и да се отхвърлят по отношение на платените, предвид разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК и извършеното плащане в хода на процеса, като в полза на ищеца бъдат присъдени и всички разноски в производството, на основание чл.

78, ал. 1 ГПК, доколкото ответникът с поведението си е станал причина за образуване на делото. Ответникът следва да бъде осъден и за държавните такси в производството, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, които следва да заплати в полза на Бюджета.

По изложените съображения и на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата в общ размер от 4 531 лв. /четири хиляди петстотин тридесет и един лева/, дължима във връзка със сключения между страните Трудов договор от 15.06.2022 г. и допълнителни споразумения към него, ведно със законните лихви върху трудовите възнаграждения от датата на подаване на исковата молба /17.03.2025 г./ до датата на частичното плащане на 25.08.2025 г., както и ведно със законните лихви върху остатъка от незаплатените трудови възнаграждения, считано от 26.08.2025 г. до окончателното изплащане на задълженията, както следва:

1/ сумата от 1 501,45 лв., представляваща част от неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2024 г., обезщетение за забава върху сумата в размер на 100,91 лв. за периода 26.01.2025 г. – 16.03.2025 г. и 30 лв., представляваща неизплатено 2 допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец декември 2024 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 3 624,05 лв. до претендираните 5 125,50 лв. за неизплатено трудово възнаграждение, поради погасяване в хода на процеса;

2/ обезщетение за забава в размер на 40,75 лв. за периода 26.02.2025 г. – 16.03.2025 г. и 30 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец януари 2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 5 125,50 лв., представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец януари 2025 г., поради погасяване в хода на процеса;

3/ сумата от 2 797,89 лв., представляваща част от неизплатено трудово възнаграждение за месец февруари 2025 г. и 30 лв., представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за месец февруари 2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 2 327,61 лв. до претендираните 5 125,50 лв. за неизплатено трудово възнаграждение, поради погасяване в хода на процеса.

ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.* да предаде на С. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр.*, ваучери за храна за периода 01.09.2024 г. – 01.03.2025 г., във връзка със сключения между страните Трудов договор от 15.06.2022 г. и допълнителни споразумения към него.

ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ на С. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 1 840 лв. /хиляда осемстотин и четиридесет лева/, представляваща извършени от ищеца разноски по делото за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА ЗАПЛАТИ в полза на Бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата в общ размер от 818,66 лв. /осемстотин и осемнадесет лева и шестдесет и шест стотинки/, представляваща дължимите държавни такси за предявените искове, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.

Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по посочената от ищеца банкова сметка с IBAN: *.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.

ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3