Решение № 109 от 15.06.2026, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Варна, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20263000500203 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадени въззивна жалба и частна жалба, както следва.

Въззивна жалба, подадена от Д. М. П., чрез процесуалния й представител адв.И.К., против решение №1390/18.12.2025г., постановено по гр.д.№1620/25г. по описа на ВОС, гр.о., с което Д. М. П. е осъдена да заплати на С. Б. Б. сумата от 154 113 лв., дължима по сключен между страните договор за поръчка, представляваща неотчетена от ответницата сума, получена от нея, в качеството й на пълномощник на ищеца, като част от продажната цена по договор за покупко-продажба на недвижим имот от 30.07.2024г., обективиран в нотариален акт №13, том II, рег. № 6007, дело №196 от 2024г. по описа на нотариус М. П. с рег. №759 на НК, вписан в Служба по вписванията - Варна с дв.вх.рег. №23781/30.07.2024г., вх.рег.№23969, акт №42, том LXI, дело №14440/2024г., по който продавач е ищецът С. Б. Б., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба - 22.07.2025г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.284, ал.2 от ЗЗД, както и Д. М. П. е осъдена да заплати на С. Б. Б. сумата от 14 664, 52 лв. за сторените по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск 1 бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Въззиваемият С. Б. Б. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.Х.Х., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Частна жалба, подадена от Д. М. П., чрез процесуалния й представител адв.И.К., против определение №898/19.02.2026г., постановено по гр.д.

№1620/25г. по описа на ВОС, гр.о., с което е оставена без уважение молба вх.

№1681/19.01.2026г., подадена от Д. М. П., с искане за изменение по реда на чл.248 от ГПК на решение №1390/18.12.2025г., постановено по гр.д.

№1620/25г. по описа на ВОС, в частта за разноските, чрез отмяна на възложените на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответницата разноски в размер на 14 664, 52 лв. и присъждане на направените за нейната защита съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, вр. чл.78, ал.2 от ГПК.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде уважена подадената от страната молба с пр.осн. чл.248 от ГПК.

Въззиваемият С. Б. Б. в депозирания отговор по частната жалба в срока по чл.276, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.Х.Х., поддържа становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

По въззивната жалба.

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 06.08.2025г. ищецът С. Б. Б. излага, че е бил собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Аксаково, ул.“***** ********“№*, представляващ самостоятелен обект/жилище, апартамент/ с идентификатор *** по КККР на гр.Аксаково, одобрени 2022г.Тъй като е вдовец, възрастен и болен, поради необходимост от парични средства за лечението си, решил да го продаде.В началото на 2024г., при търсене на купувач на имота, с него по телефона се свързала ответницата Д. М. П., която в проведения разговор заявила, че има познати в брокерската фирма „Хоум Ту Ю България“АД и, че за да бъде продаден имотът, следвало продавачът да сключи договор за посредничество с брокерска фирма.В тази връзка започнали да контактуват по-често и отношенията им прераснали в приятелски, вкл. ответницата заявила, че много го харесва като човек и ще се грижи за него и подкрепя.Така, по искане на ответницата, ищецът подписал договор за посредничество с посочената фирма, вкл. единият от служителите, който бил близък познат на П., заявил, че дружеството няма да има претенции за заплащане на възнаграждение.В началото на м.03.2024г. П. му се обадила и казала, че от фирмата са намерили купувач.На 11.03.2024г., с помощта на брокерската фирма, сключил предварителен договор за продажба на недвижимия имот с лицето Л. С. Т. за 2 сумата от 172 113лв., от която, като задатък, купувачът му превел по банков път сумата от 18 000лв.Впоследствие, предвид така сключения предварителен договор, е следвало да се снабди с необходимите за продажбата документи, но внезапно, на 22.05.2024г., както си вървял, паднал и така получил фрактура на десния крак.По спешност бил откаран и настанен в МБАЛ „Св. А.-В.“АД, гр.Варна и опериран също там на 28.05.2024г.В болничното заведение дошла П. и казала, че ще полага грижи за него относно оздравяването му.Безпомощността и болката направили ищеца доверчив и той, по искане на П., й предоставил банковата си карта, откъдето тя изтеглила всичките му пари, заявявайки, че е заплащала с тях негови задължения към институции, както и пари на лекари и на санитари.Възстановяването на ищеца от травмата продължило в домашни условия до 04.07.2024г., за което имал издаден болничен лист, но впоследствие, поради невъзможността да се възстанови и придвижва, както и поради силните болки, бил приет за няколко дни в МБАЛ „Девня“, след което му бил издаден втори болничен лист от 05.07.2024г. до 24.08.2024г.През този период ищецът бил обект на грижи и внимание от П., без да подозира действителните й намерения.С оглед тежкото му състояние и невъзможността да се снабди с необходимите документи за сделката, по негово искане купувачът Л.Т., след като го посетил в болницата и впоследствие и в дома му, се съгласил страните да подпишат анекс към договора за удължаване срока за сключване на окончателен договор.Съвсем изненадващо, докато ищецът все още лежал и бил силно зависим от медицински процедури по възстановяването си, П. отишла при него и му заявила, че въпреки подписания анекс, сделката следва срочно да се сключи, за да може с получените средства ищецът да заплати на лекари извършването на важни възстановителни операции, които, ако не се извършат, ще последват фатални здравословни проблеми, а извън горното и ще следва да заплаща предвидените в предварителния договор големи неустойки.Заявила му също, че за да се случи сделката бързо и безпроблемно трябва да я упълномощи, тя да подпише нотариалния акт, като в тази връзка се снабди с всички необходими документи/скица, данъчна оценка и др./, както и защото той е обездвижен и не може да ходи до банката, за да тегли средства за заплащане на лечението му, окончателната цена следва да бъде преведена по нейната банкова сметка.В разговора П. казала и, че има познат нотариус, който ще изготви пълномощното и ще дойде в дома на ищеца, за да го подпише, а щом купувачът нареди сумата, тя ще я нареди по банковата сметка на ищеца, като ще остави съвсем малка сума, за да заплаща разходите му.При така проведения разговор ищецът се съгласил и, след предприетите от П. действия, на 26.07.2024г. в дома му дошъл помощник-нотариус, заедно с П., и му представил изготвеното от нея пълномощно, за да го подпише.Ищецът изцяло им се доверил и подписал пълномощното, в което е посочено, че упълномощава П. да подпише нотариалния акт, както и да получи продажната цена по нейна банкова сметка, посочена в пълномощното, както и да я получи, вкл. и по банкова сметка, открита на упълномощеното лице или заплатена на 3 негова банкова сметка.След подписване на пълномощното П. взела същото от нотариуса, както и предварителния договор, и на 30.07.2024г. сключила като пълномощник на ищеца - продавач окончателен договор, обективиран в н.а.

№13/30.07.2024г.В деня на сключването му по банкова сметка на П. била заплатена от купувача сумата от 9 873лв., а след получаване на ипотечен кредит от него, по същата сметка бил заплатен остатъкът от продажната цена в размер на 144 240лв.Така общо по банковата сметка на ответницата била преведена сумата от 154 113лв.След получаването й П. прекъснала общуването си с ищеца.След множество позвънявания от негова страна, между тях бил проведен разговор по телефона, в който тя заявила, че, защото е болен и неспособен да разбира как стоят нещата, тя уредила всички действия по продажбата, и, че, ако не била сторила това, той дори и парите от задатъка е нямало да получи, и му затворила телефона.След този разговор ищецът правил много опити да осъществи среща с нея и тя да му преведе заплатената продажна цена, но П. първоначално обещавала, че ще му преведе парите при първа възможност, т.к. понастоящем е много заета, но впоследствие прекъснала всякаква комуникация.Предвид изложеното претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 154 113лв., представляваща получена от нея като пълномощник и непредадена продажна цена по сключен между страните неформален договор за поръчка относно продажбата на горепосочения недвижим имот, ведно със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Ответницата Д. М. П. в депозирания в срока по чл.131 от ГПК отговор и в хода на производството оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Оспорва посочения в исковата молба начин на запознанство между страните, като твърди, че с ищеца се е запознала на 08.01.2023г. по интернет, където той й предложил приятелство.Първоначално не го одобрила, но после, като видяла възрастта му и други данни и решила, че е улегнал мъж, го одобрила.Разменили си телефоните и започнали да контактуват.За първи път се видели лично на 28.02.2023г., когато се срещнали в заведение.Заживяли заедно в съжителство без брак от м.03.2023г. в нейното жилище, където тя готвила, чистила, перяла и гладила дрехите му, както и поемала по-голямата част от издръжката на домакинството.На 22.05.2024г. ищецът посетил собственото си жилище, където паднал, след като се качил на стол, за да включи бушоните.Тъй като не успял да се свърже с нея/тя пътувала в градския транспорт и не си чувала телефона/, се обадил на сина й и той се свързал с нея и й казал, че Б. е паднал и си е счупил таза.Веднага взела такси и отишла при него, обадила се на телефон 112 от своя телефон, дошли от Бърза помощ и го взели, тя се качила с него в линейката и го придружавала до болницата, както и в болницата.Впоследствие отишла до дома си, за да му занесе дрехи и други необходими вещи.Стоял цяла седмица в болницата без операция, в който период ответницата търсила екип за операцията.Намерила екипа на д-р П., уговорила и заплатила операцията.През това време всеки ден ходила на свиждане, носила храна, лекарства, вода, памперси, подложки, дрехи и 4 др.След операцията рехабилитатор от болницата казал, че има рехабилитационни центрове в гр.Девня и с.Кичево и трябва да му се осигури място там.В с.Кичево нямало места, затова ответницата осигурила отИ.ето му в гр.Девня.С частна линейка, с помощта на сестрите си и на зет си, който работил като шофьор на линейка в гр.Девня повече от двадесет години, успели да осигурят преместването на ищеца в рехабилитационен център в гр.Девня, където той останал в периода от началото на м.06.2024г. до края на м.08.2024г.В този период за него се грижила тя, заплащала и осигурявала лечението му/срещи с личен лекар, специалисти и екипи, рехабилитатори, частни и държавни линейки, санитарки и др./, помагали и й нейните роднини, защото знаели, че с Б. съжителстват заедно.

Твърди, че ищецът сам е отишъл през м. декември 2023г. в „Хоум Ту Ю България”АД, за да организира продажбата на имота си.На 26.12.2023г. синът й правел кръщене на дъщеря си.Там Б. се запознал със съпруга на сестрата на съпругата на сина й, който се оказало, че е брокер в същата фирма „Хоум Ту Ю България”АД.Последният обещал на Б. да го изтегли при себе си, вместо да е при колежката му, и така да направи сделката с негово участие.Няма никакво участие при договарянето и подписването на договор между ищеца и „Хоум Ту Ю България” АД.Не е била и нейна идеята да участва по сделкатаТова било решение на самия ищец, с което той я запознал и помолил да приеме, въпреки първоначалното й несъгласие.Той й обяснил, че изпитва голяма благодарност за грижите и помощта, вкл. финансовата, която му е оказала в периода след получената от него травма и лечението му, като е взел самостоятелно решение, че, когато вземе пари от имота, иска да бъдат предадени на нея като форма на благодарност и върнат от него заем за грижите и финансите, които дотогава е положила за него.Така обосновал решението си да се дадат парите по нейната банкова сметка и да бъдат за нея, като тя ги усвои по начин, по който си реши.За това ищецът разговарял с представител на „Хоум Ту Ю България”АД и поискал документите да се оформят по този начин.Пълномощното е изготвено след съгласуване на клаузите му между Б., брокерката на купувача на имота и служители от кантората на нотариуса.Ответницата присъствала само при подписването, след което брокерката осигурила транспорт и поискала да отиде с нея, за да занесат документи и да плати таксата на нотариуса.