Решение № 339 от 15.02.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Варна, 15.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деница Добрева при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело № 20213110105295 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено между страните, че ЦВ. АЛ. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Варна, ул.“Хан Кубрат“ № 29, ет.3 дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Васил Левски №114, етаж Мецанин, п.к.1527, сумите както следва: сумата от 1500 лв. представляваща главница по Договор за кредит № 3515226 от 02.05.2019 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника, като вземането по договора е прехвърлено на ищеца с Приложение № 1/03.02.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. сумата от 206,53 лв., представляваща договорна лихва за периода 30.03.2019 г.

– 26.11.2019 г.; сумата от 102,95 лв. законна лихва върху непогасената главница в периода 27.11.2019 г. до 25.09.2020г. , за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №13898/2020г. по описа на ВРС,17- ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2020 г. – датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане на задълженията.

В исковата молба се излага, че по силата на Договор за паричен заем №3515226, сключен на 02.05.2019 г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Ц.А. Сарчев на ответника е предоставен заем в размер на 1500 лева срещу задължение за връщане на 7 месечни вноски в размер на 243,79 лева. Страните са договорили в чл. 2, т. 6 от договора фиксиран лихвен процент в размер на 40 %. Позовава се, че е настъпил крайния падеж на дълга, след който ответникът не заплатил задълженията в предявените размери. На длъжника е начислена лихва за забава за периода 27.11.2019 г. до 25.09.2020г. Вземанията са прехвърлени от първоначалния кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищеца с Приложение № 1/03.02.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. Позовава се, че ответникът следва да счита уведомен за цесията с получаване на препис от исковата молба, за което уведомяване ищецът е изрично упълномощен. Въз основа изложеното се настоява за уважаване на предявените искове, ведно с присъждане на разноски.

По изложените съображения настоява за уважаване на претенциите.

1

С отговора се излагат съображения за основателност на иска.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С нарочна молба поддържа така предявените искове.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява. Представлява се от особен представител – адв. Б., който признава иск

За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

От ангажираните писмени доказателства се установява валидно възникнало облигационно отношение по Договор за кредит № 3515226 от 02.05.2019 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и Ц.С.. Изявлението на страните по договора установява реалното предоставяне на сумат (чл. 2 от договора). Договореният между страните годишен процент на разходите отговаря на изискванията на закона. Претендирана мораторна лихва се равнява на законната (чл. 33, ал. 1 от ЗПК). Предвид настъпване на крайния срок на издължаване, следва да се приеме, че целият дълг е изискуем.

Ответникът не твърди и не доказва, че е изпълнил задълженията по сключения договор.

Установява се, че вземанията по договора са прехвърлени на ищеца с Приложение № 1/03.02.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г.

С оглед на изложеното, съдът като не констатиран нарушение на императивни разпоредби на закона при договарянето и предвид липса на нарочни възражения от ответника, съдът исковете за доказани по основание и размер.

На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се възложат сторените по делото разноски в размер на 108,58 лева за заплатена държавна такса, 300 лева за възнаграждение за особен представител и 120 лева възнаграждение за юрисконсулт, определено в пределите по чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за което съдът съобразява цената на иска, броя на проведените съдебни заседания и процесуалната активност на представителя, или общо 528,58

На ищеца се следват и разноски в заповедното производство в размер на 42,76 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ЦВ. АЛ. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Варна, ул.“Хан Кубрат“ № 29, ет.3 ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Васил Левски №114, етаж Мецанин, п.к.1527, сумите както следва: сумата от 1500 лв. представляваща главница по Договор за кредит № 3515226 от 02.05.2019 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и ответника, като вземането по договора е прехвърлено на ищеца с Приложение № 1/03.02.2020 г. към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. сумата от 206,53 лв., представляваща договорна лихва за периода 30.03.2019 г.

– 26.11.2019 г.; сумата от 102,95 лв. законна лихва върху непогасената главница в периода 27.11.2019 г. до 25.09.2020г. , за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №13898/2020г. по описа на ВРС,17- ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2020 г. – датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане на задълженията.

2

ОСЪЖДА ЦВ. АЛ. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: град Варна, ул.“Хан Кубрат“ № 29, ет.3 ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД, ЕИК 202527341 със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.Васил Левски №114, етаж Мецанин, п.к.1527, сумата от 528, 58 лева, представляваща сторените по делото разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение за юрисконсулт и сумата от 42,76 лева, представляваща сторените в заповедното производство разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

3