Решение № 16674 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16674 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20251110145590 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от изпълнителния директор П.П. и председателя на У.С. М.Ц., чрез пълномощника им юрк. Н.П., против В. К.

Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/.

Ищецът твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се на адрес /адрес/, инсталация **********/аб. № ******, е потребител на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45- дневен срок.

Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Т.С.“ ЕООД. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответника.

Ищецът моли съда да признае за установено, че ответницата му дължи заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № 26356 по описа на съда за 2025 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответника за установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение № 14201 от 16.05.2025 г. по частно гражданско дело № 26356 по описа на съда за 2025 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав, а именно: сумата от 890,10 лв. (осемстотин и деветдесет лева и десет стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и сума за дялово разпределение за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, инсталация **********/аб. № ******, от която а) 718,89 лв. (седемстотин и осемнадесет лева и 1 осемдесет и девет стотинки) – главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 05.05.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 109,92 лв. (сто и девет лева и деветдесет и две стотинки) – лихва за периода от 15.09.2023 г. до 22.04.2025 г., в) 49,56 лв. (четиридесет и девет лева и петдесет и шест стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец май 2022 г. до месец април 2024 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 05.05.2025 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 11,73 лв. (единадесет лева и седемдесет и три стотинки) – лихва върху главница за стойността на предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 22.04.2025 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Т.С.“ ЕООД да представи всички относими към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Моли да бъде изискан от С.О., район К.П., Дирекция „И.О.“ препис от договор за продажба от 10.11.1989 г. Иска да бъде приложено по настоящето дело частно гражданско дело № 26356 по описа за 2025 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

Процесуалният представител на ищцовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „Т.С.“ ЕООД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

В срока по чл. 131 от ГПК ответницата, чрез пълномощника й, депозира отговор, с който оспорва исковете. Оспорва ответницата да е собственик или носител на вещно право на ползване на част или целия процесен имот. Оспорва наличието на облигационни отношения между страните, както и качеството на потребител на ТЕ. Счита претенцията за дялово разпределение за недопустима, доколкото цената за същото следва да се плаща на дружеството за дялово разпределение, а не на ищеца. Сочи се, че по делото не били представени доказателства относно цената на услугата по дялово разпределение. Оспорва и дължимостта на мораторна лихва върху главницата за ТЕ, доколкото не било доказано ответницата да е изпаднала в забава. Оспорва да са издавани фактури за изравнителните сметки за процесния период. По отношение на мораторната лихва върху главницата за ДР поддържа, че е недължима, доколкото няма отправена покана за плащане на задълженията до ответницата, следователно последната не е била поставена в забава. Релевира възражение за погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответниците; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответници; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна 2 инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

По делото е представен Протокол от проведено на Общо събрание (ОС) на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се осъществява от топлопреносното предприятие – „Т.С.“ ЕАД, като на съда му е служебно известно, че това дружество притежава лиценз за осъществяване на такава дейност. Въз основа на него е сключен договор между Т.С. ЕООД и етажната собсвтвеност. Представен е сключеният между ищеца и „Т.С. ЕООД договор, който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото не се спори, че за периода на претенцията услугата дялово разпределение на топлинна енергия е осъществявано именно от ищеца, в резултат на което са изготвени общите фактури за процесния период.

Според нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.

По делото е представен договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 10.11.1989 г., съгласно който ответницата закупува процесния недвжиим имот на адрес /адрес/.

Предвид изложеното, потребител на доставената за имота топлинна енергия и задължено лице за цената й за процесния период се явява именно ответницата, тъй като той е бил страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.

С оглед така приетите доказателства, съдът намира за установено, че единствен ползвател на имота за процесния период е именно ответницата, сключила договор за доставка на топлоенергия за жилището в качеството й на единствен негов ползвател след развода, поради което и при съобразяване на разрешението в т.1 от ТР № 2/2017г. на ОСГК на ВКС, ответницата се явява задължена да заплати стойността на доставената за имота топлоенергия в цялост, тъй като се явява страна по облигационното правоотношение с „Т.С.“ ЕАД за процесния период по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на 3

ДКЕВР.

Съдът приема, че е приложим тригодишният давностен срок, съобразно с чл. 111, б.

„в“ ЗЗД. Задължението по чл. 155, ал. 1 ЗЕ представлява задължение за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения, в посочен от Общите условия падеж. В този смисъл е и ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк.д. № 3/2011 г. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил института на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението. Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност. Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия месечните суми за топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно за всяка една от претендираните месечни суми, дължими за топлинна енергия относно процесния период тригодишният давностен срок тече от момента, в който изтича срока за тяхното плащане. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски / равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. Новото „изравнително“ вземане обаче винаги е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски / равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Теченето на давността се прекъсва на основание чл.