Решение № 30 от 20.01.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. Бургас, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20242100500860 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, представлявано от гл.юрк. Надежда Ватева против Решение №600/26.03.2024г. по гр.д. № 1537/2023г. по описа на Районен съд Бургас, с което съдът е отхвърлил предявения от дружеството иск за приемане за установено, че ответницата М. М. Т., ЕГН: **********, му дължи сумата от 469,40лв., представляваща задължение по фактура с период на облагане от 20.04.2021г. до 21.05.2021г., начислена в резултат на установено незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи от страна на абоната, сумата от 48,32 лв. – мораторна лихва, начислена за периода от 08.07.2021 г. до 09.12.2022 г., както и законната лихва от датата на подаване заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.12.2022 г. до окончателното плащане, които задължения са предмет на Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 8229/2022 г. по описа на Районен съд – Бургас, както и е осъдил дружеството да заплати на ответницата 480 лв. адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят сочи, че правилно районният съд е приел за доказано, че ответницата е собственик на процесния недвижим имот, но неправилно приел за недоказано твърдението за незаконното присъединяване на имота към водопроводните и канализационните системи на ВИК. Сочи, че по делото 1 били представени достатъчно писмени доказателства, които констатирали нарушението – констативен протокол, облагателна сметка и др. и ако районният съд е считал, че същите не са достатъчни за пълно и главно доказване на претенцията, е бил длъжен да укаже на ищцовото дружество с доклада по делото, че не ангажира доказателства в тази връзка. Изтъкнал е допуснати процесуални нарушения от страна на съда, свързани с отмяна на определението за допускане на СТЕ, със задачи, насочени към установяване на констатираното незаконно присъединяване, както и за разпити на свидетели, установили незаконното присъединяване и начина, по който е било извършено то. Поддържа се, че по този начин ищецът бил лишен от възможност да проведе пълно и главно доказване на претенцията си, във връзка с което е поискано от въззивния съд да допусне исканите пред първата инстанция доказателства. По същество се сочи, че видно от съдържанието на констативния протокол било, че е установено неправомерно ползване на вода, при прекъснато водоснабдяване чрез затваряне на тротоарния спирателен кран със Заповед РД-09-203/09.03.2021г на ИД на ВиК ЕАД гр. Бургас. Излага се, че ВиК операторът е задължен да съблюдава и прилага всички действащи към момента нормативни и технически изисквания за присъединяване на сградите към водопроводната мрежа и за привеждане на вътрешна водопроводна мрежа според изискванията на ЗУТ и Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ, чийто разпоредби били от императивен порядък. В случая, ВиК дружеството е изпълнило техническите изисквания, които били императивно установени, осъществило е приложимата правна уредба относно ситуирането и изграждането на водомерен възел и водомерна шахта, позовало се е на конкретните норми за съставомерните факти, касаещи изграждането на вътрешните водопроводни мрежи и изменението на съществуващи инсталации по реда на ЗУТ и съответно е издало законосъобразни нормативни документи - Предписание № К- 995/10.04.2020г. на ВиК ЕАД гр. Бургас и Заповед № РД09-203/09.03.2021г на Изпълнителния директор на „ВиК“ ЕАД гр. Бургас, които е привело за изпълнение от собствениците на обекти в процесната сграда. ВиК дружеството е спазило изискванията за предварително уведомяване на собствениците/живущите в сградата съгласно изискванията на чл.39, ал.1, т.1 от ОУ, като е преустановило временно ВиК услугите на потребителите поради неизпълнение на дадено предписание на експлоатационното дружество за изместване на водомерен възел и преустройство на сградна водопроводна инсталация в имота. Сочи, че именно при последваща проверка на 21.05.2021г. е установено от служители на дружеството, че тротоарният кран е отворен и сградата е водоснабдена неправомерно. За неотносимо към спора се сочи обстоятелството къде се е намирал ответникът по време на проверката, а в тази връзка е неправилен и доводът на съда, че при липса на лица, които да обитават апартамента, няма как да се приеме, че те са извършили незаконното присъединяване. Навежда се, че отговорността на ответника по чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 не изисква установяване на факта, че присъединяването е в резултат на негови действия, 2 като не се изисква и установяване на факта, действията да са в резултат на поведение на трето лице. Твърди се, че отговорността на ответника произтича от констатацията на самото нарушение и е в резултат на вмененото му задължение в чл. 5, ал. 2 от ОУ от 2014 г. /чл. 6, ал. 3 от ОУ от 2006г./, да ползва ВиК услугите само чрез законно изградени и присъединени към ВиК системите отклонения, като тази отговорност възниква за потребителя при извършена констатация за такива нарушения. Иска се обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено ново, с което предявената искова претенция да бъде уважена изцяло. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от М.

Т. чрез адв. Свилен Цонев, с който същата е оспорена като неоснователна.

Оспорват се твърденията за допуснати процесуални нарушения от страна на съда. Сочи се, че решението е правилно и се моли да бъде потвърдено.

Поддържа се, че по делото не е доказано твърдяното незаконно присъединяване към водопроводните и канализационните мрежи от страна на абонатите на процесната жилищна сграда, както и да са причинени имуществени вреди на ВиК. Излагат се подробни съображения относно нищожността на представената от ВиК заповед, с която е разпоредено прекъсване на водоподаването на сградата. Сочи се, че същата била издадена въз основа на дадено на собствениците на обекти в сградата предписание в 15дневен срок от съобщаването да приведат вътрешната водопроводна мрежа на сграда в съответствие с изискванията на Наредба №4/14.09.2004г. на МРРБ, в противен случай водоснабдяването ще бъде прекъснато. Посоченото предписание обаче не било връчено надлежно на въззиваемата, тъй като същата не обитавала жилището повече от десет години – през 1997г. същата била диагностицирана с психиатрично заболяване, а от 2019г. била хоспитализирана в дом за стари хора в с. Николово, общ. Русе. В тази връзка срокът за неговото оспорване, съответно изпълнение не бил изтекъл. Сочи се и че други абонати не били уведомени надлежно и че по делото не били налице доказателства за влизането му в сила. Отделно от това, съгласно писмо на Община Бургас на улицата, на която е разположена сградата, както и прилежащото пространство, била извършена реконструкция по проект с устойчивост 5 години, като недопустимо било извършването на дейности, свързани с прокопаване и разрушаване на новите тротоарни настилки и елементи на техническата инфраструктура с цел изграждане на водомерна шахта извън сградата. Посочени са административните производства, които са образувани във връзка с оспорване на предписанието и заповедта за прекъсване на водоподаването. Излага се и че по повод жалба на ВИК Бургас е образувано досъдебно производство, приключило с постановление за прекратяване. Поддържат се заявените и пред първоинстанционния съд подробни съображения относно нищожността на заповедта за прекъсване на водоподаването и издадените от ВиК предписания, като се иска по отношение на тях да бъде извършен косвен съдебен контрол по реда на чл. 17, ал. 2 от 3

ГПК относно тяхната валидност. Твърди се, че сградата е построена през 2000г., има издадено разрешение за ползването й от 30.01.2001г. на РДНСК гр.

Бургас, а Наредба №4/2004г. е приета по-късно, като в нея не е предвидено обратно действие или действие при заварени случаи. В тази връзка се сочи, че очевидно към момента на въвеждането на сградата в експлоатация общият водомер е отговарял на нормативните изисквания, действащи към този момент. От тогава собствениците на имотите в сградата били изрядни абонати, а дружеството не само е събирало редовно дължимите му суми по предоставените услуги, но е поддържало и обслужвало ВиК мрежите. Поради това, се счита, че разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от сега действащата наредба относно изискванията за водомерния възел не е приложима в случая, а оттам и дружеството не е имало правно основание да преустановява водоподаването към имота поради неизпълнение на даденото предписание, още повече, че последното било предмет на оспорване и не било влязло в сила. Освен това като основание за спирането на водоснабдяването била посочена разпоредбата на чл. 41, ал. 3, т. 1 от Наредбата, според която водоподаването можело да бъде спряно напълно или частично след предварително уведомяване при неизпълнение на предписание на оператора от страна на потребителите за отстраняване на недопустими технически и санитарни недостатъци в сградните водопроводни и канализационни инсталации, каквито в случая не били налице. Според въззиваемата страна в случая не може да се приеме, че е налице незаконно присъединяване по смисъла на чл. 37, ал. 1 от Наредбата, тъй като сградата била присъединена от ВиК Бургас и Община Бургас още през 2001г. когато е въведена в експлоатация като обстоятелството, че в последствие дружеството незаконно е преустановило водоподаването към сградата не обосновава извод за приложението на хипотезата по тази разпоредба. Не се касаело и за кражба или повреждане на водомер или нарушаване на пломбите на водомера, което до обуслови изчисление на разходваната вода по реда на чл. 35, ал. 6 от Наредбата. Несъстоятелно било и заключението в констативния протокол за настъпили имуществени вреди, тъй като сградата разполагала с общ водомер с дистанционно отчитане, а самостоятелните обекти и с индивидуални измервателни устройства и в този смисъл дори и да е било възстановено подаването в процесния период, то е имало възможност за отчитане и заплащане на използваните Вик услуги въз основа на измервателните уреди. От представената от въззивника облагателна сметка не можело да се направи извод и по какъв начин е изчислено дневното потребление от 13.68 куб.м. вода за сградата и дали законосъобразно е извършено „пропорционалното разпределение на общото количество вода, в резултат на което на въззиваемата е изчислено потребление от 170 куб.м. вода.

Освен това от 2011г. никой не живеел в апартамента на въззивницата, поради което и дружеството нямало как да е претърпяло вреди от нея. При тези съображения се иска потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на разноски пред настоящата инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима-подадена e от надлежна 4 страна, в преклузивния срок по чл. 259 от ГПК и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена основание чл. 269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. След като прецени твърденията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и разпоредби на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са искове с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 37, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи във вр. с чл. 50 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператори вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.