Решение № 1588 от 07.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1588 гр. Пловдив, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20235330117065 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от К. Г. Д., ЕГН ********** против Б. Н. С., ЕГН **********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД.

Ищецът твърди сключен неформален договор за поръчка с предмет закупуване на л. а. от 11.05.2023 г., съобразно който ответникът следвало да закупи и внесе от чужбина л.а. „Ауди“, модел „Куатро“, купе, двигател 2.6, V 6, в двуседмичен срок от сключването, от името и за сметка на ищеца, а последният да плати сумата от 3800 лева, от която 2500 лева – капаро. Твърди, че е платил 2000 лева в деня на сключване на договора, чрез Изипей, а сумата от 500 лева била предадена на ръка от с. му на 27.05.2023 г., която действала от негово име. Въпреки това, ответникът не изпълнил поетите задължения, поради което на 22.06.2023 г. ищецът отправил изявление за разваляне на договора по време на телефонен разговор между страните, като същият следвало да се счита за такъв и с предявяване на исковата молба в съда. Поради изложеното се моли за присъждане на платената като капаро сума – подлежаща на връщане, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 22.11.2023 г. до окончателното погасяване и разноските по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, чрез назначения особен представител, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва да са налице 1 предпоставките за уважаване на иска, т.к. нямало данни за извършено плащане от страна на ищеца в полза на ответника, като последният не бил и надлежно поканен да възстанови полученото. Моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на претенцията, в тежест на ищеца е да докаже – наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение с ответника по договор за поръчка с конкретния предмет, по който е платил капаро в размер на исковата сума; отправяне на изявление за разваляне на договора, поради неизпълнение на задълженията на ответника да закупи и внесе лек автомобил с уговорените индивидуализиращи белези.

В тежест на ответника, при условията на пълно и главно доказване, е да установи – точно изпълнение на задълженията по договора, за което е получил плащане, респ. наличието на основание за задържане на претендираната сума.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за основателен по следните съображения:

Наличието на твърдяното правоотношение се установява по категоричен начин от ангажираните по делото доказателства – ел. кореспонденция между страните, както и от св. показания. Принадлежността на ел. кореспонденция не е оспорена, а от съдържанието й са видни всички параметри на соченото правоотношение – предметът на ПП – автомобил – с описани параметри и снимки; цена от 3800 лева с доставка /л.10/, съгласие от ищеца за покупката и поет ангажимент от ответника – да предостави автомобила, чрез внасянето му от чужбина; първоначално уговорено капаро от 2000 лева и срок. Съдържанието на разменените слова е достатъчно, за да се направи извод за всички параметри на договора и възникването му. В този смисъл, възраженията в ПЗ на отв. не се споделят. Първо, самата автентичност като такава на разменената кореспонденция не е била оспорена изрично в срока по чл. 131 ГПК, за да се коментира необходимостта от допускане на експертиза, при което въведените едва в ПЗ доводи в тази насока се намират за преклудирани. Отделно, св. показания са и достатъчни за установяване на всички елементи на правоотношението, предвид цената му, а същите съответстват на тази кореспонденция изцяло, както и на представената разписка. Отделно, същите се приемат за неоснователни и – тъй като в „чата“ ответникът изрично е написал своите имена, ЕГН, тел. и основание за изискания превод на капарото – л. 12. При това положение няма причина да се коментира, че изявленията в тази комуникация не му принадлежат, след като всички доказателства по делото – преценени съвкупно, водят само до този извод.

Видно от представената и неоспорена разписка от Изи пей от 11.05.2023 г., ищецът действително е превел на ответника по дадена от него банкова сметка, сочената сума от 2000 лева – с основание „паричен превод капаро за автомобил“.

По делото нито се твърди, нито установява между страните да е имало друга уговорка или правоотношение във връзка със закупуване на автомобил, поради което се приема, че преведената сума касае именно процесния договор.

В своите показания, св. В. Д. /с.на ищеца/ потвърждава, че знае за сключения договор за закупуване на МПС, което ответникът следвало да осигури, чрез внос от 2

Германия, до 2-3 седмици от плащането. Знае, че брат й платил първоначално сумата от 2000 лева, след което лично възприела как на 27.05.2023 г. била предадена на ръка и допълнителна сума от 500 лева – пред блока, в който живеели /всички били съседи/.

Въпреки многократните обещания, на част от които свидетелката лично присъствала, автомобилът така и не бил доставен, нито – предадената сума – върната.

Показанията се кредитират като ясни, последователни, непротиворечиви, кореспондиращи на останалите доказателства, логични, житейски проследими и възпроизвеждащи непосредствени възприятия, вкл. при съобразяване изискванията на чл. 172 ГПК, предвид близките родствени отношения. Няма доказателства, които да им противостоят, като няма причина да не бъдат ценени.

Соченото от свидетелката изцяло съответства на водената между страните ел. кореспонденция – действително е налице изявление на ответника, че иска допълнителни 500 лева към цената /л.14/ на 26.05., а св. заявява, че сумата е предадена на следващия ден - 27.05. Видно е и, че след многократни обещания и оправдания от страна на ответника за липса на уговорената вещ, при изявление от страна на ищеца, че ще потърси адвокатска помощ и ще предяви правата си по съдебен ред, при посочване, че иска връщане именно на дадените средства от общо 2500 лева – ответникът му отговаря със „сметка“ и след като я получава – пише „ок“. Налице е признание от него за получаване именно на тази сума и обещание за връщането й, видно от изявленията му от 06 и 07.07 – л.6-7. Тоест – сумата е именно в размера, претендиран по делото, сочен и като даден от страна на свидетелката, по която ответникът не само не е възразил, но на практика е изразил съгласие за връщането й по посочената от ищеца банкова сметка.

Тези доказателства, анализирани поотделно, в съвкупност и при взаимовръзка, формират достатъчна категоричност за извода за осъществили се факти в реалността именно по сключване на договора, по който ищецът е платил първоначално исканата му и впоследствие допълнена сума, общо от 2500 лева, но и неизпълнение от страна на ответника на задължението да осигури вещта, респ. – да върне парите.

Видно от размененото общуване, същият е бил канен и преди процеса да върне предадената му сума, но без успех – като исковата молба самостоятелно следва да се счита за покана. Допълнителен срок по см. на чл. 87, ал. 1 ЗЗД – многократно е бил даван, видно от разменената кореспонденция, вкл. след изтичане на първоначално уговорения между страните, но без успех – от страна на ответника са налице обещания и отлагане във времето на изпълнението с различни оправдания, като накрая – се съгласява и пише „ОК“ на искането на ищеца да му върне парите. Налице са били предпоставките за разваляне на договора, поради неизпълнението на ответника, като с ИМ се претендира за последиците на прекъсната дог. връзка.

Изпълнение на задълженията не се твърди и установява, нито връщане на исковата сума, или наличие на валидно основание за задържането й, поради което искът е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва като последица.

Възраженията на особения представител, макар резонни, обосновани, подробни, обуславящи съответната защитна позиция, не могат да бъдат споделени. Ангажираните по делото доказателства се приемат за достатъчни за установяване на всички елементи от ФС на претенцията.

По отговорността за разноски:

3

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, разноски се дължат на ищеца. Направено е искане, представен списък по чл.

80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 105 лева – ДТ и спр.; 550 лева – възн. особ. пр.; 800 лева – адв. възн., съгл. ДПЗС, по отношение на което не е направено възражение за прекомерност до преклузивния за това срок – приключване на устните състезания по делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Б. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ................. да плати на К. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: .........., следните суми: 2500 лева /две хиляди и петстотин лева/ - подлежаща на връщане сума /капаро/, по развален договор за поръчка с предмет закупуване на л. а. „Ауди“, модел „Куатро“ от 11.05.2023 г., ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба в съда – 22.11.2023 г. до окончателното погасяване и общо 1455 лева /хиляда четиристотин петдесет и пет лева/ - разноски за настоящото производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Банкова сметка, по която могат да бъдат платени присъдените суми, съгл. чл.

236, ал.1, т.7 ГПК /л.29/:

.................................................................................

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4