Решение № 63 от 23.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 63 гр. София, 23.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО X ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Руси Алексиев

Членове:

Анелия Щерева

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Димитрина Ив. Сюлейман като разгледа докладваното от Анелия Щерева Въззивно частно наказателно дело № 20211100603662 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. Л. А., тъжител по н.ч.х.д. № 9419/21 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, срещу разпореждане на съдията докладчик от 02. 07.

2021 г., с което наказателното производство по делото е прекратено на основание чл.

250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 1, вр. чл. 81 от НПК.

В жалбата подробно са изложени аргументите на тъжителката за незаконосъобразност на атакувания акт на СРС. На първо място се изразява несъгласие с тезата на съдията докладчик от първата съдебна инстанция, че инкриминираните реплики не се отнасят до тъжителката А. и нейния съпруг В., а към В. и М.А., като се поддържа, че няма съмнение, че твърденията й се отнасят до тях, доколкото лицето, срещу което е насочена тъжбата, се позовава на събития от професионални и лични отношения, които в обективната действителност са се развивали именно между нея и двамата съпрузи. Жалбоподателката възразява и срещу становището на съдията докладчик, че с част от репликите не е изнесено клеветническо твърдение, като излага съображенията си за съставомерност на изразите, както и възразява срещу разбирането, че въпросите не могат да бъдат носители на отрицателно мнение, акцентирайки, че в случая не се касае до цел за събиране на допълнителна информация от страна на авторката, а до риторични въпроси, в които се съдържа и отговор, с помощта на който се настройва общественото мнение в желаната от нея 1 посока. Обобщено, в жалбата се поддържа, че чрез изразите, използвани от лицето, срещу което е насочена тъжбата, се излиза извън пределите на легитимната свобода на изразяване на мнение и те попадат в ограниченията, предвидени в чл. 10, т. 2 от КЗПЧОС, още повече, че се касае не до публични личности, а до частни такива и тяхната защита срещу накърнява на репутацията им е значително по-засилена. С оглед на тези съображения от въззивния съд се иска да отмени разпореждането за прекратяване на наказателното производство и да върне делото на друг състав на СРС за продължаване на действията по него.

По реда на чл. 327 от НПК въззивният съдебен състав направи преценка, че, предвид предмета на делото, няма основания за събиране на доказателства.

В проведеното публично съдебно заседание повереникът на тъжителя поддържа жалбата, както и съображенията, изложени в нея, като посочва, че тъжбата, с която е бил сезиран СРС, изцяло отговоря на законовите изисквания.

Лицето, срещу което е насочена тъжбата, К. Г. П., се представлява от адвокат, който изложи разбирането си, че съдията докладчик от първоинстанционния съд е постановил правилен акт, който следва да бъде потвърден. Също се сочи, че твърденията не са адресирани до тъжителката, а до измислени образи, част от неиздадено художествено произведение, както и че по естеството си не могат да бъдат клеветнически, включвайки се изцяло в рамките на защитената от Конституцията свобода на изразяване на мнение.

Самата П. се присъедини изцяло към изложението на защитника си.

Въззивният съдебен състав, като обсъди доводите на страните, материалите по делото и мотивите на оспорения акт на СРС, намери следното:

Въззивната жалба е депозирана от активнолегитимирано лице срещу определение на СРС, което подлежи на самостоятелно обжалване и в законовия срок, поради което тя е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

СРС е бил сезиран с тъжба, подадена от М. Л. А. срещу К. Г. П.. В обстоятелствената част на този иницииращ документ се твърди, че за периода от 21.04.2021 г. до 15.05. 2021 г. през личния си профил в социалната мрежа Инстаграм – ****_official – П. 11 пъти е публикувала обидни и клеветнически твърдения за личността на тъжителката и за нейното семейство. В една от тях авторът на публикацията се обръща към лице, индивидуализирано с имена Х.И., с въпрос, дали желанието му за смяна на И.Г. като главен прокурор не е провокирано от атаките на последния срещу „олигарси, за които от години има сведения, че извършват престъпни деяния“, за да бъдат те реабилитирани, като е записано, че имот на „Захарен комбинат“ АД – Пловдив, свързван с „подсъдимите А.“, е бил продаден за доста милиони в евро 2 и може никога да не се изплатят задълженията към НАП. В осем от другите инкриминирани публикации (две от тях с идентично съдържание) техният автор е дал публичност на текстове, за които твърди, че са части от проект на неиздадена книга със заглавие „Розовият облак на Алъжверижкови“ с автор К. П.. В тях са разказни истории, свързани с лица с имена В. и М. А., за които авторът въвежда твърдения, че е възприел лично като служител за връзки с обществеността на последните. Като съставомерна се изтъква и публикация от същия профил в Инстаграм, според която „подсъдими олигарси“ са подали на Р.Р. и К.Н. имената на лица за служебни министри, както и, че по Великден лице, означено като В. Ар. е организирал в двора си парти с шатри, докато е с домашен арест, а в същото време Т.Д. готвела проект за унищожаване на спецсъда, бидейки адвокат на „Б., която често ходела на гости „при М.“. Последната публикация съдържа неадресирани към конкретни лица въпроси относно това дали М. А. е подбуждала конкретни лица към извършване на определени противозаконни дейности.

С атакуваното разпореждане от 02. 07. 2021 г. съдията докладчик по образуваното в СРС н.ч.х.д. № 9419/21 г. е приел, че описаното в тъжбата не осъществява състав на престъпление, поради което тя не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК. За инкриминираните публикации, твърдени от автора си като части от неиздадена книга, докладчикът сочи, че се реферира към лица с имена, различни от тези на тъжителката и нейния съпруг, при което, дори да се докаже техният обиден или клеветнически характер, те не могат да бъдат свързани с личността на тъжителката. За пункт 2 на обвинението е прието, че твърдението за сделката с имот на „Захарни заводи“ АД – Пловдив няма престъпен или позорящ характер, вкл. и предположението, че няма да се плащат данъци от неуточнено лице. По отношение на пунктовете, обозначени като 3 и 7, касаещи действия на политически лица, се сочи, съответно, че няма твърдения в първия случай те да са мотивирани от „В. Ар.“, а за последната по време публикация съдията докладчик е приел, че се касае до искане от страна на лице, упражняващо журналистическа професия, за получаване на допълнителна информация, въз основа на която да се градят изводи и, макар и въпросите принципно да са годни да се отразят върху нечия репутация, те не могат да бъдат основание за ангажиране на наказателна, а само на гражданска отговорност. С тези мотиви и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5 и чл. 81 от НПК съдията докладчик е прекратил наказателното производство, образувано по тъжбата на М. А. срещу К. П..

Описаните съображения на съдията от СРС в голямата им част се споделят и от този въззивен съдебен състав.

Действително, становището на тъжителката, че чрез текстовете, отнасящи се до лица с имена В. и М.А., може да се осъществят съставомерни деяния срещу доброто 3 име, честта и достойнството на М. А., не може да бъде споделено. Престъпленията обида и клевета се извършват чрез думи (или действия), които трябва да са насочени към конкретни лица, за да са годни да засегнат техни защитени от закона права.

Самоличността на тези лица трябва да се извежда от думите и/или изразите по начин, който е недвусмислен и не оставя място за интерпретации, основани на знание за обстоятелства, извън самите тях. В случая авторът на публикациите използва имена, за които може да се спекулира, че са фикция, както и да се приеме, че са сходни с тези на тъжителката и нейния съпруг, но е очевидно, че не съвпадат с тях. При това положение, дори изложените в публикациите факти за В. и М. да са обидни или клеветнически, аудиторията, до която са адресирани, не може само въз основа на същите, да приеме убедено, че те се отнасят до М. и В. А., освен ако не познава факти от други източници на информация и не направи предположения, както очевидно е сторила тъжителката, обосновавайки се в обстоятелствената част на тъжбата с известната на нея история на взаимоотношенията си с К. П., която не е непременно публично достояние. Изводът за наличие на престъпление по чл. 147 или 148 от НК срещу конкретни пострадали лица обаче, не може да се основава нито на предположения, нито на интерпретации и внушения, затова и лицето, срещу което е насочена тъжбата не може да бъде наказателно преследвана за инкриминираните публикации.

Не представлява клевета срещу тъжителката и изразеното предположение, че, във връзка с покупко-продажба на имот на дружество, „свързано с подсъдимите А.“, може да не се плащат данъчни задължения към НАП, тъй като то не е достатъчно конкретизирано, за да се приеме, че съдържа твърдение, че тъжителката не плаща дължими данъци към държавата.

Няма клеветнически характер твърдението, че лице с фамилия Б. ходи често на гости на тъжителката А., доколкото това не е нито неприемливо от морална гледна точка, нито обществено неудобно. В същата публикация от профила ****_official в Инстаграм се твърди и, че „В. Ар.“ е организирал парти в дома си, докато е бил с мярка за неотклонение домашен арест, което пък твърдение не е относимо към личността на А., като са верни принципните съображения на съдията докладчик от СРС, че такова действие на „В. Ар.“ също не е укоримо.

От гледна точка на съставомерност на деянието по твърдения в тъжбата, може да бъде дискусионна единствено последната публикация, която е цитирана, тази от 15.05.2021 г., съдържаща неадресирани въпроси на автора й за евентуална противозаконна дейност на М. А., изразена в подбудителство към определени престъпления. Тук следва да бъде посочено, че авторът не въвежда твърдения, че тъжителката е осъществила подбудителство (или подбуждане) към престъпления, а изразява настояването си такива подозрения да бъдат изследвани. Не може да бъде 4 възприето разбирането на тъжителката, изразено във въззивната жалба, че не се касае до действителна цел на публикацията за събиране на информация, а за реторични въпроси, т.е. такива, от начина на формулиране на които, се извежда извод за верния отговор според автора им, тъй като то се основава на убеждението на А. за изцяло негативното отношение на П. към личността й, но не може да бъде изведено обективно недвусмислено от публикацията. Изразени съмнения относно нечие поведение не може да са клеветнически, клеветата е умишлено престъпление и се извършва винаги чрез твърдения за факти, които деецът знае, че са неверни. В случая съмненията за противоправно поведение на А. са относими към действия, пряко или косвено свързани с обществен интерес и с ноторния висок социален статус на тъжителката и затова настояването да се изяснят същите само по себе си не може да е противоправно, независимо дали А. може да се третира като публична личност по смисъла на практиката на ЕСПЧ.

По тези съображения обжалваното разпореждане на СРС е правилно и законосъобразно, а жалбата срещу него – неоснователна. Тъжбата на А. не отговаря на изискванията на чл. 81 от НПК, тъй като описаното в нея не представлява престъпление от частен характер и дори изцяло твърденията да бъдат доказани при евентуалното й разглеждане по същество, тъжителката не би могла да постигне целяната от нея защита на права. Затова оспорения съдебен акт трябва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на съдията докладчик от 02.07.2021 г. по н.ч.х.д. № 9419/21 г. по описа на СРС, НО, 11 състав, с което е прекратено наказателното производство по тъжбата с вх. № 20568/29.06.21 г. на СРС, подадена от М. Л. А. срещу К. Г. П..

Решението е окончателно.

Разпечатката съдържа 33 от 39 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4be60053-379f-46e2-a668-470ce2009abe